Облечени чушки

Обожавам аромата ( не по-малко и вкуса) на печената чушка (пипер). Усетя ли го, веднага се зараждат асоциации - огнище, големи речни камъни (и тухли вършат работа ;), почерняла от сажди ламарина...

Лятото не само, че опустошаваме огромни количества от този зеленчук, но прибирам и за зимно време. Та може да се каже, че ръцете ми "пиперясват" от количеството пипер, което минава през тях. С нетърпение чакам появата на градинските.С годините установих, че от мен професионален градинар не става (виж баща ми се справя страхотно), но съм перфектен берач-събирач (както дойде - понякога бера сама, понякога само събирам вече набраното). Е, случва се да се изложа и с тази ми дейност :) - тази година изтървах тиквичките - вчера ходих до градината и имаше само огромни и почти жълти.

Торта Диня

Съботно се подготвях за приятна вечер около маса с приятели. Както винаги започнах от десерта - този път  торта с готови блатове и лек, желиран,  шоколадово-сметанов крем. Докарах   я до този изглед

и чаках да ми дойде хрумване за декорацията.

"Хайде на студена диничка, дечиицааа" - се провикна свекърва ми от съседния двор. И както се разхлаждахме с тази диничка ми "светна" образът на украсената торта ( идеята не е моя. Отдавна някога я бях зърнала  в интернет и сега просто изплува на време).

За най-лесно реших да разбия сметана, да оцветя и "маскирам" тортата. Нооо... сметаната не се разби качествено. Минах на вариант домашен крем с нишесте (нямах нищо друго под ръка). Нооо.... и кремът не стана качествен - образуваха се бучки (в стремежа да го направя по-гъст).

И нали съм упорито магаре (или чистокръвен инат козирог), все пак реших да намажа тортата, пък каквото стане (наши хора сме си, няма кой да ме съди за вида). До момента бях изпоцапала доста съдове и мисълта да извадя шприца за украса мина и замина. Ползвах лъжица и нож. Поне се сетих да "опаковам" подноса, че в противен случай нещата щяха да изглеждат доста по-страшно.

Липсват "семки", нали?  Имах си истински семки от диня, но доста грубо (дори и на шега) щеше да е от моя страна да го сложа. Извадих едно сладко от грозде и подбрах най-дребните зрънца.
Дори и с несъвършен вид "динята" предизвика интерес и усмивки.

Ето и рецептата за самата торта. Става бързо и е доста лесна.
Готови блатове - 2 бр. (с диаметър 25-26см)
200 мл течна сметана
3 бр. бял шоколад (270г)
450 г заквасена сметана
6 с.л. захар
ванилия
30 г желатин
сладко от вишни (череши)
плодове по избор

В течната сметана слагам начупените шоколади. Затоплям на котлона и бъркам непрекъснато до разтопяване на шоколада. След това охлаждам и прибирам в хладилника до пълно изстудяване.
Накисвам желатина в малко студена вода и оставям да набъбне. (Мисля, че и 20 г ще свършат работа, но аз се подсигурих със слагането на още 10 г).
Заквасената сметана разбивам със захарта и ванилията.
Студеният сметаново-шоколадов крем изваждам от хладилника и разбивам за кратко с миксер. Добавям заквасената сметана и разтворения на водна баня желатин.

Във форма за торта с падащи стени слагам единия блат. Сиропирам с разреден сироп от вишнево сладко. Слагам и плодове - вишни от сладкото и други пресни (в случая имах само банани).
Отгоре изливам половината от крема. Пак блат, пак сиропиране и пак плодове, и сипвам останалия крем. Слагам в хладилника до пълно желиране на крема. При мен стана много бързо с тези 30г желатин.
После разрязвам тортата на две по диагонала и получавам две парчета "диня". Едното, признавам си, не го украсих. Така, че имах едно парче "диня" и половин торта без украса.

Идеята за декорацията може да се приложи и за торта по друга рецепта. Самият крем за измазване и украса също може да е различен. 

Хайде на динитеее!

Зелева салата със сусам

Количествата са съвсем ориентировъчни:
Половин глава крехко, салатно зеле
2 бр. моркови
Сладка царевица от консерва (около 150г - 200г).
2 бр. краставици
Копър
Сол, оцет и олио

Дресинг със сусам:
2 с.л. мед
сокът от 1бр. лимон
5 с.л. олио
1 скилидка ситно нарязан чесън
щипка джинджифил на прах
2 -3 с.л. сусам
1/3 ч.л. сол

Зелето се нарязва на тънки ивички. Посоляваме леко и нежно! намачкваме (груби сме само, ако зелето е по-жилаво. Но за тази рецепта си трябва крехко зеле. Така, че грубостта - настрана). Овкусяваме със съвсем малко олио и оцет (след това ще нагодим окончателно вкуса с дресинга). Настъргваме морковите, слагаме изцедената царевица и нарязаните краставици. За подправка режем пресен копър.

