Торта Наполеон

Това е мързеливият "Наполеон". С блатове от готово бутер тесто. Или полу-мързеливият, защото кремът е домашно приготвен, не е някаква готова смес. Получи се много вкусна тортичка, на която не ми хареса само дъъългото чакане, преди да си отреже човек парченце. Ако можете я забравете за 24 часа.

Продукти (за торта с диаметър 16 см и височина 10 см):

За блатовете:

• 800 г готово бутер тесто (ползвах от немското, което предлагат в Лидл и ми отиде 1 кг защото рязах кръгли блатове. Имах доста остатъци, от които изпекох спирални пръчици. Може да направите тортата квадратна или правоъгълна за по-малко разход на тесто. )
• 6 с.л. подсладено кондензирано мляко (за намазване на корите)

За крема:

• 700 мл прясно мляко
• 7 с.л. оризово брашно (с връх)
• 3 жълтъка
• 3 с.л. захар
• 350 г подсладено кондензирано мляко
• 125 г масло
• 100 г крем сирене (или заквасена сметана) - идея от друга рецепта, която ми стана любима
• есенция ванилия или 3 бр. пакетчета ванилия на прах

Начин на приготвяне:
Първо започваме с приготвянето на блатовете:

• Разточваме едното парче (500 г) бутер тесто на кора, с дебелина 0,5 - 0,6 см. 
• Изрязваме три кръга с диаметър равен на диаметъра на формата за торта (от останалото тесто нарязваме пръчици или други форми, които изпичаме като соленки)
• Загряваме фурната до 220 (С) градуса и изпичаме 3-те кръгли платки.
• Останалото (500 г) бутер тесто разточваме на правоъгълна кора, която изпичаме цяла.
• След това от изпечената кора изрязваме пак 3 кръгли платки, а остатъците от тази кора начупваме на трохи, с които след това ще облепим тортата.

Приготвяне на крема:

• В купа разбиваме жълтъците, захарта, 300 мл от прясното мляко и оризовото брашно.
• В тенджера загряваме останалото 400 мл мляко и малко преди да кипне изсипваме в него жълтъчната смес, като бъркаме непрекъснато.
• Продължаваме да варим крема, при непрекъснато бъркане до кипване и сгъстяване.
• Отстраняваме от котлона, добавяме кондензираното мляко и разбиваме с миксер.
• Нарязваме маслото на парчета и го добавяме към топлия крем. Разбиваме с миксер, докато маслото се разтопи и внедри в крема.
• Оставяме да се охлади.
• След това добавяме крем сиренето и разбиваме отново до хубаво смесване.

Сглобяване на тортата:

• Намазваме всяка кора с 1 с.л. подсладено кондензирано мляко.
• Във форма с падащи стени подреждаме 6 кори, като редуваме блат-крем-блат-крем....
• Прибираме в хладилник за около 6 часа.
• След това освобождаваме от формата.
• Измазваме тортата отстрани с крем и посипваме отгоре (или от всички страни) с начупени трохи от изпеченото бутер тесто.
• Прибираме в хладилник за още поне 12 (по-добре 18) часа.
• Украсяваме по желание (при мен с пресни малини и люспи от бял шоколад).

Сладко от тиквички с локум

Това сладко, като го опитах и веднага ми се явиха кифлички с локум. Така хубаво ухае. От една страна на локум, от друга - на отворения прозорец на село, на чийто перваз зеленееше винаги индрише. И ароматът на старо дърво долових, без обяснима причина.

Източник на рецептата: "Когато готвенето стане страст"
Продукти:

• 2 кг тиквички (обелени, почистени от семките и настъргани на едро ренде)
• 800 г захар
• 2 кутии локум
• 1 ч.л. лимонена киселина
• 2 - 3 листа индрише

Начин на приготвяне:

• Настърганите тиквички сложете в тенджера с капак и ги посипете със захарта.
• Оставете ги за една нощ в хладилника. 

(Тиквичките бяха пуснали сок и не съм добавяла вода. В оригиналната рецепта е предвидено 200 мл вода).

