Супа от челядинки

Или сгряващи спомени от детството

Ако сте гъбари, знаете какво е удоволствието сами да си наберете и наготвите гъби. Една от любимите ми гъби за супа е челядинката.

 Името й идва от "челяд", защото расте по много.

Самата супа събужда мили спомени от времето, когато с татко обикаляхме ливадите и горите. Той ме научи да разпознавам някои гъби, научи ме и как се готвят. Никога няма да забравя вкуса на печурката, поръсена само със сол и пекната набързо на котлона. И тази, челядинковата супа, никога няма да забравя. Ето сега с всяка вкусена лъжица се пренасям там, в спомените от прекрасното ми детство.

Прозвънява телефонът ми. След земетресението от 22-ри, най-често чувам в слушалката: "Как сте?", "Усетихте ли го?", "Съобщиха ли магнитута, къде е епицентърът?"...
Но това позвъняване беше различно. Беше татко: "Тате, набрах челядинки!". Да, вече е така - нямам време, пораснах, имам други задачи, не ходя за гъби (или се случва много, много рядко). Но имах удоволствието да си сготвя тази сгряваща и ароматна челядинкова супа.

Продукти (приблизително):
600 - 700 г гъби челядинки
1 глава кромид лук (може и пера от пресен)
1 морков
150 г фиде или други дребни макаронени изделия
1 яйце
200г кисело мляко
1 с.л. брашно
лимонов сок
черен пипер
сол

Почиствам гъбите и ги измивам под течаща вода. Слагам на котлона тенджера с около 3 л вода да заври. През това време почиствам и нарязвам на дребно моркова и лука.

В кипящата вода слагам гъбите и зеленчуците. Посолявам. Варя около 15 минути. След това отстранявам от котлона.
В нагрят тиган запържвам половината част от фидето (пастата), с около 2 с.л. олио, до леко покафеняване (това не го правя винаги, но определено променя вкуса към по-добър).

Изсипвам запържените макаронени фигурки в супата, добавям и суровите. Пак поставям тенджерата на котлона и варя до полу-готовност на пастата.

Вариант 1 -------------------
Ако харесвате бистри супи (без застройка), тук трябва да изчакате сваряването на фидето (пастата) и сте готови. Ето така изглежда супата без застройка:

Вариант 2 -------------------
Аз предпочитам супи със застройка и продължавам с готвенето. Запържвам 1 с.л. брашно в малко олио. Разреждам с бульон от супата до получаване на рядка каша. Разбивам яйцето с киселото мляко и ги добавям на тънка струйка към кашата.

Бъркам непрекъснато и щом тази смес кипне я сипвам в супата. Варя до готовност на фидето (пастата). Наръсвам малко черен пипер, овкусявам с лимонов сок и супата е готова за сервиране.

Дамски каприз с пресни ягоди

Имало едно време... един семпъл, но много популярен сладкиш - Дамски каприз. И аз, в това минало време, не веднъж и дваж съм си хапвала с удоволствие от него. Няма начин да не го познавате (под това или друго име).
И ето, че пак се сетих за него, но го направих в нов вариант. И пак е семпъл, и пак е вкусен, и изобщо не е капризен, но запазих в името "каприз".

Продукти:
3 яйца
2 ч.ч. захар
2/3 ч.ч. олио
1 ч.ч. (200мл) прясно мляко
щипка сол
ванилия
1 бакпулвер
брашно за кексово тесто (от 2 и половина до 3 ч.ч)
500 - 700г пресни ягоди (може и горски)

И приготвяне:
Разделям белтъците от жълтъците. Белтъците слагам задължително в суха купа и ги разбивам на твърд сняг с 2/3 ч.ч. захар (ако са по-едри яйцата слагам повече).
В друг съд разбивам жълтъците с 1 ч.ч. захар до побеляване. Добавям олиото на струйка, като продължавам да разбивам. Разтварям бакпулвера в прясното мляко, разбърквам и изливам при жълтъците. Слагам 1 ч.ч.брашно, щипка сол и аромат ванилия (от капсулка 1/3 или на прах 2 бр.). Разбърквам хубаво сместа и след това добавям отново брашно (лъжица по лъжица) за достигане на нужната гъстота.
Изливам кексовата смес в тавичка (предпочитам на дъното да сложа пекарска хартия, но при липса, намазвам с олио и поръсвам с брашно). Слагам в предварително нагрята до 200 градуса фурна (и НЕ сядам пред компютъра).  Готовността на кексовия блат проверявам с клечка за зъби (ако е суха след бодване в средата на кекса, значи е опечен). Изваждам го и намалявам фурната на 150 градуса.
Върху горещия кексов блат, разпределям пресните ягоди (почистени и нарязани на половинки или четвъртинки). Наръсвам ги с кристална захар (останалата 1/3 ч.ч.). Върху тях разпределям белтъчния сняг и връщам във фурната за кратко (до порозовяване и стягане на белтъците).

