Кекс с дюли



Тази рецепта открих в един стар тефтер, написана с оня, все още детски, мой почерк. И понеже сладкиша си го бях кръстила с името на баба ми, спомените така ме атакуваха, че не ми дадоха мира, докато не го направих. Хем ми беше мъчно като го опитах, хем мило.

Снимах страничката с телефона и още щом се прибрах у дома го направих и ми замириса на едно друго "у дома".


Продукти:

  • 2 дюли
  • 1 ч.ч. захар (може и малко повече, примерно още 1/3 ч.ч.)
  • 3 яйца
  • 2 ч.ч. брашно
  • 1 бакпулвер
  • 6 с.л. олио
  • 6 с.л. кисело мляко
  • 1/2 ч.ч. нарязани или едро счукани орехи

Приготвяне:
  • Яйцата и захарта се разбиват до побеляване.
  • Добавят се олиото и киселото мляко. Разбърква се.
  • Добавя се пресятото брашно заедно с бакпулвера. Бърка се до получаване на гладка кексова смес.


  • Дюлята се обелва и настъргва на едро ренде. Веднага се слага в кексовото тесто и се разбърква.


  • След това се слагат нарязаните или едро счукани орехи. 


Спомням си тавата на баба, тя беше по-голяма. Но аз го сложих в тортена форма (диаметър 26 см). 


  • Пече се в тава, намазана с олио, във фурна, нагрята до 190 (С) градуса (до суха клечка).

Нямах търпение и го разрязах още топъл. Но и след като истина съвсем, пак при рязането стоеше по-плътен и с леко лепкава среда. Уханието на дюли е нежно, не натрапчиво. Орехите са ми любими, без значени в какво ще ги сложа. Тук са като "късметчета", ако уцелиш орехче вкусът е още по-богат.


Поръсете с пудра захар и да ви е сладко!


Пържени филийки


Най-лесната и бърза закуска, която не познавам човек, който да не може да направи, е тази от заглавието. Не познавам и човек, който да не ги обича тези филийки.

Основно това, което ни трябва, за да се направят са хляб и яйца. Колкото повече яйца, толкова повече филийки. Но ако се случи и при вас, както при мен, да предложите пържени филийки за закуска и отваряйки хладилника да видите едно, само едно самотно яйчице, то можете да спасите положението с тази рецепта.



  • Разбивате 1 яйце с 1 с.л. олио и добавяте 2 ч.ч. прясно мляко.
  • След това слагате 3 с.л. нишесте (може от десертните, с аромат на плод или натурално), 6 с.л. брашно, 1 бакпулвер и щипка сол.
  • Разбивате хубаво сместа, за да няма бучки (сместа трябва да е малко по-гъста от тази за палачинки).
  • Загрявате в тиган малко олио (достатъчно да покрие дъното на тигана).
  • Потапяте една филийка в подготвената смес, с вилица или нож отстранявате излишното (или вдигате филийката над сместа и чакате да се отцеди сама).
  • Мятате я в тигана с нагорещеното вече олио и пържите първо от едната, после и от другата страна.



Сервирате, както сервирате и класическите пържени филийки - със захар, сладко, мед, сирене..., според вкуса.

Пиле фрикасе


Със сос фрикасе може да се поднесе не само пилешко, но всякакъв вид месо и изделия от кайма. Може и в зеленчуков вариант да се предложи. Сосът има по-лек (сравнение правя с бешамел), слабо кисел вкус, благодарение на киселото мляко. Основните съставки са бульон, брашно, кисело мляко, яйца и масло. Ние го харесваме с препържено олио с червен пипер и допълнително лимон.


Честит Рожден Ден на лелиното



Честит Празник на моята малка племенница, 
която днес празнува Рожден и Имен ден!


От леля, то се знае - торта. Така им се радва, че не мога и не искам да откажа. Темата този път е "любознайка" :). Когато ми гостува лятото, толкова ми помага в домакинската работа, че мислех да заложа на торта "работливка", но не ми се връзваше да сложа малко момиче пред печка и котлони, примерно (има време за това).
С нея, малката пчеличка-работливка, ви запознах, когато заедно правихме питки, после, когато по нейна рецепта направи (а аз качих в блога) тази торта, включих я като помощник тук, и тук, и тук (последната снимка).


