Познатият непознат тарт с круши и чао ноември

В последния ден от ноември празничното настроение е с един градус нагоре (обратно пропорционално на синоптичната прогноза). И както си имаме и сняг, и студ предколедните звънчета дрънкат в главата ми по-ясно (надявам се да са звънчетата ;)). Декември е най-любимият ми зимен месец. След него зимата може да си тръгва :)) Но декември го искам снежен, много снежен, най-снежен и умерено студен :) Това, дето написах до тук, няма нищо общо с рецептата, която се каня да публикувам, но като видях на календара числото 30, плюс това, че пред мен са два почивни дни, ми стана едно... бъбриво :))

Рецепти за тарти с круши съм срещала често, т.е. познати са ми, но ключовият момент е кога точно ще погалят погледа ми. Като тази, която видях и направих веднага.

Източник: Budi domaćica

(Вместо "източник" си мисля дали да не използвам вече "заразно зло" :) Много зле ми се отразяват всички вкусотии, които ме заразяват с лакомия само чрез снимки. Знам, знам, че проблема си е мой :) )

Продукти за тестото:

190 г брашно
65 г кристална захар
110 г масло
1 яйце
Щипка сол

Продукти за плънката:
85 г масло
40 г кристална захар
2 с.л. мед
1 яйце
1 с.л. (с връх) заквасена сметана
130 г смлени орехи (бадеми)
2 с.л. (с връх) брашно
1 прах ванилия
3 круши
1 с.л. мед (за намазване)

За декорация:
Орехи (филирани бадеми) и пудра захар

Начин на приготвяне:

1. На тестото

• Изсипете в купа брашното, добавете солта, захарта и студеното масло, нарязано на дребни парчета.
• С ръка започнете да претривате маслото и брашното, докато не се получат маслени трохи.
• Добавете яйцето и омесете на плътно тесто.
• Разточете тестото на кръгла платка (с диаметър 28см), върху лист пекарска хартия.
• Преместете платката задно с хартията в тавичка (диаметър 26см), оформете кант (около 1 см висок) и приберете в хладилник за половин час.
• Загрейте фурната на 180 (С).
• Извадете тавичката от хладилника, след указаното време и печете около 15 минути (до леко порозовяване на крайчетата). (Върху тестото може да сложите фолио, отгоре да изсипете бобени зърна за тежест и да не се надига тестото. Пекох без да правя това. Само го надупчих с вилица.)

Съвет: всички продукти може да сложите заедно в купата на кухненски робот и да омесите с няколко завъртания.

     2.  На плънката

• Затоплете маслото да стане меко. След това добавете захарта, меда и разбийте с миксер (или тел).
• Добавете яйцето и пак разбийте.
• След това сложете сметаната, смлените орехи (или бадеми), ванилията и разбъркайте.
• Добавете брашното и бъркайте до пълното му поемане.

   3. На тартата

• Измитите и подсушени круши нарежете на 4. Отстранете семките и дръжките.
• Извадете платката от фурната и внимателно изсипете отгоре плънката.
• Нарежете крушите на тънки резенчета и подредете отгоре. 
• Върху крушите изсипете лъжица течен мед и поръсете с орехи.
• Върнете във фурната и печете още 40-45 минути, без да променяте температурата.
• Извадете, оставете да се охлади и сервирайте тартата поръсена с пудра захар.

Любимото ми време за кафе в неделя, а още повече с тарта ;)

Да ви е сладко!

Първи сняг и време за чай

Сутринта ме изненада в бяло. Природата направи показно как за една нощ може да се изтрие мръсотията и денят ти да започне на чисто. Много е красиво! Желанието да зарежа колата и да се разходя пеша до работата дойде с първия поглед през прозореца. Набързо прехвърлям в главата си ангажиментите и това, дали наистина мога да се вместя в графика пешеходно. Взимам и фотоапарата, макар с него да има реалната опасност да закъснея. Но времето ми става относително разтегливо понятие, когато ми е красиво.

Пътят ми минава през парка, вървя успоредно на реката и под клони, отрупани със сняг.