Ягодите пуснаха ароматен сок, който естествено попи в блата и сладкишът стана приятно сочен. Толкова сочен, че вече важи: "Имало едно време, един дамски каприз с пресни ягоди".

Теглена баница

Автентичната българска баница за мен е "висш пилотаж" в кухнята. Тънкото, чак до прозрачност, разточване на корите, винаги ме е тормозело с въпроса "как?". И знам, че отговорът се крие в многократната тренировка, но кога да "тренирам" в това забързано време. След два, почти успешни (да не кажа неуспешни), опита не съм се захващала с точене на кори за баница.
Да поясня, че говоря за този вид баница, на която корите се замесват само от брашно, сол и вода.

Наскоро видях рецепта с включена мая в тестото и бях сигурна, че крайния резултат ще е добър, дори и да не направя корите прозрачни. И наистина беше повече от добър, направо чудесен. Ето снимка (клик върху снимката, ще ви отведе към източника на рецептата):

А днес реших да намаля грамажа на маята (постепенно да се доближавам до "брашно, сол и вода") и да тегля до колкото сили имам. Силите ми се оказаха по-големи от тези на корите и цъфнаха едни дупки. (Нали се сещате, че съм снимала най-хубавата кора:))

А хем внимавах. Но поне успях да направя доста тънки кори и баницата в крайна сметка беше добра. (Но все пак маята ми помогна малко. Ако я нямаше щях да имам по-дебели и глетави участъци по края. Трябва ми още практика.).

За тестото използвах:

• 500 г брашно
• 1 ч.л. сол
• 1 с.л. оцет (Казаха ми, че помагало на тестото да е по-еластично. Оцетът повишавал глутена на брашното. Не съм специалист и дано, ако са глупости тези твърдения, да не ми се смеете. Не знам дали си въобразявам, но с добавка на оцет ми стават по-хубави тестата за хляб, пити и баници).
• 1 ч.л. суха мая (само толкова)
• Хладка вода (за получаване на тесто за точене).

Плънката при мен е от сирене, яйца и малко кисело мляко (съвсем ориентировъчни количества за тази доза тесто - 300г сирене, 2 яйца, 2 с.л. кисело мляко).
Използвах смес от краве масло и олио за намазване на корите.

И така, замесих си аз тесто от посочените продукти, като предварително разтворих маята в 1ч.ч. хладка вода. Допълнително наливах пак хладка вода, на етапи, за да достигна нужната плътност. После разделих на 5 питки, омесих ги хубаво на топчета, завих ги с кърпа и ги забравих за един час.

След това окупирах цялата маса, запретнах ръкави и се захванах с тегленето. Първо си помогнах с точилката, доколкото умея и после продължих с разтягане. Оставих кората за около 5 минути да засъхне.
Върху разтеглената кора наръсих мазнина и част от плънката. Увих на хлабаво! руло и преместих в тавата.

Готовата баница преди печене изглеждаше така. Преди да я пъхна в нагрятата фурна, я оставих малко, за да има време да втаса (то не беше същинско втасване, защото маята е много малко). Отгоре полях с мазнина:

След печене си е направо красавица (поне на мен така си ми изглежда, че доста труд хвърлих по нея):

Хапвайте, докато е топла!

Палачинки с винен сос

Вчера пуснах публикация за обличане на бутилка. Днес съвсем логично ми се струва да  я съблека и да пусна духа от бутилката в един сладък винен сос.

Доста отдавна, в едно предаване на "Бон апети", Мария Гроздева представи една рецепта за карамелизирани палачинки.
Веднага изпробвах рецептата и останах повече от доволна. На мъжа ми, нещо не му беше баш по вкуса, но не отказа втора порция :)

С времето променях това-онова, най-вече според наличностите, които се намираха у дома. Вчера се сетих за тези палачинки, приготвих ги и споделям варианта с вас.


За палачинките:
1 яйце
2 с.л. захар
1/2 ч.ч. газирана напитка, вода (или прясно мляко)
1/2 ч.ч. кисело мляко
1 ч.л. бакпулвер
щипка сол
брашно (за тесто по-гъсто от палачинково)

За винения сос:
150 мл червено вино (ползвам домашно)
120 мл вода
1 ч.ч. плодове по избор (ягоди, малини, къпини, вишни ...) - в случая с ягоди и череши.
1 ч.л. канела на прах
1бр. карамфил, 1бр. кардамом
1 ч.ч. захар
40 г нишесте (с вкус по избор - ванилия, малина, ягода)

За гарниране:
Сладолед (по желание)
Пудра захар

Начин на приготвяне:
Разбивам яйцето със захарта (не е необходимо да се разбива до побеляване). Сипвам газираната напитка, киселото мляко и разбърквам. Слагам 4 с.л. брашно, върху което наръсвам бакпулвера и солта. Пак разбърквам. Продължавам да добавям брашно лъжица по лъжица, докато не получа тесто по-гъсто от палачинково и малко по-рядко от кексово. Съжалявам, но нямам навика да меря точни количества.

