Високо, високо, високо...

Истинският живот е като стълба  - качваш стъпало след всеки житейски урок, малък или голям, незначителен или разтърсващ. Дори да ти се струва, че слизаш надолу, реално качваш стъпало, учиш урок. Движението е живот.

Днешната публикация е за една торта, която направих по идея на Ивейн. Харесвам творчеството й, има индивидуализъм, който ми пасва. А окуражителните й думи, че един ден и аз (може би) ще правя торти по свой проект ми подействаха като масло на препечена филийка. Но за сега все още ми трябва нагледен материал.

И избрах този мотив за рождения ден на дъщеричката, с пожелание да лети волно с крилете на младостта, да се изкачва към мечтите си, високо, високо, високо... Да бъде здрава и много щастлива!

Захванах се с не малка доза страх. Планувах кое, как и кога точно да направя. И въпреки, че едно професионално око би намерило кусури и несъвършенства аз си я харесвам.

Записки на начинаещия:

1. Вид торта - вита.
2. Избор на блатове - японски
3. Избор на крем - трябва ми плътен (ще включа масло, сметана, варен крем и дулче де лече)
4. Балон - ами сега??? Ще пробвам със смес, подобна на сладък салам
5. Височина на тортата - по окомер около 15 см (трябва да побера във височината кош, момиче и долната част от балона)
6. Време за изработка - 3 дни
7. Ще успея

Започна се:

1. Домашно сладко от мляко или дулче де лече

Източник: Кулинарно в кухнята с Йоана

Продукти:

• 900 мл пълномаслено прясно мляко (ползвам краве)
• 200 г захар
• 1/4 ч.л. сол
• 1/4 ч.л. сода бикарбонат 
• 2 с.л. вода
• ванилия

От както открих тази рецепта редовно я ползвам за добавка към най-различни десертни кремове. Придава изключително приятен вкус. Може да се хапва и самостоятелно, но е убийствено сладко. Приготвя се лесно, не изисква сложни продукти и за това се превърна в едно от много, много любимите ми открития.

Ако варите по-дълго време ще получите карамеления цвят на дулче де лече, по-краткото варене ще ви даде просто едно млечно сладко, не по-малко вкусно от карамеленото.

Препоръчвам ви да опитате. 

Приготвяне:

• Залейте содата с 2 с.л. вода и разбъркайте.
• Във висока тенджера сложете млякото, захарта и солта. 
• Поставете на котлона и изчакайте да кипне.
• Дръпнете от котлона и добавете водата с разтворената в нея сода (сместа става пенлива и се надига много, за това тенджерата трябва да е висока) - снимка 1.
• Върнете на котлона (той трябва да е включен на умерена към висока степен, сместа трябва да ври интензивно, а не да къкри) и варете, като разбърквате през 10 минути.
• След като започне леко да се сгъстява, бъркайте по често (примерно през минута, две) - снимка 2.
• Млякото започва да променя цвета си към жълт и се сгъстява. Ако в този момент отстраните от котлона ще получите сладко от мляко, със съвсем лек карамелен цвят - снимка 3.
• За дулче де лече трябва да държите на котлона още известно време, като бъркате непрекъснато - снимка 4 (все още не е достигнало истинския цвят на дулче де лече, но това е моментът, в който го отстраних от котлона).

Домашно сладко от мляко или дулче де лече

2. Захарни фигурки - направени от гъм пейст

Цветята (ранункулуси), момиченцето, коша, останалите малки цветчета, зелените листа и абсолвентската шапчица направих първия ден. Тестото е гъм пейст, съхне по-бързо от фондан и двата дена, които му дадох бяха достатъчни. Това, което смятах и действително ми беше най-трудно, балонът, оставих за последния ден. И за малко да не се побера в графика.

3. Балон

За него приготвих смес от домашни медени бисквити (дребно счукани), смлени бадеми, кокосови стърготини, масло и пудра захар. Оформих сместа с пресоване в купичка и оставих в хладилника да се стегне.

Балонът остана кух и там скрих картичката.
Отвън го облепих с ивици разноцветен фондан.

