Торта книга за граовските биошеглявци

Тази публикация си чака ред от месец време и се чудех дали да ви позборувам  на граовски или да подмина :)
Разговорният диалектен език винаги ми е бил забавен, но когато има кой да ти превежда. Иначе може да попаднеш и в неловка ситуация, като тази да се мръщиш на жмуръц, защото си мислиш за гмуръц (тук няма да превеждам (който го е разбрал знае защо, който не го е, да си мисли за игра на думи:))).

Тази публикация е за тортата, която направих за представянето на една книга. Тя всъщност е малка книжка, която моята леля е написала на граовски език и която ме учуди с големия брой незнайни думи (а си мислех, че като граовско чедо, живяло с баба, която говори автентичен трънски, знам езика безупречно). Много ценен подарък ми е, който ще пазя в семейната съкровищница.

Заглавието е "БиошЕглявци от Граово" (демек шегобийци). Бях чувала думата шегльОвци, но биошеглявци сега я научих. Хубавото на книгата е, че има речник (преводач ;)).

Съдържа смешни случки, разказани на чист граовски, някои от които са ми като билет за пътуване във времето. И най-хубавото е, че държейки я в ръце се пренасям под лозницата на село - лято е, баба ми е постлала одеяло на тревата, играя си на детска градина с котето, куклата и всичко живо, което се мерне (дори мравки съм строявала), а тя плеви градината. Дядо е на дървената порта, с пазарска мрежа  в ръка (от ония разтегателните) и вътре топъл хляб. Подвиква нещо на комшиите, смее се, а баба го хока, че пак е минал за ракийка през хоремага....

Тортата е без рецепта, само с намек - бели пандишпанови блатове, ганаш крем и покритие от захарен фондан (нямам идея как е била на вкус, надявам се добра) . Плюс снимки за архива и малко смешен хороскоп, извадка от книгата:

Овен
Вари га, печи га
оно едно си знае:
-Напред, светът е мой!
С една дума водачи ;)

Телец
Ич не се надай
да влачи ко вол.
Оно си е теле - младо, итро, аджамия,
баш любовчия.

Близнаци
Ако вЕруете дЕка
тия рабОтат за двоИца,
лъжете се.
Они ручат и пият за двоица,
а арчат пАри за четворица. (Расипчии)

Рак
Таят се ко буа у гащи
и додек се усетиш
докопат байряка
и гордо го веят най-отпред. (Фукари :))

Лъв
Страшен звер, ама убав.
Дай му да командАри
и наказуе.
Думата му на две не стая. (Чорбаджии)

Дева
Трудно се наОди
а найде ли се, варди се,
че те умота и че ти
надене кюлявкуту. (Кодошлии)

Везни
ТамЪнат, тамънат
па треснат кантара
и иди си оправяй сметките.
С едната рУка дават,
а с дветЕ зимат,
ама е майсторлък. (Итреци)

Скорпион
Тъвно. Дека и да се
завреш, че те найде.
Може да те уАпе,
а може и да те цуне. (Душевадци)

Стрелец
Мери се и по големО
и по малечко.
Ако те уцели - загубен си. (Убавци)

Козирог
Опасна зодия!
С роговете напред,
па дали са негОви
или доброзОрлем наденати - здраве.
Сигурни са, че им приличат. (Инатчии)

Водолей
Они се сипват и пресипват
от пусто у празно,
ала кесията им препълнена.
Тражат се. (Късметлии)

Риби
Ич не се траят.
Падат си по дълбокото,
по лекото и на баницата
по мекото. (Мераклии)

Надявам се чувството ви за хумор да не е във ваканция и да приемете характеристиката на зодиите с усмивка (тези от вас, които са я разбрали :))

В медиите:
"Емилия Максимова с поредна оригинална изява в културния живот на Перник"
"Граовски истории събра в книга Емилия Максимова"

И аз бях там, и аз се смях с другите, дори, когато не разбирах :))

Граовска кавърма

За да не ядосам някой баш самоусещаш се граовец, уточнявам, че кавърмата е малко модернизирана и в скобките съм написала продуктите и начина, по който се е готвило ястието още в детските ми години. Стара семейна рецепта е и тъй като рода ми е от регион Граово, си позволявам да я нарека граовска.