• На другия ден сложете да варите сладкото на умерен котлон (към края на варенето може да го намалите).
• Щом сиропът се сгъсти, добавете нарязания на малки купчета локум и бъркайте до пълното му разтопяване.

• Сложете листата индрише, лимонената киселина и варете още 5 минути.
• Насипете горещото сладко в чисти и сухи буркани, затворете и обърнете бурканите с капачките надолу. 

Останалите от сутринта мекички имаха късмета да се срещнат с локуменото сладко, по следобедно време. И сладкото и мекичките си намериха майстора ;)

Сега всяка рецепта, в която срещна локум, ще пробвам със сладкото от тиквички и локум. И както може би се досещате, на първа линия са кифличките.

Чушки сюрприз

На тази рецепта попаднах преди години в сайта на Веселия готвач. Много е хубава (или по-правилно е да кажа, че на нас много ни харесва) и отдавна се каня да си я препиша.
Е, най-после хванах писалката.

Продукти:

• 5 бр. месести червени чушки
• 200 - 250 г гъби печурки (може и по-малко, в зависимост от големината на чушките)
• 200 - 250 г майонеза
• 100 г кашкавал
• 1 скилидка чесън (от по-дребничките може и 2)
• 20 г масло + 1 с.л. олио (или само около 3-4 с.л. олио)
• сол, смлян черен пипер

Начин на приготвяне:

• Измиваме чушките и отрязваме дръжките.
• След това разполовяваме чушката по дължина и отстраняваме семките.

• Кипваме 1 л вода, добавяме 1 ч.л. сол и бланшираме чушките за 1 - 2 минути.
• Изваждаме и оставяме да се отцедят.
• Подреждаме чушките в тава (слагам на дъното пекарска хартия, но може и само да се намаже с мазнина)
• В тиган загряваме маслото с 1 с.л. олио. 
• Частта от чушката, останала около дръжката, нарязваме на дребно и пускаме в тигана (или нарязваме половин чушка на малки парченца, като може да сложим и люта). 
• Щом парченцата променят цвета си, добавяме почистените и нарязани на дребно гъби.
• Пържим около 3 - 4 минути, като разбъркваме непрекъснато (ако гъбите пуснат вода, държим на котлона докато се изпари).
• Добавяме ситно нарязаната скилидка чесън и разбъркваме.
• Подправяме с малко сол и смлян черен пипер.
• Отстраняваме от котлона и оставяме да се охлади.
• След това към сместа в тигана слагаме половината (50 г) настърган кашкавал и майонезата. Разбъркваме хубаво.
• Слагаме от тази смес върху чушките и я разпределяме по цялата повърхност.
• Отгоре наръсваме останалия (50 г) кашкавал, настърган.
• Печем в предварително нагрята до 250 (С) градуса фурна, до зачервяване на плънката.

За любителите на падладжана ще кажа, че става много хубаво и с него. Ето линк към снимката на сайта. Отбелязала съм, че съм спазила технологията, но съм увеличила времето за печене (отдавна беше, не помня подробности).

Тези чушки са еднакво вкусни, както топли, така и студени.

Торта чанта, модел 2

Когато ми се обадиха и пожелаха торта чанта, по модел на предишната, която бях правила, подозирах, че няма да я докарам баш същата. При тортите е така, няма опция copy-paste. Но за това пък рожденичката си я е харесала много и освен това имам модел 2, който да покажа и запиша в албума :)

Проекта започнах с малките захарни декорации - лаковете, парфюмчето, червилата, гримовете и стръкчето хортензия. Последното най-трудно се оказа. На първото букетче почти на всички цветчета окапаха листата и трябваше да правя второ. Идеите за шнолки и пармюмче ми даде племеничката и тъй като тортата беше за малко момиченце се вслушах в съвета на друго малко момиченце. И я включих в процеса да помага. Белите цветчета по тортата са изцяло нейни.