Тази година тортата е без фондан - тя така пожела. Заложих на шоколадови блокчета с трансфер. Фигурките са си захарни и всичко се яде. Мекото фотьойлче е от смес бисквити, течен шоколад и масло, тапицерията - от гъм пейст.
Вкусът е шоколадов - шоколадови блатове (по рецепта за торта Маргарита) и шоколадов крем, тип мус (да няма наМУСени любители на шоколада).

С човешките фигури от захар все още водя нечовешка борба, но един ден ще успея (може би като си купя молдове). Може да не е идеалната торта, но всеки детайл е пипнат с любов. Всъщност, щом детето си я хареса и подскачаше от радост, значи е идеалната торта.

Като се сетя как цяло лято я карах книги да чете и сега тази тема с четящото момиче..., дано не съм прекалила :)



Ден на християнското семейство и примерни менюта



Честит Празник!
Пожелавам здраво и задружно семейство на всички, изградено с любов, разбирателство, щипка сол и много детски смях.
Щастие и хляб да има във всеки дом!

Днешният Празник съвпада с коледните пости и за това избрах да ви припомня някои постни ястия от блога.


Меню 1

1. Търляни картофи или салата тип пюре от картофи, праз лук и сухи чушки.
2. Зеленчуци, пълнени с боб
3. Постна питка
4. Мармаладеният тортосладкиш (или постна торта с бисквитени платки и мармалад от сини сливи)


Меню 2
1. Зимна салата
2. Скумрия на фурна с хрупкава хлебна коричка
3. Постна питка Листопад
4. Грис халва

Ако сте избрали рецепта от този блог, ще се радвам да споделите снимка на празничната ви трапеза във фейсбук страницата на блога.
Хубав ден, приятели и наздраве!

Щрудел с дюли, ябълки и (или) круши


Най-после, най-после си намерих рецепта, близка до щрудела на леля, вкуса на който помня от толкова години. След три торби с дюли, ябълки и круши последваха три дни, в които щрудели въртях у нас, но постигнах това, което търсех.


Тя, леля, не помнеше рецептата с подробности - каза ми, че със сигурност съдържа мляко, мас и (или) олио, може би яйца, тестото да бие по на маслено. А това беше много обичан от мен щрудел, лелиния щрудел. Исках да го направя и запиша в блога. Това е рецепта от онези семейните, на които им казвам "рецепта с родова памет". Има такива рецепти, да, които само с една хапка пускат лентата на спомените.

Когато опитах тези плодови вързопчета много, ама много ми заприличаха на така търсения и бленуван вкус, само бяха по-хлебни, а не маслени. Една малка промяна и получих това, което толкова години помнех като най-вкусния щрудел.



Лелиният щрудел

Продукти за тестото:
  • 50 мл мляко
  • 50 г масло (мас)
  • 50 мл олио
  • 1 яйце + 1 белтък (или 2 яйца, ако са по-малки)
  • 1/4 ч.л. сол
  • 1/2 равна ч.л. сода бикарбонат
  • 2 1/3 ч.ч. брашно (280 г)+ още малко за разточване 
За плънката - вариант 1:
  • 2 ябълки (или 1 ябълка и 1 дюла; може и само с дюли; или смес от ябълки, круши и дюли)
  • 5 - 6 с.л. захар
  • 2 с.л. галета
  • 1 ч.л. канела
  • ядките от 3- 4 орехи (по желание)
За плънката - вариант 2:
  • 2 ябълки (или 1 ябълка и 1 дюла; може и само с дюли )
  • 1 белтък
  • 5 - 6 с.л. захар
  • 1 с.л. нишесте
Начин на приготвяне на тестото:
  • В метална купа слагаме маслото (маста), нарязано на парченца и олиото, и леко ги затопляме (маслото (маста) трябва само да омекне, не да се разтопи напълно).
  • Отстраняваме от котлона и разбъркаме от време на време, докато маслените парченца омекнат съвсем и се смесят с олиото (сместа трябва да е приятно топла, не гореща)
  • Добавяме млякото и разбиваме.
  • След това слагаме яйцето и белтъка (или двете цели яйца), и пак разбиваме.
  • Добавяме брашното заедно със содата и солта. Омесваме на меко тесто, което оформяме на топка.
  • Завиваме във фолио за свежо съхранение и прибираме в хладилника за половин час.
  • През това време почистваме и настъргваме плодовете на едро ренде (направих го веднъж само с ябълки, веднъж само с дюли и още веднъж с ябълки, дюли и круши).
  • Изцеждаме ги хубаво като притискаме силно в шепи.
  • Изваждаме тестото от хладилника и на обилно набрашнен плот разточваме на кора, с дебелина около 5 мм.
  • Прегъваме тестото няколко пъти, като на долната снимка.