Наскоро спорихме с едни приятели какво е кавърма и как се прави. За едни било пържено свинско със сурова туршия, за други - с кромид лук, а за мен кавърмата си е задължително с праз лук. Това ме наведе на мисълта, че думата "кавърма" не предполага една и съща рецепта.
Едно от любимите ми зимни ястия е и дойде време да я запиша и споделя с вас.

Продукти:
(за 6 - 8 порции)

• около 1,5 кг свинско месо (от бут)
• 400 г праз лук (почистен)
• 1 глава кромид
• 10 резенчета сухи домати (в оригиналната рецепта 3 обелени домати от консерва)
• 2 скилидки чесън
• лютеница 2 с.л. (най-добре домашна)
• 150 мл червено вино
• вода около 150 мл
• 350 г гъби печурки (от култивираните предпочитам кралските)
• 4 - 5 бр. печени червени чушки (или 3 - 4 сухи чушки)
• сол и черен пипер (на вкус)
• 1 с.л. суха ронена чубрица
• 1 с.л. червен пипер
• 5 - 6 малки мариновани лукчета (за кромид става въпрос, но може и без тях)
• 30 - 40 г масло
• около 3/4 - 1 ч.ч. олио (мас) - зависи от месото (ако е по-мазничко намалете олиото)

Начин на приготвяне:

Нарежете месото на парчета (3 - 4 см ориентировъчно)
Загрейте 1/2 ч.ч. олио и изпържете месото на силен котлон, до почервеняване.
Извадете готовото месо с решетъчна лъжица и го поставете в глинено гърне или тава, в която ще печете ястието.
В същата мазнина (ако трябва налейте още малко), за кратко, запържете гъбите (само колко да си сменят цвета и да си пуснат аромата).
Извадете и тях, пуснете ги при месото, а в мазнината задушете нарязания праз и 1 глава кромид лук, с малко вода. Изчакайте да се изпари водата и дръпнете лука от котлона. Сложете го в съда при месото и гъбите.

Сложете резенчетата сухи домати (или тези от консерва, нарязани),
чесъна (нарязан на ситно),
лютеницата, разредена с водата,
печените червени чушки, нарязани на едри парчета,
маринованите лукчета (ако слагате).

Поръсете ястието със сол,
черен и червен пипер,
чубрица.
Разбъркайте внимателно всичко.

Залейте с останалото олио и виното. Сложете капака на гърнето, а ако ползвате тава я завийте отгоре с алуминиево фолио.
Сложете ястието във фурната и включете на 250 градуса (С).
Щом чуете, че кипи, намалете температурата на 100 - 120 градуса (С) и оставете ястието да се готви бавно и дълго (не съм засичала време, но мисля, че 2 - 2 часа и половина е добре). Важно е кавърмата да остане само на мазнина.
На финала, махнете капака (или фолиото), когато кавърмата е  готова, сложете малки резенчета масло и запечете на горен реотан.

Топла домашна питка и тежко домашно вино ;) й подхождат най-много.
Като дете наблягах на питката, защото не обичах кавърма. Виното не го споменавам. Ама нямаше сила, която да ме накара да опитам нещо с лук. Сега е фаворит в зимните ми рецепти и наваксвам пропуските.
А как стана така, че опитах - от благоприличие :) Бяхме на гости. И нито аз, нито мъжът ми до този момент бяхме хапвали ястие с толкова много лук. Споглеждахме се 10 - ина минути, без думи се питахме как да излезем от неловката ситуация и решихме, че трябва да затворим очи и да играем сървайвър. Ей така стана всичко. А сега чак и рецепта пиша, че и любима я наричам :))

Сурва е! Ути готви вариво в Перник, а аз сядам на граовска кавърма. И ви казвам Наздраве!

Ябълков сладкиш с майонеза и крем с тахан халва

Това е един чудесен сладкиш, който се получи от комбинацията на две рецепти и най-хубавото, освен, че е вкусен, е категорията му "супер лесен и бърз". Направих го за един от приятелките ни петъци. И снимките са толкова лоши, че се чудех дали изобщо да го записвам в блога, но и тук, както всъщност много неща в живота, красивото не винаги е на дневен ред и дори да ни дразни го приемаме. Така, че се надявам да ви хареса рецептата, въпреки снимките.