Оставям сместа около половин час и след това пържа малки палачинки, в намазнен тиган.

Слагам виното, захарта и всички подправки на котлона. Загрявам до кипване. Отстранявам карамфила и кардамома. Добавям плодовете, след това и нишестето, разтворено във водата.
Разбърквам постоянно, до повторно кипване и свалям от котлона.

Сервирам палачинките под "сняг" от пудра захар, с горещ винен сос.

Ако имам, слагам и топка сладолед.

Да ви е сладко!

Руло от тиквички и патладжани

Това е много любима рецепта на мен, семейството ми и всички приятели, които съм гощавала.
Видях я в сайта на Веселият готвач (но като първоизточник е посочено http://kuking.net). Публикувана е от една много уважавана от мен кулинарка - BABY. Когато видя нейна рецепта пробвам смело, без никакви резерви. И съм и страшно благодарна, защото предлаганите от нея рецепти са разнообразявали не веднъж моята кухня, винаги са били одобрявани от милите ми лакомници и съм ги приготвяла многократно.

Продукти:
За блат:
2 бр. тиквички
2 бр. яйца
1 ч.ч. брашно
2 с.л. натурално нишесте
120 мл прясно мляко
1/2 ч.л. сол
1/3 връзка ситно нарязан копър
щипка сода
За плънка:
2 бр. патладжани
2 скилидки чесън
100 г майонеза
100 г заквасена сметана
1/3 връзка копър
щипка черен пипер
брашно за овалване на патладжаните

Свинско месо със зеленчуци, почти по съчуански

Не мога да кажа със замах, че обичам китайската кухня, защото със сигурност не съм я опознала в дълбочина, чрез скромното разнообразие на ястия, които съм пробвала. Но това, което съм опитала ме е очаровало от към вкус. Друг е въпросът, че не съм ходила в Китай, а съм се възползвала от китайска кухня тук, където нещата са малко или много побългарени. Едно от любимите ми ястия е свинско (или пилешко) по съчуански. За първи път опитах тази рецепта, като добавих и зеленчуци. Хареса ми и я споделям тук с всички промени, които направих:

Основни продукти:
600 г свинско месо (не тлъсто)
1 голяма глава кромид лук
1-2 скилидки чесън
1 морков
1 тиквичка
3 бр. чушки (зелени или червени)
1 бр. суха люта чушка
70 г бамбук на лентички (намерих го в магазин Лидл, в буркан)
50 г кашу
олио, сол

Допълнителни продукти за мариноване на месото:
1 с.л. горчица
2 с.л. соев сос
1 равна с.л. захар
2 с.л. ябълков оцет
1 ч.л. джинджифил
50 мл бяло вино (или 2 с.л. оцет и 2 с.л. вода)

Допълнителни продукти за сос на ястието:
1 равна ч.л. джинджифил
2 равни с.л. захар
3 с.л. ябълков оцет
3 с.л. соев сос
6-7 с.л. кетчуп

Смесвам всички продукти за маринатата и заливам нарязаното на хапки месо. Разбърквам и оставям да се маринова, докато подготвя останалите неща.

Всички зеленчуци почиствам и нарязвам (лука на едро, чесъна на дребно, моркова и тиквичката на лентички, пресните чушки на квадратчета). Бамбукът си е нарязан :)

В тиган (нямам уок и ползвам обикновен с незалепващо покритие) загрявам 4 с.л. олио. Слагам месото заедно с маринатата. Когато течността изври, проверявам готовността на месото и ако е още жилаво, доливам малко вода. Посолявам много оскъдно. Когато течността се изпари, оставям месото да се запържи и добие този апетитен загар:

Слагам лука и моркова. Разбърквам и изчаквам лек "загар" и при лука.

Идва ред на бамбука. Отново разбърквам.

След кратко добавям чесъна, нарязаната на ситно люта чушка и всички допълнителни продукти изредени за сос на ястието.
Бъркам постоянно и след около 5 минути свалям от котлона.
В друг тиган (че моят се оказва малък), загрявам 2 с.л. олио и запържвам чушките и тиквичките. Трябва да останат хрупкави. От термичната обработка обемът им намалява и вече мога да ги сложа при месото. Всичко смесено, слагам отново на котлона за около 2 минути.