Блатовете исках да се получат хем влажни, хем  достатъчно устойчиви, за да мога да ги редя без ринг. Вкусът им беше нещо средно между браунис и пандишпанов блат. Рецептата за тях ще запиша в отделна публикация, когато имам снимки на процеса.

Направих три вида крем, единият е по-скоро смес за сладки скалички, който ползвах за коригиране на стойката на самата торта.
Първият крем беше маскарпоне и дулсе де лече (съотношение 1:1).
Вторият - маскарпоне и дулсе де лече, но в съотношение 1:2, плюс добавени счукани печени бадеми.
И третият, този коригиращият - от масло, пудра захар, какао, шоколадовите изрезки от блата, подсладено кондензирано мляко и ... (не помня дали сложих ядки).

Сглобената заготовка за торта увих във фолио за свежо съхранение и прибрах в хладилника да стегне.

От тук поех по утъпканата пътека - маслен крем, покритие с фондан, аранжиране, финал.

Надписът е ръчно надписан, с ядливи бои, пресъздаден от фотошоп. Т.е. пак заредих шрифт на екрана и се опитах да го пресъздам на захарната плочка (която играе роля на капаче на кутийката с гримовете). Че е ръчно надписан си личи по наклона :), но според мен и това си има своя чар.

Кутиите за тортите съобразявам с модела, когато е възможно. Струва ми се скучно такава торта да стои в обикновена кутия. Правя ги от разноцветен кадастрон (на принципа шев и кройка :)). Ето ги последните. Тази за чантата е с форма на чанта, но снимките са ми калпави.
Тази за тортата с ангелчета има апликиран облак на гърба и отгоре имитация на крилца.

На малката Лори пожелавам безгрижно и щастливо детство! 

Да расте здрава, весела, засмяна, за радост на мама и тате!

Щуротиите да крие в чантичката и да надникне там чак когато порасне.

Торта Маргарита

Веднага след като опитах рулото с печения крем, ме лъхна експериментаторски ветрец. Разроши кулинарните ми мисли и изду платната ми към нови вкусови хоризонти.

Получи се интересна торта - блат, печен чийз крем и още един, нежен шоколадов крем.
Самата украса донесе и името на тортата - ето я моята малка Маргарита:

Продукти (за торта с диаметър 16 см):

За блатовете:

• 3 яйца
• 150 г захар
• 100 мл течна сметана
• 120 г брашно
• 1 ч.л. бакпулвер (с връх)
• 3 с.л. какао
• щипка сол

За белия крем:

• 2 яйца
• 80 г захар
• 250 г заквасена сметана
• 50 мл течна сметана
• 30 г нишесте с аромат на ванилия
• няколко капки лимонов сок

За шоколадовия крем:

• 50 мл течна сметана
• 150 г заквасена сметана
• 250 г течен шоколад

Шоколадова глазура и гъм пейст за декорация, плюс кокосови стърготини (по желание).

Начин на приготвяне:

Смес за блатовете:

• Яйцата със захарта разбиваме до побеляване.
• Добавяме половината от брашното (60г), бакпулвера, какаото и солта. Разбъркваме.
• Наливаме сметаната и пак разбъркваме.
• След това добавяме останалото брашно и бъркаме до получаване на гладка смес.

Смес за печения чийз крем:

• В купа поставяме течната сметана и нишестето. Разбъркваме.
• Добавяме заквасената сметана и лимоновия сок.
• С вилица разбиваме яйцата и захарта.
• Добавяме ги към млечната смес и разбиваме всичко заедно до гладък крем.

Изпичане на блатовете:

• Включваме фурната на 190 (С) градуса.
• В тортена форма с диаметър 16 см поставяме на дъното пекарска хартия.
• Намазваме с малко олио и поръсваме около 1 ч.л. брашно. Тръскаме формата, така че брашното да се разнесе по дъното.
• В така подготвената форма изсипваме 100 г от млечната смес (за белия крем), а върху нея 120 г от шоколадовата (за блатовете).
• Внимателно заглаждаме шоколадовата смес по цялата повърхност, без да я смесваме с белия слой, който стои под нея.
• Изпичаме в предварително нагрята фурна.
• По същия начин приготвяме още 2 блата.

