Торта с калинки и скритото послание


Като деца все питахме калинките накъде ще се оженим, по кой път ще ни отведе съдбата и бързахме да пораснем. Сега се връщаме в детството, чрез спомените и ако не друго, то поне грейва оная наивна, непринудена детска усмивка.

Направих този подарък за едно пораснало момиче, което "избяга" надалеч, по пътя, посочен от неговата калинка, в търсене на щастието (пожелавам и го от все сърце).

За чисто новата домакиня избрах дървени домакински прибори, защото имат "по-топло" излъчване от металните.

Освен това включва кухненски кърпи и една точилка с шеговит надпис "Пернишки e-mail" (не може да си оставим пернишкото момиче без "оръжие", там далеч някъде :) - дано не и се налага да го ползва НЕ по предназначение).


Подаръкът е за кухнята, като символ на семейният огън. Освен това включих и една рецепта (изпитана) за семейно щастие - дано е от полза на новото семейство. Пъхнах я в едно стъклено шишенце, да се опази по-дълго.


Символичното послание на калинките вече споменах. Цветовото решение е бяло-червено. Бялото за честност и откритост в отношенията, червеното - за обич и любов.









След тази "домакинска" торта с калинки имах поръчка и за памперс-торта. За нея вече съм писала. Сега допълвам колекцията с още снимки:






Съботно - банички за сутрешна закуска и мента-айс-фрапе за следобедна закуска

Съботно, за закуска, поднасям банички на сач.


Рецептата, открих в сайта на "Веселият готвач", под името Банички Карталачки преди две години и от тогава до днес доста банички сме опапкали :)

Зимно време, когато лятната кухня е затворена, ги правя на тиган, но приготвени на сач са ми по-вкусни. А и готвенето на открито ми е доста по-приятно и... чисто.
Когато ги правя за гости ми остават пържолите :)))

Приготвят се от обикновено тесто с мая:
600г брашно
20-25 г мая (или 7г суха)
1/2 ч.л. сол
Около 200мл хладка вода

За плънката:
Сирене, задушен праз или кромид лук

За намазване: 
На корите преди печене: разтопено масло, смесено с олио (50:50)
На изпечените банички: НЕразтопено масло или разтопена мас

Във водата се разтваря маята, добавя се солта и брашното на етапи (при тези теста винаги брашното и водата са ми с количество +/- или "приблизително")
Замесва се меко тесто, оформя се на топка и се оставя на топло (под кърпа) да втаса.
След това се омесва повторно и се разделя на питки (големината им зависи от това колко големи и дебели искаме да са баничките. Моят сач е с диаметър 38-40 и питките ги правя с големината на юмрук).
Разточваме питките на тънка кора (не се старая много - гоня дебелина 1-2мм, но и по-дебели да са, пак става).


Намазваме кората с разтопено масло, смесено с олио. Отгоре наръсваме плънката - в случая само сирене, но съм опитвала и е не по-малко вкусно и със задушен лук.

Увиваме кората на руло и след това на осморка.


Прегъваме на две:

И отново разточваме на кора. Дебелината варира от 0,5 до 1,0см. На 0,5см стават по-хрупкави, на 1,0см стават като хлебчета - по-пухкави.

Намазняваме и загряваме сача.

Слагаме баничките да се пекат. Щом се зачервят от едната страна, обръщаме и допичаме.

Още горещи намазваме с неразтопено масло или с лъжичка нанасяме разтопена мас. Редят се една върху друга, за да се задушат. После им се наслаждаваме в компанията на домат, сирене, айран или таратор. А бе и с месце, и с манджичка и с всичко вървят.




Ето и една стара снимка с праз лук:

До тук с баничките.

Сега, само искам да подсетя желаещите, че съботно следобед е най-подходящото време за Мента-фрапе :) Едното няма допирни точки с другото, освен съботата. Странна публикация ще се получи, от гледна точка на комбинация, но миналата събота опитах тази напитка, поднесена от Мъхчето (благодаря за рецептата, Мъхи :)) и днес пак планувам. Действа на два етапа - първо те "разтапя" до ниво опасен мързел и след това ти идва енергията да свършиш нещо полезно :)))
Аз си добавих повече захар, че твърде ми горчеше по оригинал и вместо прясно мляко сложих малко вода и топка ванилов сладолед. За финал ето снимки на ментовото айс фрапе:



Приятна и вкусна събота!