Бързам! Все пак не знам дали правилно пресметнах времето с екстрата снегоходене. Снимам безразборно и в крачка, без стратегия и специална гледна точка (измежду другото, точно така си представям и снимките с google glass. Като дойде ред да ги тествам, ще ви кажа дали съм била права :))

И после... денят се изниза в позната последователност. Тренирана години наред.

В службата... не, не, сега няма да акцентирам на службата. За нея друг път, когато най-после взема да си водя записки на куриозните въпроси, забавната терминология и други запомнящи се случки с клиенти. Понякога наистина е много весело.
Сега обаче искам да ви покажа как направих сравнително лесно (но не много бързо) комплект за чай. И кога, ако не сега, когато е толкова снежно. А и точно преди празниците, на някой може да му хареса идеята за подарък.

• Избрах и купих кутийка с гладки стени, после канап и лепило Ц-200.
• Кутийката реших да е за сушен билков чай, за това написах с молив "Tea".
• Нанесох лепило точно по надписа и отгоре залепих канапа.

Декупажа ми е почти непознат, т.е. на теория разбирам нещата, но практиката ми е никаква.
За това избрах лесни елементи, от една салфетка с пеперуди.

• Купих си специално лепило и лак за керамика - Porzellan Potch. 
• Намазах кутийката там, където определих, че ще кацне пеперудата. След това внимателно сложих и нея. 
• Изчаках да изсъхне и минах с лепилото и отгоре, върху мотива, за гланц.

Вторият елемент в комплекта е бурканче за мед - мъничко, керамично, тумбесто като гърненце.

• И на него сложих пеперудка, изрязана от същата салфетката, като ползвах горното лепило.
• Имаше указание как да изпека мотива и пекох на фурна (добре, че се сетих да махна силиконовото уплътнение на капачето).
• След това измих, подсуших и напълних с домашен мед.

Купих и едно запарниче за чай под форма на чайник, да допълни картинката.

Всичко това исках да сложа в поднос, боядисан в бледожълто и с оскъден декупаж.

• Купих акрилни бои (светло сива (тук грешката си е моя - мислех, че съм поръчала бяла) и жълта).
• Боядисах подноса и оставих да изсъхне. Повторих още 3 - 4 пъти.
• Около дръжките залепих малки елементи от салфетката, да подсказват, че става въпрос за комплект.

• Избрах салфетка от плат, в подходящ цвят и пакет от любим чай.

Финални снимки, преди да го опаковам и да го изпратя на любим виртуален приятел, чак до Италия.

О, щях да забравя да споделя и за изпробването на новата трансферна техника.

• Купих трансферен медиум.
• Пуснах на лазерния принтер печат на онова кръгче с надпис "Споделено от кухнята на Elti", но в огледален вид (обработих го предварително).
• Нанесох съвсем тънък слой от медиума на повърхността и на самия печат, после лепнах листа с надписа. Изчаках да изсъхне (на плат може да ползвате ютия за ускоряване на процеса, но аз лепих на дъното на дървения поднос и чаках).

• След това с навлажняване на хартията се търка и отстранява. Остава само надписа от принтера. 
• Ето и самия печат на дъното на подноса 

Време е за чай и царевичен кекс в тази приказна снежна вечер.
Шшшш-тт, откраднах от Ив, за да ви почерпя :))) Да ви е сладко!

Сладкиш "Картофена нива"

Кулинарен експеримент е, но стана добър.

Видях в интернет снимка на сладкиш "пинг-понг" от Вики , но в блога й не открих рецептата. Заимствах идеята, сетих се и за любимите картофени бонбони от Бети и сладкишът стана интересна комбинация от пухкав шоколадов кекс и плътни кокосово-картофени акценти.