Продължението на балона, което се спуска по стената на тортата е от същата смес. Но за да стои мирно я залепих с ядливо лепило. Сложих и две дървени подпорки.

4. Блатове - спрях се на любимите ми японски. Не предвидих обаче, че тази височина ще иска две дози. Наложи се да направя и едни други, тип пандишпанови (защото ми свършиха продуктите за японски и то по нощите). А за основа и капак вече скокнах до магазина за готови шоколадови. Едва изчаках изгрев слънце. Измазах с маслен крем.

5. Крем

• За него направих първо гъст варен крем от 400 мл мляко и 4 с.л. оризово брашно. Оставих да изстине.
• След това разбих 150 г масло с 4 с.л. пудра захар.
• Разбих на пухкав крем и 250 г течна сладкарска сметана.
• Смесих първо варения крем с цялото количество дулче де лече, което получих от горната рецепта. Разбих с миксер.
• Добавих получения крем, лъжица по лъжица, към масления.
• Последна внедрих сметаната.
• Кремът исках да е с лека кокосова нотка и сложих 2 с.л. кокосови стърготини.

6. Финал

И парченце

И тортите по същия повод, през годините:

2011

2012

2013

2014

Пита пиле-пармезан

Ухание на босилек..., усетихте ли го? Сега си представете топла домашна питка, намазана с доматен сос, пилешко филе с ароматно сирене и за финал... още малко сирене - коричка от запечен пармезан.

С тази публикация благодаря на Fivepi за подаръка, който ми изпратиха.
Участвах в организиран от тях кулинарен конкурс и рецептата за облечените чушки ми донесе второ място. След това получих този пакет сирене и една симпатична кутийка, която се показва тук-там на снимките.

Под звездите... се раждат мечтите

Последната торта, която правих, беше за едни млади хора, които обичат да обикалят по широкия свят. Описаха ми ги така "колело, раница, палатка" (където е възможно, разбира се). И веднага си изградих образ "авантюристи, природа, сън под звездите, антилукс" и започнах своето "пътуване" в интернет за да търся идеи за самата торта.

На палатка 

Или торта за хора с любов към приключенията.

Рецепта за шоколадови блатове

Източник: Lussi's world of artcraft (накратко блогът на Люси)

Продукти:

• 225 г брашно
• 350 г пудра захар
• 10 г бакпулвер
• 1/2 ч.л. сода бикарбонат
• 60 г какао
• 2 яйца
• 125 мл олио
• 250 мл прясно мляко
• 1 ванилия
• 200 мл вряла вода
• 50 г натурален шоколад

Не знам, дали защото промених съвсем малко някои продукти (конкретно какаото и водата, съотношение бакпулвер и сода, добавен шоколад), или по принцип тази рецепта дава изключително нежни блатове. Тестото разделих на две и пекох в квадратни тави, след това изрязах с шаблон, с форма на палатка, общо 6 броя заготовки, които слепих с крем. Толкова крехки се получиха, че очаквах сглобяването да се провали. Но изрезките, които опитах ме убедиха да продължа, заради самия вкус. 

Приготвяне на блатовете:

• В купа пресейте брашното заедно с пудрата захар, бакпулвера, содата и какаото.
• Разбийте яйцата с олиото и добавете прясното мляко.
• Смесете сухите и течни съставки, разбъркайте до гладка смес.
• Сложете ванилията.
• Сложете 200 г вода на котлона да кипне. Начупете шоколада на парченца и го пуснете във водата. Бъркайте, докато се разтопи.
• Добавете на тънка струйка врялата вода към кексовото тесто и бъркайте с миксер или телена бъркалка.
• Включете фурната на 180 (С) градуса.
• Разделете тестото на две и изпечете два блата (в зависимост от дебелината, която искате да получите, печете във форма с диаметър 25-26 см за по-дебели блатове или 30 см - за по-тънки. За стандартна по размер торта препоръчвам форма с диаметър или стени (ако е квадратна) 25 см).

Кремът, който избрах е смес от варен домашен, дулче де лече и сметана, но не съм си записала пропорциите. Така, че някоя от следващите публикации очаквайте да е креместа (ха, тази публикация значи ли, че е блатнеста :)) . Вкусът му много ми напомняше сметанов сладолед - лекичък, който в комбинация с блатовете би трябвало да лепва копринено усещане на небцето. 