Меню Fedora

























Една бърза публикация и хиляди благодарности към Fedora!
Направих copy-paste на цяло меню от блога Ossigeno, което се оказа много вкусно и бързо за приготвяне.

Първата рецепта е за "Пилешки кюфтенца с топено сирене и доматен сос". Направих я без промени в съставките. Само замених пърженето с печене (от мързел :)).
Малко снимки:







Препоръчвам горещо! Изключително вкусни!

Втората рецепта в менюто е за "Браунис тарталетки с ягоди" (документирани в моя блог под името ""Мъхести" браунис тарталетки").

Много благодаря, мили момичета, за всичките ви вкусни и красиви предложения!

"Мъхести" браунис тарталетки

За тези вкусотии взех рецептата от Горски мъх и за това си ги кръстих "Мъхести". Можеше да са и "мартенски", но това с "мъхести" ми звучи по-закачливо:)
 Както и да е - името няма значение, важно е, че са много, много вкусни. И казвам едно ГОЛЯМО благодаря на Горски мъх, че така хубаво ми подслади (не)делника :) Видях, че Ирина е повлякла крак с тази вкусотия, така, че ОГРОМНИ благодарности и към нея!

Освен шоколадовата замазка, направих и бяла - от сметана, крема сирене и захар. За декорация използвах кайсии. Станаха безумно вкусни. (Шоколадът в тестото е с 20г повече, а захарта - неразтворена). Леко дъвчащи, топящи се в устата, с наситен шоколадово-умопомрачителен вкус.

Останах без думи (вече и без браунис), но имам снимки:




Опитайте!

Мъжка кухня - чили кон карне на сач

Семейно на пазар, с гладен мъж НЕ се ходи, да знаете :) Съгласих се с всичко, което се сложи в количката НЕ по план, но когато посегна към консерва с чили кон карне възроптах. Убедих го, че домашно приготвено ще е много по-вкусно. Не, че знам дали изобщо е по вкуса ни това ястие, защото никога не бях яла, но явно съм звучала убедително :)
Прибрахме се, попитах в нета за чили кон карне и попаднах тук. Видях основните съставки, мина ми през ума да го сготвим на сач (на този "инструмент" "свири" основно мъжът ми и то доста добре), подхвърлих идеята, барабар с преработената рецепта и се почна.

Нарязах 600г свинско (не тлъсто) месо на хапки. Поръсих го със сол, черен пипер, сложих ситно накълцана скилидка чесън, 1 с.л. горчица и 2-3 с.л. олио. Разбърках и прибрах в хладилника.

През това време подготвих зеленчуците:
0,800 - 1 кг чушки (зелени и червени) почистих и нарязах на парчета;
3 - 4 домата нарязах на много ситно;
1 - 2 глави кромид лук се нарязва на едро;
накълцах на много ситно 1 люта чушка;

Мъжът ми вече беше подготвил сача и запалил огнището. Предавам щафетата в негови ръце :)
В нагорещения сач, изля малко олио и го натърка с чесън. След това сложи месото да се запържи до леко кафеникава коричка.


После идва ред на чушките (лютата може да се замени с лют червен пипер, но се слага почти в края на готвенето). След като и те се запържат леко, се слага лукът.


Следват 150г царевица и 150г червен боб  ( и двете от консерва):


Още 200г бял боб с доматен сос (пак от консерва). Разбъркваме и добавяме доматите. Посоляваме на вкус, слагаме и скилидка-две чесън, нарязан на ситно.


Изчакваме доматите да се изпържат, наръсваме с чубрица (или магданоз) и сервираме.


Получи се много вкусно. Готвенето на сач става "запазена" мъжка територия :)

Но, лютичко такова, май ще е по-добре за зимно време, с чаша червено винце.
Използвам момента и искам да похваля половинката с най-новото му увлечение - дървообработване. Споменах за вино и искам да покажа стойката, която направи. Съвсем семпла, но ми внася много уют, като знам, че сам я е сътворим. Гледам на нея с друго око и ми харесват дори и забележките тук-там.