Сладкиш "Картофена нива"
	Продукти: За картофената смес: 400 г картофи 300 г пудра захар 80 г кокосови стърготини За кекса: 220 г захар 60 мл олио 70 г масло 4 яйца 200 г заквасена сметана 10 г бакпулвер 300 г (2 ч.ч.) брашно 2 с.л. какао (отново ползвах рецептата за сливовия кекс) За глазурата: 180 г млечен шоколад 100 мл прясно мляко + 50 мл подсладено кондензирано 20 г масло
Приготвяне:
Да "посадим" картофите :)	Сваряваме картофите, обелваме ги, намачкваме с вилица. Добавяме захарта и кокосовите стърготини. Разбъркваме. В тава с диаметър 28-30 см слагаме хартия за печене. Част от сместа оформяме на дебели пръчици, които подреждаме на пръстени в тавата. (От другата част правим топчета за декорация - ще ги видите по-надолу)
"Картофената нива" по залез :)	Разбиваме захарта, олиото и мекото масло. Добавяме яйцата (едно след друго), като след всяко разбиваме до неговото поемане. Слагаме сметаната и пак разбиваме за кратко. Ръсим част от брашното, бакпулвера и какаото. Разбъркваме. Добавяме останалото брашно и пак разбъркваме. Изсипваме кексовата смес върху картофените пръстени в тавата. Печем в предварително нагрята до 180 градуса (С) фурна.
Преди да сложим глазурата	Върху изстиналия сладкиш подреждаме малки топчета, направени от останалата картофена смес.
Готов за нарязване	Заливаме сладкиша с шоколадова глазура, направена при бавно загряване и постоянно разбъркване, до пълно разтопяване на шоколада и хубаво смесване на съставките. Наръсваме с кокосови стърготини. Източници: Идея оформление: Viki's blog Картофена смес: Вкусно с Бети Кексово тесто: Casa Perfetta
Да ви е сладко с Elti!

И Честит Имен Ден на всички прекрасни Екатерини! 

(Всичките, които познавам са прекрасни :))

Здраве и обич ви желая! 

Другото е като подправките - кой каквото и колкото обича,

според разбиранията си за живота 

или казано на кулинарен език "на вкус"!

Пилешки пастет

Рецептата на Ани за пастет ме изстреля като с прашка, директно в детството и по-точно към спомените за ония детски рождени дни с неизменните филийки, подредени в поднос на етажи и семпло украсени с клонки магданоз, резенче кисела краставичка, маслинки.... Отдавна спрях да купувам пастет от магазина. Не ми харесва, няма нищо общо с оня, залепнал в спомените ми, еталонен вкус. Ако ви кажа, че по домашната рецепта изядохме 2 кг за по-малко от седмица, няма да излъжа. Е, вярно е, че и кучето нямаше чувство за мярка (като стопаните всъщност) :)

Домашен пилешки пастет от "Вкуснотека"
	Продукти: 300 г пилешко месо (от гърди или бутчета) 450 г пилешки дробчета 1 голяма червена чушка  1 голяма глава кромид лук 1 скилидка чесън 1 ч.л. смлян черен пипер 40 - 50 мл течна готварска сметана 2 дафинови листа 7 - 8 цели зърна черен пипер 1/4 ч.л. смляно индийско орехче сол 20 г масло 3 с.л. олио
Приготвяне:
Сварените пилешки дробчета и месото	Измиваме дробчетата (преглеждаме ги за случайно не почистена жлъчка) и месото. Слагаме дробчетата и месото в тенджера, заливаме с вода, добавяме дафиновите листа и целите зърна черен пипер.  Сваряваме ги, като добавяме около 1 ч.л. сол след кипването на водата. Изваждаме дробчетата и месото от бульона (ако сме варили цели бутчета, отделяме месото от кокалите и накъсваме на парчета)
Кромид лук, чесън и чушка в тигана	Нарязаните кромид лук, чесън и чушка запържваме в загрятата мазнина (маслото + олиото).
Запържваме всички продукти	Когато зеленчуците поомекнат, добавяме месото и дробчетата. Запържваме всичко за около 5 минути и отстраняваме от котлона. Оставяме да се охлади (пасирам с кухненски робот и си пазя купата :))
На филийка	Поставяме месото и зеленчуците в купата на кухненски робот, с приставка нож. Слагаме малко сол, индийското орехче и смлян черен пипер. Наливаме съвсем малко от прецедения бульон (от варенето на дробчетата и месото). Сипваме половината количество сметана и пасираме до гладкост. Наливаме още от сметаната, до получаване на желаната гъстота (по преценка може да се коригира гъстотата и с добавка на още бульон) Източник: Вкуснотека
Да ви е сладко с Elti!

Споделям рецептата с огромни благодарности към Ани! 