Надявам се изненадата да е била приятна, вкусна и забавна. Точно като пътуването, което е в плановете на младите, до Тайланд и Виетнам. Пожелавам им на добър път, приятни преживявания и красиви спомени. (И винаги да поглеждат и последната табелка).

Земенски манастир

По Великден, двата поредни слънчеви дни, най-после доведоха пролетта. Качиха я на слънчеви люлки и развяха косите й с аромат на живот. Дърветата нямаха търпение да цъфнат, просто им трябваше още една топла ласка. Изглеждаха ми измъчени преди това. Сега картината се побира в стандарта за пролет. Настроението също е в норма и желанието да излезем от рамките на ежедневието ни откара до Земенския манастир.

Той се намира до един от най-малките градове в България, град Земен. От Перник е на около 40 км.
Манастирът не е голям, видимо поддържан, но онова усещане, което съм изпитвала при посещение на други манастири, тук не е същото. Зад портите мирише на кръчма (ресторантът, който са отворили в двора е от скоро), а в същото време църквата е затворена. Не го разбирам, не е в представите ми за манастир. В главата ми се търкулнаха няколко мисли - Христос не беше ли изгонил търговците от храма, комерсиалните или духовни закони би трябвало да действат на такова място, за каква храна човек посещава манастир - такава на скара или заради оная невидимата, която ти дава енергия по един необяснимо различен начин???

Отварям снимките си от февруари 2014. На това място вече има ресторант.

Паля свещичка на изнесения на открито свещник и в този момент един човек идва и отключва вратите на храма. Зарадвах се, все пак е Великден, ще вляза разбира се (помня, че миналия път пак беше затворен, сега просто извадихме късмет (да, ама не)). Прекрачвам прага и вдигам ръка да се прекръстя, но в този момент чувам зад гърба си "вие имате ли билетче?". Обръщам се инстинктивно, дори не подозирам, че въпросът е към мен. Е, да, към мен беше и без билетче не ми позволиха да вляза. А аз с типичния инат на козирога не си купих билет, защото не бях тръгнала на кино, а на църква, на Великден.
Мъжът ми често повтаря "не ми трябва посредник между мен и Бог". Сега напълно разбрах думите му и вече знам защо не влиза по такива места.

Да поседиш в двора обаче е приятно. Точно до камбанарията има пейки, с изглед към града.

Не ни отне много време да разгледаме. Поседяхме за кратко и потеглихме.

Към трънския край.

Видяхме първите щъркели тази година.

Показахме на децата ни Слишовци и паметникът, където преди време пионерчета даваха клетва (леле, кога беше това).

Стар-нов живот... някъде преди Трън.

И пак в Перник, поглед към крепостта Кракра.

Поглед към града по изгрев.

Колекция козунаци - любими рецепти

Козунак със сладко от зелени смокини

Пухкав козунак (за начинаещи)

Класически козунак

Козунак с макова плънка

Козуначени венчета

Козуначено мраморно руло

Козунак "Рафаело"

Козуначено тесто с бира 

Козуначена пица "Банана"

1. Традиционни козунаци

В тази група слагам козунаците, които са направени от основните съставки - яйца, захар, мазнина, мляко, брашно и мая. Опитвала съм много рецепти през годините, едните пухкави и меки, но не достатъчно сладки (по нашите разбирания), другите сладки и съответно по-глетави (захарта пречи на тестото да бухне), трети прекалено мазни (тук пък ги няма хубавите характерни конци), със сигурност има и четвърти, и пети, които сега бягат от анализа (просто не се сещам за тях). Но най-хубавата рецепта за класически козунак открих миналата година. Тогава не успях да я публикувам, но днешната статия започвам точно с нея.

Класически козунак Диана

Източник: Опитайте...