Не знам кога ще реализирам всички отметки в браузъра ми, та за по-бързо взех да обединявам по няколко рецепти в една (шегувам се :)). Вие няма как да видите истинската дължина на списъка със сладкиши :)

Започвам с блата - той е по рецепта от блога "Вкусно ухание"

Продукти за блата:

• 200 г майонеза (използвах обикновена)
• 1 яйце
• 3/4 ч.ч. захар
• 1 1/2 ч.ч. брашно
• 4 с.л. прясно мляко
• 1 с.л. канела (използвах готов микс от подправки за коледни бисквитки)
• 3 с.л. какао
• 1 голяма или 2 по-малки ябълки
• 80 г бадемов марципан (не е задължителен - много го обичам, имах и сложих)

Приготвяне на блата:

• Включваме фурната на 180 градуса (С).
• Разбиваме майонезата, яйцето, захарта и прясното мляко (с телена бъркалка или миксер), колкото да се смесят.
• Добавяме брашното, бакпулвера, канелата (подправките) и какаото. Разбъркваме.
• Настъргваме ябълката на едро ренде.
• Добавяме я в кексовата смес и разбъркваме.
• В тортена или друга форма, с диаметър 25 см (+/- 2 см), поставяме хартия за печене.
• Изливаме кексовата смес (ако ще слагаме марципан, то тук е моментът да го нарежем на кубчета и да го разпръснем върху тестото) и печем до готовност (проба със суха клечка ще ви каже кога да го извадите, но не забравяйте, че ябълката му придава сочност и трябва да внимавате да не по изсушите прекалено).
• Извадете от фурната и формата. Оставете да изстине.

Кремът е по идея на Дианка ("И да похапнем"). 

Но тъй като нямах маскарпоне, алтернативата бе заквасена сметана и крем "Оле ванилия" на Dr. Oetker. 

Продукти за крема:

• 200 г тахан халва (ползвам "Златея")
• 125 г масло
• 400 г заквасена сметана
• 1/2 пак. крем "Оле ванилия" на Dr. Oetker (не съм съвсем убедена, колко точно сложих, за това ви съветвам да слагате лъжица по лъжица и след разбиване ще разберете има ли нужда от още или не)

Приготвяне на крема:

• Мекото масло и халвата претриваме с вилица до хубава хомогенна смес.
• Слагаме заквасената сметана (хубаво е да е със стайна температура) и разбъркваме.
• Включете миксера на бавни обороти и разбийте за кратко сместа.
• Добавете крем "Оле" и разбийте до сгъстяване.
• Върху студения блат сложете крема на дебел слой.

За декорация използвах нарязан шоколадов десерт от семейството на сникърс (сега се сещам, че и в кексовото тесто нарязах малко от този десерт), малко филирани бадеми и марципанови... не знам как да ги определя... цветни пъпчици с вишни.

Да ви е сладко! 

С благодарности към Миленка и Дианка!

Тетевен

Около Новогодишните празници ми се струпа повечко работа - физическа, психическа, такава, каквато обичам и такава, която бих минала по периферията, ако имаше кой друг да я свърши. Толкова чаках многото почивни дни, а реално не ги усетих като такива.

Почивката в Тетевен ми беше подарък, тактически ход от страна на дъщеря ми, която искаше да празнува имения си ден у дома :). Хитро съчетание на две желания и всички оставаме доволни, нали това е важно.

В Тетевен съм за първи път и противно на очакванията ми, този малък планински град не е от типа "пенсионер". В тази категория слагам градовете, които са тихи, спокойни и идеални за кратка почивка, но които не бих избрала за живеене (поне не още :)).

И времето беше приятно слънчево. Радвах му се, че в Перник и София два дни се търсех в гъста мъгла.
Места за разходка има много (за хубаво време), но ние основно "карахме" по реката и пешеходната зона.

Има такива магазинчета, за които времето е спряло. Но и тук не ги е подминала "модата" с дрехи втора употреба. Отдавна не бях виждала надпис "получаваме стока" и хора, които чакат на опашка за тази стока. Тук го видях и се върнах в едно старо време.
(Сетих се за царевичните пръчици, че като дете най-много съм висяла на такава опашка :))

На Ивановден имаше надбягване ли, шествие ли, просто някакво забавление с коне. Хванах ги в обектива, когато минаха през площада. Стана шумно и се събраха повечко хора, за около 15 минути, после всичко утихна сякаш не е било. Спокойствието на града отново приюти жадната ми за отмора душа.

Зимата (без сняг) не е най-подходящия сезон за снимки, а и аз учудващо нямах желание да снимам. Но все пак... за архивите - хубави, лоши, да има.