Приготвяне на шоколадовия крем:

• Оставяме течния шоколад на топло да омекне.
• В купа поставяме заквасената и течна сметана. Разбиваме с миксер, да се обединят.
• Слагаме омекналия шоколад и разбиваме до гладка смес.

Сглобяване на тортата:

• В ринг или тортена форма с махащи се стени поставяме един блат с белия крем нагоре.
• Намазваме с шоколадовия крем.
• Отгоре поставяме втория блат, пак с белия крем нагоре и намазваме с крем. 
• След това и третия блат, и пак намазваме с крем.
• Прибираме тортата в хладилник до стягане на крема.

Украсяване на тортата:
Освобождаваме тортата от ринга.
Приготвяме глазурата според указанието на опаковката и заливаме тортата.
Стените облепваме с кокосови стърготини.

От захарно тесто изрязваме 9 бр. (или 9 х 2, ако искаме да са двойни) маргаритки.
Подреждаме ги по периферията на тортата.

Хубаво е да престои поне 12 часа в хладилник, преди да я нарежем.

Бележка: Като цяло вкусът на тортата спада към по-тежките. Блатовете стоят влажни и без сиропиране, но трябва да се внимава да не се препекат. По принцип може да се предвиди малко количество лек захарен сироп за тях. Както и допълнителни екстри, като ядки и плодове. От тортата излязоха 10 парчета. Сместа може да се раздели за 4 по-тънки блата (не е тествано, само предполагам). Шоколадовият крем ще е достатъчен като количество и при 4 блата.

Торта за кръщене

Идеята за тази торта е от интернет, а с жената, която я поръча, се оказа, че имаме еднакъв вкус. Аз лично не си падам по тортите с кръстове, свещи и библии, въпреки, че това са най-силните акценти за темата кръщене. Не, че не разглеждахме и такива. Но в крайна сметка се зарадвах много, когато на финалното заданиe застана тази торта с ангелчета.

Топлото време ме притесняваше много. Тортите с фондан са капризни на високи температури, на транспорт, на съхранение. Дори към хладилни витрини са капризни, не всички им понасят . Трябва им хладилник и то с ниска влажност в отделението.
Но в името на едно бъдещо християнче, с хубавото име Виктория и чаровната му усмихната майка, направих всичко по силите си, за да ги зарадвам на този хубав семеен Празник, с тази специална торта. И стисках палци да издържи всички критични моменти.

Тортата на вкус е с шоколадови блатове (ползвах тази рецепта, с леки промени) и крем от маскарпоне, дулсе де лече и гъст млечно-маслен крем (съотношението е горе-долу 3:3:1). Измазах с маслен крем под фондана. Блатовете не сиропирах, по обясними причини.

Любим елемент ми стана ангелчето с бебето.

А най-трудният - беше чашката.

Фонданът и гъм-пейстът са на фирма Vizyon. Приятно се работи с тях и като качество много ми харесват. А най-хубавата част е, от топка захарно тесто да се роди из под пръстите ти фигурка за декорация. Тогава и времето спира. Часовете и дори дните прекарани в моделиране ти се струват секунди, и естествено времето все не ти стига.

За надписа на плочката потърсих специален шрифт, като прехвърлих поне двайсетина. Заредих го на екрана на компютъра и се опитах ръчно да надпиша текста с всички специални извивки. Взирах се в екрана, после командвах на ръката ми "пиши по-различно".

Сложих повечко крем между блатовете и трябваше да предвидя обиколен блат, който да не позволява на крема да изтича. Не го направих, защото студената торта се държеше перфектно, стоеше стегната, като по учебник. Но половин час извън хладилника и без климатик ми показа рисково омекване на крема и съжалих, че пропуснах тази застрахователна стъпка. За корекции беше късно.