Класически козунак Диана

Продукти: Половин ч.чаша прясно мляко 20 гр. прясна мая 3 -3 ¼ ч.чаши брашно Половин ч.чаша захар 2 яйца 1 с.л. кисело мляко (може сметана) ¼ ч.л.сода за хляб 1 ч.л. мед  ¼ ч.л. сол ½  ч.чаша мазнина (смес от масло и олио 50:50; или смес от мас и олио) 1 ч.л. коняк Аромати за тестото: ванилия, ром, лимон и портокал-на сок и кори Аромати и добавки при оформяне - локум, напоени в ром стафиди и/или др. сушени плодове, кандирани корички от цитруси, шоколадови капки, кристална захар, ядки. 1 ч.чаша = 240 мл.

Честита Цветница с цветна тортичка

Честит Празник на именниците днес! Да сте здрави и щастливи!

Закъснях с тази публикация или пък тя просто си е чакала друг повод, като Цветница, за да се появи в блога.

Правих тези мини тортички покрай 8 март и сега имам избелели спомени по това кое, как и колко, но добре, че снимките нямат свойството на спомените.

Ще започна със захарните цветя. Те и по хронология си бяха 2 - 3 дена напред, за да имат време да засъхнат. Тестото отново е домашно направен гъм пейст. И от всички елементи, които виждате на саксийката, най-много се радвам на реалистичните листа от иглика.

За тях използвах истински листа от градината, които измих и подсуших преди употреба (и преди да падне оня хубав мартенски сняг).
След това разточих захарното тесто, отгоре сложих лист от иглика (с жилките към тестото). Предварително намазах листа с малко олио.
Отгоре притиснах с точилката, така че да се получи хубав отпечатък на листото от иглика.
Изрязах по форма, обърнах листото и с инструмента с малка топчица натиснах по периферията. (Листата на иглика са ядливи, но внимавайте, ако решите да използвате технологията с други растения, че има и отровни).

Едните цветчета са изрязани с формички, другите, като теменужката и кокиченцето, спадат към "грешна технология" -  не се получиха както трябва. Но като налучкам вярната ще споделя.

Сега към блатовете - шоколадови и плътни. Даже ми се сториха по-плътни от желаното, но шоколадовият им вкус внесе определена компенсация. Записвам рецептата точно както я направих, като от дозата излязоха две малки торти с диаметър 14-15 см и една съвсем мъничка, точно саксийката от снимките.

Продукти за шоколадови блатове:

• 100 г масло
• 100 мл олио 
• 200 г захар
• 200 г заквасена сметана
• 4 яйца
• 150 г черен шоколад
• 4 с.л. какао
• 10 г бакпулвер
• 1 с.л. ром
• 300 г брашно

Приготвяне на шоколадовите блатове:

• Мекото масло смесваме с 60 мл от олиото. 
• Добавяме захарта и разбиваме с миксер.
• Слагаме едно след друго яйцата, като след всяко разбиваме.
• След това добавяме около 100 г от сметаната и 100 г от брашното. Разбъркваме.
• Добавяме останалата 100 г сметана и още 100 г от брашното. Разбъркваме.
• Наръсваме останалото 100 г брашно, 3 с.л. от какаото, бакпулвера, наливаме рома, добавяме 50 г настърган шоколад и разбъркваме до хубаво смесване.

• От всички продукти до тук, ни останаха 100 г шоколад, 40 мл олио и 1 с.л. какао. Смесете ги и затоплете до разтопяване на шоколада. За удобство препоръчвам да си ги отделите още в началото.
• Излейте разтопения шоколад в тестото и разбийте на бързи обороти, с миксера за кратко.
• Загрейте фурната на 180 (С) градуса.

За един блат, с диаметър 15 см, е необходимо 150 г от тестото. Аз изпекох 4 такива блата по отделно. Останалото тесто отиде за малки кексчета (едното го виждате на саксийка).

Така изглеждаше заготовката на едната торта, с диаметър 15 см..

А идеята да я напълня с цветя беше затрупана от изненадващия сняг, умората и грешният ми избор на крем, който конфронтираше с фондана (който пък от своя страна се беше заинатил със съхненето. Ама и аз съвсем не отчетох, че едно е гъм пейст, друго фондан).
Блатовете сиропирах (овлажних е по-точната дума даже) с лек захарен сироп.