Трайфълът на Роси в плодов сладкиш

Когато видях при Кулинарен еликсир рецептата за Трайфъл с кокосов мус и кайсиев топинг направо ми се искаше да грабна лъжичка и да почвам. Видя ми се доста лесен, бърз и с примамливо плодов вкус. Рецептата ми "цъфна" точно на време, защото щях да имам гости, а кухнята ми бе в разгара на ремонт.
Основното ястие лесно - ще го готвим на двора, но за приготвяне на десерт даже не исках и да си помислям (щях да купя нещо готово). Но щом зърнах трайфъла промених намерението си и изобщо не съжалявам. Разликата е, че го желирах, използвах купешки кекс (не от този интересния ,с тиквичките, на Еликсирчето) и вместо кокосово сложих плодово мляко.


Ето оригиналните продукти и в скобите продуктите, които използвах аз:

250 мл. кокосово мляко ...................(200г плодово кисело мляко)
290 гр. квасена сметана ...................(200г квасена сметана)
200 мл. сладкарска сметана .............(използвах същото количество)
2 п. ванилена захар...........................(ванилия за аромат има и при мен)
захар на вкус......................................(остава)
300-400 гр. кайсии или друг плод ..(300 г кайсии)
кекс,бишкоти,бисквити,блат и т.н...(готов кекс)
............................................................(допълнително 20 г желатин)


Накиснах  в две купички по 10г желатин с малко количество студена вода.
Почистих кайсиите и ги сложих на котлона с 50мл вода и захар на вкус. Когато омекнаха, лесно отстраних кората, пасирах и в топлото пюре сложих 10г от набъбналия вече желатин. Бърках около 2 - 3 минути, до пълното разтваряне на желатина.
Плодовото мляко, захарта, ванилията, сладкарската и заквасената сметана смесих и разбих с тел. Разтворих останалите 10 г желатин на водна баня и изсипах в млечната смес.


На дъното на тортена форма сложих нарязани парченца кекс. Върху тях излях цялата млечна смес. Отгоре наредих още един ред кекс. Изсипах пюрето от кайсии и прибрах в хладилника.



Приготвя се много бързо и лесно. За хапването важи същото - свършва с едно намигване.
Благодаря ти, Роси, за чудесната плодово-млечна, истински лятна и много вкусна рецепта!





Скрити красоти в трънския край


Има моменти, когато не само желанието е двигател на събитията. Трябва и друг тип "гориво". Вече ми се ревеше от претоварване в службата и хаоса от ремонта, който започнахме в кухнята. Но една покана от приятели, дойде тъкмо на време и ме подсети, че хубавите неща са на един хвърлей разстояние. Тъкмо, когато започна "най-любимата" ми част от ремонтните дейности - почистването - зарязах всичко с краката на горе (ама с такъв кеф го направих) и отидох на гости.
Приятелите ни имат нова вила в село Габер (общ. Драгоман), а маршрута, по който този път ги навестихме, минаваше през едно много красиво място - водопадът при село Врабча, община Трън. Тръгнахме с резерви, относно пътя, но се оказа хубав и живописен.

Карта
Поехме от Перник, посока Трън и се отклонихме към с. Врабча. Предупредиха ни да следим за табела, която указва мястото на водопада, защото е скрит.
Ето я:


Спираме и тръгваме по скалиста пътека (умерено полегата).


Хладината на гората ни действа освежаващо, но водопадът е "черешката на тортата".






Намира се в подножието на огромна скала.

На мястото са направени дървени пънчета-столчета и масички-гъбки за отмора. Изключителни красиво място!



Опитах се да снимам от високо и да покажа истинските мащаби, макар, че знам, че е невъзможно да се добие реална представа от снимка.


Тук се вижда образът на лице в скалата.

Водопадът преминава в малко поточе с ледена вода.

По скалата има ниши, улеи и различни форми (които при добра фантазия може да оприличиш на това онова) .

На път за село Габер минаваме през малки села, с малки къщички (едни изоставени, други накипрени)


Пътят е тесен, но сравнително добър. Минава през планина Гребен, почти успоредно и близко до Сръбската граница.



Когато прекосихме планината се порадвах на поле с грейнали слънчогледи.


Този, по-долу, го избрах за тапет на десктопа и сега на монитора ми е много слънчево :). Ако ви харесва, ето линк wallpaper-sunflower. Резолюцията е 1920х1200.



А този храст ми подейства коледно :) посред лято:

Самото гостуване ми подейства точно като V-Power и когато се прибрахме си свърших цялата работа (без да се налага да яхвам метлата :)). За "горивото", наречено приятелство ще пиша друг път, надявам се скоро.
loading...