За дресинга всичко (без сусама) разбъркваме много хубаво. Сусамът леко се запича на сух тиган и се слага или в дресинга, или директно се ръси върху салатата. Аз му направих дресинг-баня.

Фалшив тиквеник

Или баница с моркови, почти по рецептата за този Божествен тиквеник.
Не знам как и от къде ми дойде апетита за баница с моркови. Гледала съм много рецепти и ми се е искало да пробвам, но все нещо друго е измествало замисъла.
А ето сега съвсем спонтанно, не планувано, виждам моркови и хоп... изплува ми идеята за баница. И тъй като много харесвам рецептата на Селма за тиквеника, реших, че ще я приложа и за морковника :)

Продукти:

Бърза разходка из Батак

Пътувайки към Цигов чарк, минахме през град Батак.
Малко китно градче - това видях за разходка от порядъка на час, най-много два.
Хубав център, цветни градинки и това, което ми направи най-силно впечатление е приносът на местните хора :

Хубава традиция, хареса ми! Дано не се забрави с времето и израстването на поколенията.
Ето я пешеходната зона:

Не знам дали сега в часовете по история влиза кървавият разказ за баташкото клане. Но аз помня църквата още от времето на една ученическа екскурзия (а колко време е минало от тогава...).

Поглед към новата църква и по-скоро към щъркелите. Имаше страшно много щъркели.

И както се казва "всяко зло за добро" - ако не беше затворен пътят за Велинград през гр. Септемви, сигурно нямаше да видя Батак (поне не сега). На връщане решихме да минем през Велинград, Банско и Благоевград. Пътят през Юндола, беше ужасен - ремонтираха се участъци, по завоите имаше принудителното стеснение, дупки (то се знае) и беше много неприятно.
Изкачвайки Юндола, стигнахме до пазар на открито, където се предлагаха прясно набрани горски плодове, сладка, мед... Възползвах се :) Едните плодчета хапнахме веднага, а другите ето така - Горски малини в десерт от Горски мъх

Спряхме и за кратка разходка на Клептузата.

Сложих още две маркерчета на картата :) Най-малко са ми от Северна България - трябва да коригирам, но кога ли?

Чушки бюрек и доматен сос с ориз

Печка на дърва, котлон с махащи се рингове, опушени тигани, мирис на дим, бакърени тави - това са нещата, които изплуват в съзнанието ми, когато готвя "селска" манджа.

Доматен сос с ориз баба приготвяше за основно ястие. В два варианта - с люта чушка за големите и без, за децата. Простотата и вкусът на ястието го запази във времето и винаги, когато го приготвям се връщам мислено в детството. За това сигурно сега ми е сто пъти по-вкусно, отколкото тогава. Само дето сега не минава за основно ястие, а за гарнитура. 

Точни количества няма.

Доматен сос с ориз

Продукти (не са съвсем точни, по-скоро примерни):

• 3 сочни градински домати
• 1 глава кромид лук
• люта чушка (по желание)
• 6 - 7 с.л. ориз
• чесън и сол

Начин на приготвяне:

• Загряваме малко олио в тенджерка или дълбок тиган. 
• Слагаме една глава кромид лук, нарязан на по-едро и запържваме до леко покафеняване. 
• Ако ще ползваме люта чушка, слагаме я малко след лука. 
• Добавяме нарязани (примерно) 3 домата (градински от сочен сорт) и посоляваме. 
• Бъркаме и когато доматите пуснат сос наръсваме няколко (6 -7 с.л.) лъжици ориз (предварително измит и отцеден). 
• Оставяме на слаб котлон оризът да пие от доматения сок. 
• Ако се случи сосът да намалее чувствително, а оризът още да не е готов наливаме малко вода (но внимаваме с количеството - по-добре да доливаме на няколко пъти, но по малко). 
• Последно слагаме ситно нарязани скилидка чесън и магданоз. 

 Чушки бюрек си партнират чудесно с този сос. Обожавам ги като вкус, но ги мразя за приготвяне, че ми оцвъкат цялата кухня. Добре, че сега лятото съм сложила един котлон на вън, под навеса и си цапотя на воля :)

Първо изпичам и обелвам чушките (бройката е според хората и апетита). Избирам месести - зелени или червени (каквито има).
Намачквам сирене (хубаво, твърдо и добре узряло) с малко олио, черен пипер (понякога го пропускам) и чесън задължително.
С този пастет от сирене пълня чушките. После панирам по популярния начин - брашно, яйце (по желание - повторение на брашно, яйце за по-дебела панировка).

Да ви е сладко!