Най ме радваха огрятите от слънцето върхове - Острич (на който се забелязваше и параклиса Покров Богородичен), връх Червен (с отвесните си скали) и Трескавец. От другата страна на реката беше по - усойно и зимата си се усещаше като такава. Представих си градчето отрупано със сняг, пролетно или в началото на лятото - тогава мисля, че разкрива истинската си красота. Сега малко сивееше. Но и през сивотата се вижда, че е красив. Хареса ми.

Хвърлихме и един поглед на Рибарица, да видим какво се е променило за 10 години. "Инспектирахме" само главната улица, набързо. Два, три нови хотела, два от които не действащи, един параклис и това май беше новото.

И пак се върнахме в Тетевен.
Приятели, запознати с кулинарното ми хоби, ме посъветваха да опитам тетевенска саламура. Е, да, ама не я опитах. Нямаше да си подхожда с печеното сирене с мед и орехи, от което трудно се отказвам, както и с чушките бюрек, които са задължителни и няма град, в който да съм била и да не съм опитала местния им вариант.

Като се прибрахме пак си направих от това топло медено сирене, което в Тетевен наричаха

Медница

Продукти:
Бяло саламурено сирене (примерно 200 г)
Пчелен мед (около 2 с.л.)
Орехови ядки (едро счукани, но може и цели)
Сух босилек

Сирене с мед, орехи и босилек преди печене

Поставяме сиренето, нарязано на кубчета, в огнеупорна чиния.
Заливаме го с меда.
Отгоре слагаме орехите и поръсваме с босилек.
Запичаме във фурната на горен реотан или грил (като внимаваме да не прегорим орехите).

Щях да забравя да спомена и хотел "Тетевен", в който бяхме отседнали. Приятно местенце, на добро място, чисто и уютно като цяло. Стаята ни беше с изглед към вътрешния двор, никаква гледка, леко потискащо, а и без тераса. Но пък за добро - разхождахме се повечко и дишахме чистия тетевенски въздух.

Торта Вахау

Много ми се искаше да сложа едно тиренце в името, което щеше да разкрие най-добре емоционалното ми състояние в момента на първата хапка. Ако бях написала торта "Вах - ау", с едно продължително "у" накрая (вах-ау-у-у-у), нямаше да ми се налага да описвам колко много ми хареса. Това "ау-у-у-у" красноречиво говори за някакъв връх на удоволствие. И да, сладколюбивата ми душа изкачи Еверест.

Сладкишът, с това странно име, кротуваше в записките ми до второ нареждане. Първата ни среща се осъществи на чужда територия - на блога "Музика за свободното време". Проследих и източника - познатата ми вече Йоли. Там не се сдържах и също поразрових рецептите за торти. Харесах си тази с вишните. И така се роди торта Вахау с плодово желе и шоколадова глазура.