И ще ви почерпя с малки хапки, върху хляб

И такива върху картофена палачинка

И на филийка от домашна питка

Вие изберете как точно да си хапнете :)

Пиле със зеленчуци в гърне

Извадих прадядото на КРОК-ПОТ-а, ха-ха.
За бавно и самостоятелно готвене винаги си го ползвам него, прадядото или гърнето. Особено като имам куп друга работа, която не може сама да се свърши. А този тип готвене не иска внимание, само продукти и да няма (не)планувани спирания на тока ;).

Когато бях млада домакиня, мама ми каза, че мъжете обичат уханието на кухня пред това на чиста кухня. Т.е. преди да се втурна в чистене, трябва да съм сигурна, че има какво да сложа на трапезата. А когато трябва да съчетая и двете, просто избирам ястие, което самичко се готви. Най-често спасението ми е било в боба, но понякога се сещам и за други рецепти от онова старо време, в което е роден пра-дядото на crock-pot.

Пиле със зеленчуци в гърне
	Продукти: 1 бр. пиле (около килограм) 1 голям морков (150 г) 1 голяма червена чушка  около 200 г праз лук 1 средна глава кромид лук 200 г гъби печурки 1 равна с.л. червен пипер 1 дафинов лист 50 мл вино (за предпочитане бяло, но става и червено) 100 мл олио 5 г смлян бял пипер (или черен) 1 скилидка чесън 250 мл доматен сок 100 мл вода сол, 5 - 6 цели зърна черен пипер
Приготвяне:
Почистваме зеленчуците	Почистваме и измиваме зеленчуците. Измиваме пилето и нарязваме на порции. Нарязваме зеленчуците - гъбите на четвъртинки, моркова на кръгчета, чушката и двата вида лук на средни парчета.
Поставяме всички продукти в гърнето	Поставяме всички продукти в гърнето и разбъркваме. (Когато имам повече време запържвам предварително пилешкото и гъбите). Слагаме капака и поставяме в студена фурна. Включваме на 200 (С) градуса и щом кипне намаляваме на 120 (С).
Сервираме върху картофено пюре	Оставяме ястието да къкри няколко часа (сокът, който пускат зеленчуците и добавените течности трябва почти да са се изпарили). Сервираме с картофено пюре или задушен ориз.
Да ви е сладко с Elti!

Канелени бутер-охлювчета с тиква

Канелените охлювчета от предишната публикация си имат и мързеливи братчета :) (ама и те са едни тиквеничета :)). Направени с бутер тесто и без масло в плънката са един доста по-бърз вариант. Заливката добре ще им стои, но аз ги оставих без "шапчици", че още не е застудяло достатъчно ;) (истината е друга и се крие някъде в горните думички :))

Бутер-тиквеничета

Продуктите са: бутер тесто, тиква, захар и канела (извинете ме, че не давам точни количества).

Тиквата настъргвам на ренде. Когато съм готова с тиквата, включвам фурната на 220 (С) да загрява.
Бутер тестото разстилам на кора (свежото не разточвам допълнително; замразеното оставям да се отпусне на стайна температура и ако е от тънкото не разточвам, но ако е от това, дето е с 3 см дебелина разточвам с точилка до дебелина 0.5 - 0.7 см)
Върху кората наръсвам сурова тиква, кристална захар и канела (по-обилно).

Завивам кората на руло и с мокър, остър нож нарязвам на парчета, с дебелина около 3 см.

Поставям в загрятата фурна. По средата на печенето намалявам фурната на 180 (С), за да има достатъчно време на тиквата да и "омекнат коленете", от топлата прегръдка на бутер тестото. След това засилвам отново, за хубав загар. Мазнина не използвам, разчитам на маслото в бутер тестото (макар, че едва ли е точно масло).

Канелени охлювчета с тиква

"Наведох се и нежно я докоснах с устни. Дъхът й ухаеше на канела и ми напомни за дома"

Откъс от книгата "С дъх на канела" - Никълъс Спаркс

Сега чета тази книга и такива сравнения, като горното, ме карат да се запитам, колко ли хора по света свързват уханието на канела с домашния уют? Ние сме от тези с отговор "да".