Горски малини в десерт от Горски мъх

Неделно попаднах на публикацията на Горски мъх "С дъх на кокос и малини!", която звучеше примамливо вкусно и беше достатъчно лесна и бърза, за да не повлияе на мързеливото ми, отпуснато, след-почивно състояние. Имах малини, които си бяхме купили от пазара на Юндола (и които бяхме забравили в колата, но Мъхчето ме подсети за тях. Бяха годни.). Кокосово мляко нямах и намерих наличен заместител - компот от личи. Рецептата при мен се промени така:
200 мл течна сметана
200 мл компот от личи (само течността, без плодовете)
10 г желатин
10 с.л. захар
ванилия
малини - при мен една пластмасова чашка (предполагам около 150г)


Следвах указанията в блога на Горски мъх:
Накиснах желатина в 50мл студена вода.
Загрях сметаната, компота и 4 с.л. захар, почти до кипване.
Сложих набъбналият желатин в сметановата течност и бърках до неговото пълно разтваряне.
Добавих и ванилия за аромат (ако ползвах кокосово мляко щях да си я спестя). 
Насипах в чашки и оставих да желира.

Малините и останалите 6 с.л. захар сложих на котлона. Изчаках да кипне.
Върху желираните кремчета - панакота сложих малиновия сироп. 

Ето и при мен една муха долита  (прогонена от Мъх :))

Каца и вече е в кадър.

Мъхче, благодаря за рецептата! 

Беше достойно оценена и в къщи имаше надпревара.  Ще си я правя често и следващия път ще е с кокос.

Цигов чарк

- Какво значи "Цигов чарк"? - питаме собственика на хотела, в който отседнахме.
Оказва се, че "Цигов" е местна фамилия, а "чарк" са наричали машина, която с помощта на вода е рязала дърва. Този господин Цигов е ползвал т.н. чарк, там в тази местност, до язовир Батак. От там и името Цигов чарк.

Никога не бяхме ходили там и тази година решихме да си подарим няколко дни почивка, на различно и непознато място. Имахме късмет с избора на хотел - просторни апартаменти, огромни тераси и изключително мили и отзивчиви собственици. Правя реклама с чиста съвест  и пожелания за много, много гости на хотел "Олимп".

Изглед малко встрани от хотела:

Когато пристигнахме, видях оживен център, тип морска улица в пиков сезон. Палачинки, понички, прясна риба, магазини, ресторанти, стелажи с боров мед, ягодово и боровинково сладко, варена царевица... Всичко по "български стандарт" за курорт. И цените бяха по "стандарт" :)

Продължаваме по тясна асфалтирана улица, сред борова гора (каква прохлада). Тук - там между дърветата се виждат къщи - малки, големи, китни, кичозни, но всичките сгушени в гората, на доволно разстояние, гарантиращо уединение и спокойствие.

Веднага след като се настанихме, хукнахме на разузнавателна мисия - голяма грешка. На вън беше около 38 градуса. На сянка, в гората добре, но на слънце не се издържаше. А пътеките не бяха все сенчести, да не говорим, че бяха с голям наклон. Така, "разузнавачите" се прибрахме с език до брадичката и кофти усещане за самия курорт.

Вечерта обаче промени споменатото "кофти усещане" към доста по-приятно и обещаващо пълноценна почивка:

1. Прохладата на гората... 

2. Мирисът на смола, горски ягоди, малини и цветя... 

3. Блещукащата вода, ширнала се почти като море...

4. Крясъците на птици, двойници на чайките (или истински чайки)

5. Тишината и липсата на пренаселеност 

6. Липсата на интернет.

7. Спомените от едно отминало време... , които ме върнаха в годините на детските лагери и ми донесоха хем приятно, хем неприятно усещане + болезнено напомняне, че много съм пораснала (в курорта има много пустеещи почивни станции, хотели и бунгала).

8. Красотата на природата.

И други "вписани" красоти

Винаги съм харесвала малките постройки, пред огромните хотели. Малките се вписват  неагресивно и кокетно. Докато големите ме дразнят с тяхната "гранд"-мания и претенции.

Ето, започнат е поредния грандиозен строеж и не ми се мисли, колко дървета са паднали в името на... алчността. При такива гледки направо съм благодарна за кризата.


















9. Пушещите скари, мирисът на риба и месо, усещане за дом и свобода

Макар, че не бяхме съвсем подготвени, все пак успяхме и ние да опушим съседите :) (скромно, много скромно). Бях настроена, че ще се храним по ресторанти. В последствие се оказа, че най-сладко ми беше на терасата с домат, сирене и комат :). Да не е без хич, си направихме сандвичи с кайма на скара (странджанки), наденички и кюфтета.

О, да не забравя и десерта - сладолед "Мастика" с мента :)

Всичко до тук доведе до сумарното впечатление от Цигов чарк - много доволни.
В курорта има на места "дъх" на занемарено, а на други лукс и чистота. Някаква странна смесица, която не ме дразнеше. Важното е, че исках почивка и успях да я получа. При мен, като неписано правило е, преди почивка да ми се отваря страшно много работа. Изморявам се до пълен срив - физически и психически. После зареждам батериите и поемам отново напред.

Времето ще покаже дали съм с duracell или varta :)))
Да си пожелаем красиво лято!