Торта "Вахау"
	Продукти: За блатовете: 4 яйца 140 г захар 50 г брашно 5 г бакпулвер 50 г ситно нарязан натурален шоколад 3 с.л. галета (заместих с 30 г брашно) 140 г едро смлени орехи 1 ванилия За крема: 385 г подсладено кондензирано мляко 50 г захар 35 г масло 200 мл сладкарска сметана За плодовото желе: 350 г замразени плодове (при мен микс от горски) 150 г захар 1/2 ч.ч. вода 18 г желатин 1 к.ч. вишновка За глазурата: 200 мл сметана 150 г шоколад 40 г масло
Приготвяне:
Разбиваме яйцата и захарта	Блатове: Разбийте яйцата със захарта до побеляване и сгъстяване.
	Смесете брашното, бакпулвера, галетата и парченцата шоколад.
В момента на добавяне на орехите	Добавете брашното (с цялата му компания) към яйчната смес и разбъркайте. Сложете орехите и ванилията. Разбъркайте.
Готов е първият блат	Поставете хартия за печене на дъното на тортена форма, с диаметър 22-24 см. Във формата излейте половината от сместа за блат. Печете в предварително нагрята до 180 (C) градуса фурна (около 8-10 мин.) Изпечете още един блат.
Подготовка на плодовото желе	Плодово желе: Залейте желатина с 50-60 мл студена вода и оставете да набъбне. Плодовете, заедно със захарта и 1/2 ч.ч. вода (ако плодовете не пуснат сок може да увеличите водата до 1 ч.ч.)  загрейте до 50 - 55 градуса.  Свалете от котлона и добавете желатина. Бъркайте до пълно му разтваряне. Сложете вишновката и разбъркайте. Излейте плодовата смес във форма, застлана с найлоново фолио (може да ползвате формата, в която сте пекли блатовете или друга със същия диаметър). Приберете в хладилника до пълно желиране.
Карамелизирана захар, масло и мляко	Крем: В сух съд с дебело дъно карамелизирайте захарта. Добавете маслото и разбъркайте. Отстранете от котлона и добавете кондензираното мляко.
Карамелено мляко	Намалете степента на котлона и отново поставете съда. Бъркайте до пълното разтваряне на карамела. Ако сместа ви се вижда все още доста течна, то варете още малко до сгъстяване. Оставете да изстине напълно.
Смесваме карамеленото мляко и сметаната	Разбийте сметаната с миксер до плътен сняг. Добавяйте на порции от студеното карамелено мляко и разбивайте до пълното му поемане.
Сглобяваме тортата	Сглобяване на тортата: Поставете единия блат и върху него сложете желирания плодов слой. Намажете дебел слой с крем. Отгоре поставете втория блат. Намажете цялата торта с крем.
Сглобяваме тортата	Пригответе глазурата като загреете почти до кипване сметаната. Начупете шоколада, маслото нарежете на малки парчета. Залейте шоколада и маслото с горещата сметана и бъркайте до пълно разтваряне (ако се наложи, загрейте за кратко на водна баня). Оставете малко да се охлади и залейте тортата. За декоративните шоколадови фигурки разтопете на водна баня чист шоколад. Поставете течния шоколад във фунийка, направена от хартия за печене.  Отрежете връхчето на фунийката и рисувайте шоколадови фигурки върху незалепваща хартия. Приберете в хладилник до пълното втвърдяване на шоколада.
Да ви е сладко с Elti!

Това беше тортата за рождения ми ден и както си мислех, че няма да празнувам така се събрахме 10-ина човека и... празнувахме :) За такива поводи си мечтая да имам собствено ресторантче, за да мога да събера поне 5 х 10 приятели.

Тортата беше истинско бижу откъм вкусове и:

Благодаря, Дани!

Благодаря, Йоли!

Златиборска пита

Може да се казва Златиборска пита, но в крайна сметка резултатът е толкова близък до баница, че всеки, който я е опитал ме пита "как приготвяш тази баница", а не "какво е това".

Златиборска пита

Има разлика в технологията и тя допринася за един наистина очарователен вкус. Когато попаднах на рецептата за първи път, самото име ме потопи в спомените за едно етно-ресторантче в Нови сад, Сърбия, с името "Златиборско прозорче" (за съжаление изгоряло в голям пожар септември 2014. Когато прочетох тази мрачна новина ми стана много тъжно) . Там така и не разбрах дали предлагат баница, но още помня печените картофи с каймак, домашните им неповторими сокове (биореволюция) и най-хубавата медена ракия (Медовача), както и "Ово е медицина" (за ракията ;)). Ама наистина си е еликсир (без да преувеличавам)!

В Златиборско прозорче, Нови сад

Златиборско прозорче, Нови сад

И така, само едното общо в името, а именно "златибор", направи така, че погледнах по-съсредоточено рецептата. Първо на блога Mamina jela, а след това многократно се възползвах наготово от превода в блога на Дани (Музика за свободното време).

Златиборска пита

Продукти:

400-500 г кори за баница

За плънката:
2 жълтъка
400 г сирене
100 г заквасена сметана

За намазване на корите:
2 белтъка
200 мл олио
370-400 г кисело мляко (или 100 г заквасена сметана и 300 г кисело мляко)
1 ч.ч. брашно
1 бакпулвер

Приготвяне:

Пригответе сместа за намазване:

• Разбийте белтъците и олиото.
• Добавете киселото мляко. Разбъркайте.
• Изсипете брашното, бакпулвера и разбъркайте.

Пригответе плънката:

• Намачкайте сиренето с вилица и го смесете с жълтъците и сметаната. Разбъркайте.

Приготвяне на баницата:

• Вземете една кора, сложете отгоре 3 - 4 с.л. от сместа за намазване и разнесете равномерно. 
• Отгоре сложете втора кора. Намажете и нея с 3 - 4 с.л. 
• Поставете трета кора. Върху нея сложете част от плънката (около 1/6). 
• Навийте на руло и поставете в тава, застлана с хартия за печене (вие избирате дали да е вита или права баница, т.е. златиборска пита).
• Направете това с всички останали кори. 
• Напръскайте корите отгоре с малко олио.
• Изпечете питата в предварително нагрята на 180 градуса (С) фурна.

