Едни сладки хапки ви предлагам днес. Залчета охлювчета, известни и под името чатал татлъсъ.
Сиропирани охлювчета (чатал татлъсъ) |
Ще започна с цитат от блога "Вкуснотека":
"Това е най-вкусната палачинка на света - пухкава, мека, плътна и ухаеща на масло",
защото това е най-точното определение за тази палачинка.
Печена палачинка |
Наскоро колежка ме почерпи с този сочен, уханен и много вкусен кекс. Нямах търпение да зарадвам и домашните, и така се случи, че по случайност го направих днес. А после прочетох, че традиционно на Димитровден се приготвя ябълков сладкиш. Значи неволно спазих традицията.
Необходими продукти:
"Виден" е най-високият връх на Конявската планина с височина 1487 м. и може би най-лесният връх за изкачване, защото до 300-ина метра под върха води асфалтов път. В края на пътя се намира телевизионна кула.
Имахме един полуден за разходка и решихме да изберем хем някое по-близко място, хем ново, което не сме посещавали. Услужливо си спомних, че някъде в интернет бях прочела за телевизионната кула под връх Виден. Тръгнахме на там. (Разстоянието Перник - тв кула Виден е около 50 км)
Обожавам красивите гледки и летното ухание на планината, а по този маршрут имаше доволно и от двете.
По-пролетна рецепта за торта от тази не намерих, а зеленото така напираше в душата ми. Беше април. Зимата си отиваше, а с нея и сивото в очите. Тортата направих за рождения ден на дъщера ми, моето пролетно цветенце. Декорацията е според хобито й, така визията извикваше двойно пролетно усещане - веднъж с флоралните ухания на парфюмите (мислено разбира се) и друг път с парчето в разрез, което грееше с цветовете на пролетното пробуждане.
Плескавици на дървени въглища с домашен каймак |
Продукти:
Отвориха турски магазин в града ни и първото нещо, което мина през главата ми, когато го посетих беше кюнефе. За този турски десерт трябват продукти, които не се намират в нашите магазини - на първо място суров кадаиф и после вода от цвят на портокал или роза. Сиренето, което се ползва може да е моцарела, но ми предложиха тост пейнир и се доверих, като за първа проба.
Продавачът беше много любезен и ми даде пълни указания как да си приготвя турското кюнефе.
Кюнефе |
Леко предателско чувство изпитвам към родното вариво (свинско с кисело зеле), което все още не присъства с рецепта в блога, но което е много, наистина много уважавано зимно ястия в нашия край. Дори в някои домакинства задължително присъства в празничните менюта. Та дано не ми се сърди родното вариво, но опитах нова рецепта, нещо като вариво от ново поколение, която толкова ми се услади, че би всичките ми класации за манджа с кисело зеле.
Свинско с кисело зеле, сметана и горчица |
Пълнени пилешки пържоли с шунка, чедър и топено сирене, гарнирани с пържени в масло резенчета бабек и кралска печурка |
Позната и непозната.
Гледаш, съвсем позната салата от зеле, моркови, майонеза. Но във вкуса има нещо различно, неочаквано и много приятно.
Продукти:
Изборът на торта за моя рожден ден се въртеше около няколко неща - да е плодова (въпреки, че в средата на зимата изборът не е много голям), да е лека и свежа, да ми звучи непознато, така, че способността ми да определям вкуса само по рецепта да бъде заблудена и да се радвам на някаква вкусова изненадка при първата хапка.
Успях да се зарадвам с тази торта "Ябълката на Ева"
Източник: povarenok.ru
Торта "Ябълката на Ева" |
За да усети човек духа и красотата на Самоков трябва да е запознат с историята на този добре развит някога и съвсем обикновен сега град. Но до колко може да се нарече обикновен един град, който носи наследствените белези на минал разцвет? Град на творци, така го наричам. Заради Самоковската художествена школа и нейните майстори зографи, гравьори, иконописци и резбари, които пренасят своето творчество върху стените на десетки църкви и манастири в цялата страна. Нищо, че името му казват е дошло от механичните чукове за добив на желязо, наречени "самокови" (от само кове).
В Самоков мирише на изкуство, на чист планински въздух, на живот и спокойствие едновременно. И в къщата, в която отсядаме, мирише на изкуство, заредена е с докосващ творчески заряд (за нея в края на публикацията). За това усещам този град имено така, като град на творци.
Разхождайки се по улиците видях къщи със забележителна архитектура - някои реставрирани и красиви в своя възрожденски стил, други изоставени, тъжни... опиличих ги на стари аристократки (има дух, няма облик и въпреки това пленяват с историята, която крият под срутените покриви и напуканите мазилки). И тук (и не само тук) ми идва питанката - как някои народи от един камък правят история, а ние от богата история не оставяме камък върху камък???
Видяхме само част от забележителностите на Самоков (ще сложа и стари снимки на някои от местата), но определено е град, който препоръчвам да се посети и усети.
Самоков - голямата чешма |
Новогодишната ни торта беше семпла и лишена от тежки украси, фондани и захарни фигурки. Получих пренасищане от тези неща и който следи страничката ми за декорирани торти и сладкиши във фейсбук Cake Time by Elti вече знае, че си дадох почивка за неопределено време. Преди използвах всеки семеен повод, за да моделирам и да се заигравам със захарно тесто. Сега десертите ни са изчистени до максимално възможното.
Днес ще ви предложа торта, чийто вкус е базиран на известната сръбска рецепта за плазма-торта.
Базовата рецепта е от Mamina jela