  • Пак поръсваме брашно, (ако има нужда) и разточваме на правоъгълна кора.
  • Добре отцедените плодове смесваме със захарта, галетата и канелата (плънка по вариант 1).
  • Поставяме плодовете в единия край на кората.
  • Поръсваме със счукани орехови ядки.
  • Завиваме на руло.


Щрудел с плънка от дюли по вариант 1

Печем в предварително нагрята до 200 (С) градуса фурна. (Може да намажете щрудела с разбит жълтък преди печенето. Както и да поръсите с пудра захар преди сервиране (стъпка, която много често пропускам)).



От същото тесто може да направите не едно руло-щрудел, а отделни малки вързопчета-щруделчета (ако ви се занимава и искате нещо по-различно. Идеята видях тук).

Щрудели-възропчета
След като разточите тестото по описания по-горе начин, нарежете на квадрати, поставете плънка и оформете на вързопчета.
Затваряте вързопчетата с фитилчета от алуминиево фолио.

Плодови вързопчета тип щрудел, с плънка от ябълки, дюли и круши по вариант 2

Поставяте ги във форми за мъфини и печете както горния щрудел.


Съветвам след печенето да ги превържете с панделка или канап, за по-красив вид.
Намажете долната част на вързопчетата с разтопен шоколад и оваляйте в счукани ядки.

Плодови вързопчета тип щрудел, с плънка от ябълки, дюли и круши по вариант 2


Може да експериментирате и с друга форма:

Кошнички тип щрудел
От разточеното тесто изрязвате квадрати и ги поставяте във форми за мъфини. Пълните получената кошничка с плънка и печете на 200 (С) градуса, в предварително нагрята фурна.
Плънката тук е по вариант 2.
За нея разбивате белтъка на сняг с 3 с.л. захар
Плодовете нарязвате на малки кубчета или настъргвате на ренде.
Смесвате белтъка, нишестето и плодовете.


Кошнички тип щрудел с плънка от ябълки и дюли по вариант 2

Ще се радвам да споделите кой вариант на щрудел ви хареса най-много
1. първият, тип руло,
2. вторият, тип вързопчета или
3. третият - шрудел кошничка




Желе от дюли


Когато правя сладко от дюли, "отпадъците" ми служат за желе. Тази част от плода със семките не я изхвърлям, точно тя съдържа най-много пектин, благодарение на който се случва и желирането.

Желето от дюли знам, че е полезно при кашлица. Ние превантивно си го консумираме и без някаква конкретна здравословна причина, просто защото е много ароматно и вкусно.



И така, след като съм отделила плода за сладко, грубата част със семките нарязвам на парчета.


Поставям в тенджера и заливам с вода, колкото да ги покрие.


Варя около 40 - 45 минути на слаб котлон, под капак, за да не изври бързо, бързо цялата течност. На дюлата и трябва около 30 минути за да омекне. Но оставям сместа да ври още 10 минути след това омекване.

Прецеждам течността, без да пасирам, претривам или мачкам плодовете. Само водичката прецеждам.
Меря колко течност е останала и добавям захар. На 1 литър течност слагам 800 г захар.
Отново слагам на котлона и варя до сгъстяване. Но не много, да не стои като гъст захарен сироп, че изстине ли не става да се гребе с лъжица, с нож трябва да се реже. За това внимавам с гъстотата. За мен е по-добре рядко, в тоя случай, отколкото прекалено гъсто. Рядкото и на сок мога да го направя, с малко разреждане с вода.


Насипвам горещото желе в сухи буркани, затварям и обръщам с капачките надолу. Една купичка винаги оставям за проба.


------
Качвам снимки и от есента на 2020 г. Дюлите бяха добре узрели (хубава, топла есен беше тук при нас). Варих малко по-дълго, цвета на желето стана кехлибарен към червен. Може и с лъжица да се гребе и с нож да се нареже. Удоволствие за сетивата - и аромат, и вид, и вкус. 