(Може да направите рулата от 2, 3, 4 или 5 кори (между всички пластове кори слагате от сместа за намазване, а на последната само плънка). Най-добре ми се е получавало с 3 и за това препоръчвам тази бройка. Може предварително да си комплектовате корите, за да знаете колко рула ще имате накрая и така по-лесно ще прецените на колко да разделите плънката.)

Вита баница по рецепта за Златиборска пита

Златиборска пита или баница с късмети

Както казва Дани "опитайте и няма да съжалявате"! А аз ще добавя и питата, и менюто на Златиборско прозорче, ако имате път до Нови сад.
Да ви е сладко!

Погача на розички и Честит Йордановден

Погача на розички

Продукти:
550 - 600 мл прясно мляко
40 г мая (или 14 г суха) - за 1 кг брашно
4 яйца
1 кг брашно + още малко за доомесване
3 с.л. захар
1 с.л. сол
1 с.л. оцет
3 - 4 с.л. олио
130 - 140 г масло
семена за поръсване (мак, сусам, ленено семе)

Приготвяне:

• Затоплете млякото (да го усещате приятно топло, не горещо). В 300 мл от него сложете маята с 1 с.л. захар.
• Разбъркайте и изчакайте маята да се разтвори. Добавете малко брашно, за да се получи рядка каша. Оставете сместа да бухне.
• Разтопете маслото.
• Леко разбийте с вилица 3 яйца, плюс 1 белтък с останалите 2 с.л. захар. (1 жълтък оставяме за намазване на погачата преди печене).
• Към яйцата сложете и останалите 250-300 мл мляко. Разбъркайте.
• Пресейте 800г брашно в голяма купа, сложете солта.
• Добавете яйцата, бухналата смес с маята, оцета, олиото и омесете до пълното поемане на брашното (на този етап тестото е все още лепнещо).
• Добавете останалото брашно и омесете на питка (ако тестото все още лепне може да добавите допълнително брашно, но ръсете оскъдно, за да не ви се получи прекалено твърдо).
• Оформете на топка, намажете с малко олио (или разтопено масло) и оставете на топло да втаса (трябва да удвои обема си).
• След това оформете отново тестото на питка, като месите по-леко и набързо (да не сбивате тестото).
• Разделете на 5 - 6 равни части. Разточете една част на питка, с диаметър около 30 см. Намажете с разтопено масло. Разточете втора питка, със същия диаметър и я сложете върху първата. Пак намажете с масло. Така разточете всички останали питки и ги слагайте една върху друга, като мажете с масло между тях. По периферията натиснете, все едно ще ги слепвате (така ще запазите маслото от изтичане между слоевете).
• Както сте сложили всички питки една върху друга, започнете да ги разточвате внимателно, като започвате от периферията към центъра (не натискайте прекалено силно).
• След това изтънявате, чрез разточване, и средата на кората. Целта е да запазите маслото вътре, между слоевете, и да не позволявате то да изтече при разточването.
• Повторете отново технологията с разточване от периферията към центъра, после и самия център. Правете го нежно и толкова пъти, докато не получите кора с диаметър около 55 - 60 см. (дебелина около 1 см)

• Нарежете кората на 6 ленти с приблизителна широчина 10 см. След това направете и един перпендикулярен разрез през центъра.
• Вземете 1 от по-дългите ленти (тези, дето са в средата), прегънете на две и увийте на руло.

• Подреждаме в тава (с диаметър 33 - 35см), застлана с хартия за печене, с разреза нагоре ( и на разстояние едно от друго).
• От по-малките ленти (тези в края на кръга) правим по-малки рулца и с тях запълваме пространството между големите.
• Оставяме погачата на топличко, да втаса.
• Включваме фурната на 190 - 200 (С)
• Намазваме с разбит жълтък (в който може да капнете малко олио).
• Ръсим със семена и печем, като следим да не прегори коричката. По средата на печенето може да намалим фурната на 180 (С) и да поставим алуминиево фолио.

С тази питка черпя за здравето на моята свекърва, която днес има имен ден! 

Тя винаги е била като втора майка за мен и искам да е жива, здрава и все така всеотдайна!

Честит Празник на всички останали, които имат повод да почерпят днес и наздраве!