(Ако вашият тиган позволява предполагам, че последователността трябва да е такава: месо, чушки, кромид лук, моркови, бамбук, тиквичка)
С сух съд запичам кашуто (дори да купя печено пак го запичам).
Сервирам ястието топло, поръсено с кашу.

Сега липсва и по едно пържено китайско хлебче... Но и с препечени филийки става.
Добър апетит!

Пъстра салата "Гери"

Тази салата си откраднах направо от трапезата на Гери, но компенсирам като я кръщавам на нейното име :) Имаме си едни приятелчета, с които се "уважаваме" всеки петък. Това е дългогодишна традиция, която нарушаваме само в краен случай. Обичаме да се събираме в края на работната седмица, да си разкажем сполуки и несполуки, да се отпуснем. Та този петък имах удоволствието да опитам тази салата и бързам да я представя и на вас.
Попитах домакинята от къде е рецептата, за да не стане издънка с авторството и въпреки, че ми каза, че е от нейна колежка, не изключвам вероятността вече да е публикувана някъде в интернет.

Ето продуктите:
Количествата са според нуждите и предпочитанията (може да увеличите един продукт за сметка на друг). В скобите ще посочвам количествата използвани от мен.

Салата Айсберг (3/4)
Домати (2 бр.)
Краставици (1/2)
Сладка царевица от консерва (100г)
Няколко стръкчета магданоз (5)





Дресинг 1 доза:
Прясно изстискан сок от 1 лимон
1 с.л. горчица
5 с.л. зехтин или олио
4 - 5 с.л. течен пчелен мед (ползвах акациев)
1/3 ч.л. сол

Почиствам салатата и я нарязвам (ако имате керамичен нож използвайте го)

Добавям нарязаните домати

След това нарязаната краставица и царевицата

Наръсвам нарязан магданоз

Приготвям дресинга като разбивам хубаво всички съставки, до хомогенизиране.

Поливам салатата с част от дресинга и разбърквам. Останалият сос сервирам допълнително за доовкусяване.

Салатата има много свеж вкус. Опитайте.
Признавам си, че ако не бях опитала тази салата, никога нямаше да тръгна да я приготвям (по гола рецепта). Дресингът е нестандартен, но допринася за изискан финал на тази така пъстра салата.

BG самоса

От българския пататник и индийската самоса се получи "BG самоса".
Нито е пататник като пататник, нито е самоса като самоса. Плънката наподобява родопския пататник, но завиването в кората е тип самоса. Това предястие може да се сервира топло или студено (като на мен ми допада повече топло). Харесвам го с подлучено кисело мляко, други го предпочитат с кетчуп, а трети - искат да е натурално. Когато за първи път ядох автентична  самоса много ми хареса (целият набор от подправки учудващо ми допадна). Обичам и българския пататник (с неговия по-скромен от към подправки вкус). И ето, че тази рецепта се получи като комбинация от двете.

Продукти за тестото:
1 ч.ч. брашно
2/3 ч.ч. вода
1/2 ч.л. сол

Продукти за плънката:
4 картофа (със средна големина)
1/2 голяма глава кромид лук
1 суха люта чушка (по желание)
1/2 ч.л. смлян кориандър
щипка черен пипер
4-5 стръкчета пресен копър
сол, олио

Начин на приготвяне:
От брашното, солта и водата замесвам меко тесто, което не лепне и става за точене. Слагам кърпа върху него и го оставям около 1/2 час да си почива.


Нарязвам лука и го запържвам в 2 с.л. олио.

Когато краищата му придобият лек загар слагам настърганите на едро ренде картофи и добавям още 2 с.л. олио.

Пържа като разбърквам от време на време. Когато картофите се запържат леко, сипвам 1 ч.ч. бульон (гъбен или пилешки) или вода и задушавам до омекване. Добавям сол на вкус, кориандър, черен пипер и нарязана люта чушка.

Когато картофите станат напълно готови свалям от котлона.

Добавям нарязания на дребно копър и оставям да изстине.

Тестото разделям на 4 топки (с големина на малко яйце). Разточвам на тънка кора (около 1-2мм), която срязвам на две по диагонал.

Поставям част от плънката в единия край и завивам на фунийка.

В широкия край прищипвам тестото, за да затворя отвора.

Така подготвените конусчета пържа в нагорещено олио (на тиган с около 1 см олио или във фритюрник), като първо ги поставям изправени, за да се запържи основата и след това ги катурвам да легнат. Обръщам ги редовно, за да се запържат равномерно.
От посочените продукти трябва да се получат 8 бр. Bg самоски. Аз използвах 3 картофа и за едната питка (т.е. две самоски) не ми стигна плънка. За това в рецептата записах, че са необходими 4 картофа. Предвидливо можеше да си разделя плънката на 8 равни части, но...

Добър апетит!

Хапнахме ги с носталгия по Родопите