"Никога не си правила cinnamon rolls" - казва дъщеря ми, с английски акцент. Да, не съм (без отговор защо). Но този дъх на канела, умножен по две в случая (чисто съвпадение), нямаше как да не ме провокира. А и тя още тъгува по лятното си приключение и знам, че желанието за cinnamon rolls идва от там. Като ги гледах на снимка, много ми приличаха на нашенските мелчета, но умишлено ги наричах с чуждото им име ;). След като ги опитах разбрах, че не са точно мелчета, но вече бях сварила сироп, самоинициативно. И рецептата се разви с гарнитура от тиквен и сметанов крем, за внедряване на сиропа.

Канелени охлювчета с тиква/ Pumpkin Cinnamon Rolls
	Продукти за тестото: 500 г пшенично брашно (приблизително количество) 1 яйце 50 мл прясно мляко 100 мл топла вода (не гореща) 7 г суха мая 2 с.л. олио 1/2 ч.л. сол 200 г печена тиква 3 с.л. пудра захар 1/2 ч.л. смляна канела 1/4 ч.л. смлян джинджифил 1/6 ч.л. смляно индийско орехче Продукти за плънката: 125 г масло 160 г захар 10 г смляна канела Продукти за заливката: 125 г крема сирене 100 г заквасена сметана 100 - 150 мл захарен сироп (в съотношение 2:1, в полза за водата)
Приготвяне:
Омесваме меко тесто	Смесваме топлата вода, млякото и маята. Оставяме 5 - 7 минути. В купа изсипваме брашното и наръсваме канелата, джинджифила, индийското орехче и солта. Разбъркваме и оформяме кладенче. Смесваме тиквата (намачкана с вилица или пасирана) с яйцето, пудрата захар, олиото и течността с маята. Тиквената смес наливаме при брашното и замесваме меко тесто.
Приготвяме плънката	Разтопяваме маслото за плънката и смесваме със захарта и канелата.
Намазваме кората с маслено-канелената захар	Разточваме тестото на правоъгълна кора (приблизителни размери 40 х 60 см) Отгоре намазваме със сместа, която приготвихме за плънка.
Навиваме на руло	Навиваме кората на руло (от дългата страна). С нож, потопен във вода нарязваме рулото на парчета с дебелина около 3см)
Нарязаните резенчета подготвяме за фурната	Подреждаме резенчетата в тава, подмазана с олио или застлана с хартия за печене.  Оставяме на топло да втасат. Включваме фурната на 180 (С) градуса и изчакваме да загрее.
Изпечени cinnamon rolls	Печем охлювчетата, в предварително нагрята фурна, около половин час. За тиквения крем от снимката ще напиша по-надолу.
Cinnamon rolls	Разбиваме всички продукти за заливката до гладък крем. Количеството сироп е според това, дали искаме по-рядка или по-плътна смес. Намазваме с тази смес рулцата и сме готови.  Източник: Cooking with Zoki
Да ви е сладко с Elti!

Както споменах по-горе, бях се настроила за мелчета и за това предвидливо направих сироп, преди още да съм замесила тестото, за да има време да изстине. (Въпреки, че по рецепта не се предвижда, а и дъщеря ми каза, че не спадат към сиропираните десерти).
Оказа се обаче, че готовите рулцата нямат нужда от сироп - бяха си сладички и мекички като кифлички. Потърсих вариант да си употребя излишно направеното.
Около 1/4 от сиропа вложих в крема за измазване (този с крем сиренето и сметаната). Половината от сиропа отиде за направата на тиквен крем (рецептата по-долу), а с останалата (горе-долу) 1/4 все пак сиропирах рулцата (девиз - глава троши, рога не превива :))))

Продукти за захарния сироп:

• 400 г вода
• 200 г захар
• 1 ч.л. смляна канела
• 1 пакетче ванилия

Продукти за тиквен крем:

• 500 г печена тиква
• 100 г заквасена сметана
• около 1/2 от захарния сироп
• 2 пак. крем "Оле Ванилия" на Йоткер

Сиропа оставих да покипи около 7 - 8 минути.

За крема: Пасирах тиквата, добавих сметаната и около 1/2 от готовия захарен сироп. Сложих 1 пак. крем "Оле" и разбих с миксер около 3 минути. Стоеше ми рядък крема и добавих още едно пакетче крем "Оле". Перфектен тиквен крем се получи, част от който ползвах за гарниране на рулцата, а останалото отиде за самостоятелна консумация.