На най-новото християнче Вики пожелавам здраве, щастливо детство и дано ангелчетата да я закрилят през целия й живот. 

Ден на тиквичката - рецепта за бухтички

То при такава реколта (таткова), плюс изреченото откровение, че ще отидат на боклука, ако не ги взема, ми стовари такова количество тиквички, че около седмица трябва да имаме ежедневно ден на тиквичката у дома :).
Най-често правя кюфтета и бухтички. Разликата е, че в първите слагам по-малко брашно, за спойка ползвам яйца и кашкавал (предимно). А вторите, бухтичките, са с повечко брашно и набухвател. За кюфтетата изцеждам сока на тиквичките, за бухтички - не.

Бухти от тиквички

Продукти:

• 600 г млади тиквички (или по-големи, но почистени от семките)
• 1 яйце
• 1/2 ч.ч. кисело мляко (може и прясно)
• 100 г сирене
• 30-40 г кашкавал (може и без него)
• 1 бакпулвер
• 1/2 ч.л. сол
• 4 с.л. грис
• 10 с.л. брашно (в зависимост от сочността на тиквичката може да се сложи по-малко или повечко брашно)
• ситно нарязан копър - количество според вкуса ( слагам около 1 с.л.)

Начин на приготвяне:

• Настъргваме тиквичката (правя цялата смес в купата на кухненския робот, като първо пускам тиквичката (и в случая е накълцана, не настъргана)).

• Добавяме към настърганата тиквичка яйцето, намачканото сирене, настъргания кашкавал, млякото и разбъркваме.

• Добавяме гриса, брашното, бакпулвера, копъра и солта. Сместа трябва да е по-гъстичка.
• Оставяме за половин час на студено.

• Загряваме в тиган 3 - 4 с.л. олио и с лъжица изсипваме от сместа на купчинки, които леко притискаме. Пържим до зачервяване и обръщаме от другата страна.

По време на пърженето е необходимо да се налива по малко олио за всяка доза нови бухтички в тигана (но не трябва да плуват, защото поемат повечко мазнина. За това по-добре по-често доливане на малка струйка олио, отколкото наведнъж дълбока баня). За всяко ново зареждане ми отиват около 1- 2 с.л. олио. Правя ги в тиган с незалепващо покритие.

• Готовите бухти изваждаме на кухненска хартия да се отцедят.

Сервираме топли с чаша студен таратор (или само кисело мляко с чесън и копър).

В този "специален" ;) ден на тиквичката направих и пълнени тиквички с кайма и ориз ( не съм стигнала все още до публикуване на рецепта, макар, че ми се иска да си я имам и тази класика записана).

За десерт - така вкусния шоколадов сладкиш с тиквички, но с друг крем. И понеже съм пропуснала да снимам ще покажа миналогодишната.

Предстоят ми още няколко такива тиквичкови дни. Планувам и сладкото с локум (тук съм споменала бегло за него) да впиша в отделна публикация. Плюс още няколко ново-набелязани.

Сладолед, в стъпки пет

На този сладолед си му сложих име - Вики се казва.
Базиран е на тази рецептата на Вики, а допълненията са по рецепта на племенника ми, който също се казва Вики. Това Викитата разбират от сладолед :)

Необходими продукти:

• 400 мл течна сметана
• 300 мл подсладено кондензирано мляко
• 200 г шоколадови бисквити с шоколадов крем (или бисквити Орео)
• 2 банана

Начин на приготвяне:

• Стъпка 1 - Смелете бисквитите (с блендер или кухненски робот). Изсипете ги в купа.
• Стъпка 2 - Добавете към бисквитите обелените банани и ги намачкайте с вилица.

• Стъпка 3 - Добавете подсладеното кондензирано мляко.

• Стъпка 4 - Изсипете сметаната и разбъркайте.

• Стъпка 5 - Изсипете сладоледената смес в купа с капак и замразете във фризера.
• Преди сервиране извадете и оставете малко да се отпусне, около 10 минути.
• Сервирайте в натурален вид или със сос от пасирани пресни ягоди.