Желе от дюли

Желе от дюли



Сладко от дюли



Продукти:

  • 3,500 кг дюли
  • 1,600 кг захар
  • 0,800 л вода
  • по желание - 3 листа индрише

Приготвяне:
  • Дюлите се измиват хубаво, така, че да им падне мъхестия слой.
  • Почистват се от загнили и червиви участъци.
  • Нарязват се на парчета (аз не ги беля, но ако кората ви се стори дебела и груба ги обелете). Грубият участък със семките запазете, в случай, че искате да направите и ароматно дюлево желе.
  • Рендосват се на едро ренде (ако имате кухненски помощник, от рода на роботите, не го щадете).

  • Цялото количество настърган плод (което не се сетих да претегля) сложете в по-голяма тенджера и разбъркайте със захарта.
  • Добавете водата и включете котлона.


  • Варете сладкото на слаба (към умерена) температура до сгъстяване. Разбърквайте от време на време.
  • Тъй като дюлите имат желиращ ефект, може да си позволите и да го оставите мъничко по-рядко. Проверявам готовността му с малка капчица от сиропа. Капвам тази капчица на студен плот и ако стои като пъпчица, значи е готово. Ако се разлива като вода, значи му трябва още варене. В края на варенето сладкото променя цвета си към кехлибарен.


На сладко от дюли не слагам лимонтузу. Но към края на варенето слагам листа индрише.
  • Горещото сладко насипете в чисти и сухи бурканчета. 
  • Затворете и обърнете с капачките надолу. Оставете ги така да изстинат напълно. (Не го варя допълнително).

Оставих една купичка за бърза консумация и го опитах с печен камамбер (пускам идея :)). 
Иначе приложението си му знаете - палачинки, сладкиши и на хрупкави препечени филийки.


Съвет:
Смесете водата и захарта в тенджерата, в която ще варите сладкото. Настърганите дюли пускайте направо в сиропа, за да не потъмняват.
Не почиствайте цялото количество дюли на веднъж, а почистете една дюля, настържете и пуснете в сиропа.
Аз поръсвах настърганите дюли със захар. След това ги прехвърлих в тенджерата, налях вода и сварих.

-----

Снимки на сладко и желе (което наднича от долния десен ъгъл) от есента на 2020 година.



Потайни кюфтета на фурна



Потайни, тайни, скрити-покрити, но вкусни кюфтенца са това. На фурна и с пухкава заливка, която запазва сочността им. Когато прочетох рецептата ми се видя сходна с тази с пресните картофки и просто ми се прииска да я направя. Бях сигурна, че тайната им е очарователна и по наш вкус.



Лесна, бърза и вкусна рецепта е - било за обяд, било за вечеря. Остава само една салатка да предвидите.
Избрах да ги направя на индивидуални порции, но спокойно може да сложите всичко в една по-голяма тава. Хем ще спестите време, хем съдове. За мен лично времето не е толкова голям проблем, колкото съдовете, но сама си го надробих ;)

Рецептата e от блога "Iz Pomoravkine kuhinje" (с малки промени).


Продукти:

За кюфтетата:
  • 500 г кайма
  • 1 картоф (среден или малко по-голям)
  • 1 яйце
  • 1 филия хляб
  • малко прясно мляко (за накисване на хляба)
  • 1 скилидка чесън
  • зелената част от 1 стрък праз (не много голям)
  • смлян черен пипер, 2- 3 с.л. нарязан пресен магданоз
За заливката:
  • 4 яйца
  • 200 г заквасена сметана
  • 100 мл течна сметана за готвене
  • 175 г брашно
  • 8 г бакпулвер
  • 1 с.л. ситно нарязан магданоз
  • щипка смлян черен пипер
  • 1 с.л. вегета
За поръсване:
  • Настърган кашкавал, малко пармезан или гауда



Приготвяне:

  • Накиснете филията хляб в малко прясно мляко.
  • В купа сложете каймата, яйцето, настъргания суров картоф, подправките, ситно нарязания чесън, ситно нарязания праз лук и на края добре отцедената филия хляб.
  • Омесете каймата и от нея направете кръгли кюфтета.
  • Разбийте в купа всички продукти за заливката.
  • В тава, намазана с мазнина и поръсена с малко брашно, (или в малки индивидуални купички) изсипете заливката и отгоре подредете кюфтетата. Поръсете с настърган кашкавал и допълнително малко пармезан или гауда.
  • Сложете тавата във фурната и печете на 190 (С) градуса до хубава зачервена коричка.



По-вкусни са топлички. Макар и тези, вече изстинали, които останаха и виждате на снимките, да изчезнаха много бързо.



Да ви сладко!


loading...