Колкото и малка да е тази наша България, все има непознати места за виждане. И колкото повече пътувам, толкова повече разбирам, че още нищо не съм видяла. Като в оная приказка "колкото повече знам, разбирам, че нищо не знам" или пък беше "колкото повече научавам, толкова повече разбирам, че нищо не знам". Както и да е, разбрахте предполагам, че стигнах до сократовското заключение "аз знам, че нищо не знам". Може би за това всяко ново пътуване е чакано, планувано, консумирано, след това многократно предъвквано в разговори, отбелязано в снимки, запечатано в спомени, дало ми нещо ново.
Любопитен факт, според Уикипедия, е, че Хасково е на почти еднаква географска ширина със село Хасково (Ташкентска област, Узбекистан) Рим (Италия), Барселона (Каталуния, Испания), Тбилиси (Грузия) и Чикаго (САЩ). Проверих, така е, почти... но не успях да открия узбекистанското село Хасково :) Кога щях да разбера за това, ако не бях планувала Хасково за дестинация?
Три нови местенца, три бързи погледа към Хасково, хасковски Минерални бани и Храбрино. Колкото за впечатление. С лоши снимки, но с хубави спомени.
Хасково |
Хасково - в представите ми си бях нарисувала друг облик на града. Но въпреки разминаването ми хареса. Първо го погледнахме от високо - от паметника на Света Богородица с Младенеца, открит през 2003 г. и записан в рекордите на Гинес.
Паметник на Света Богородица с Младенеца - Хасково |
Паметник на Света Богородица с Младенеца - Хасково |
Камбанарията, точно до паметника, е отворена за туристи. Градът е в краката ти.
Камбанарията - Хасково |
Очарова ме наситеният цвят на този храст.
После в центъра (до сградата на общинската управа, а защо ли точно там?) видяхме "паркираната" баба Яга,
бухалчето,
различната часовникова кула.
Часовникова кула - Хасково |
Интересен, в самия център, е и паметникът на завистта. Нямам близък план, батериите ми отказаха и цялата фото-разходка из Хасково спира тук.
В плановете ми бяха и възрожденските къщи - Паскалевата и на Бояджи Оглу, но си останаха там.
Хасковски Минерални бани - малко, тихо и спокойно градче. Чист въздух, топли минерални води, които по състав се доближават до тези на изворите в Карлови вари (още нещо ново научих).
Тук - там разкопани улици, да не започна да фантазирам, че съм извън България. Но като цяло много ми хареса. Далеч по-спокойно от нашия град, който също е осеян от ремонтни дупки, като раздран дамски чорапогащник. (И Хасково, встрани от центъра, страдаше от такава картина)
Имат хубав парк, с "капани" за дечица, в които попаднахме на два пъти и по-далечна разходка ни се размина.
Следва Храбрино - село в пловдивско, към което отбихме колата на връщане. Помня го от репортажите за бедствените наводнения тази година. И от офертите в интернет на комплекс "Водопада". Минахме да видим комплекса, да тестваме кухнята :)
Ето го хотела и лятната градина:
Приятно, тихо и с възможност за разходки по планински пътеки. Кухнята също е много добра.
Но селото много е пострадало от наводненията. Водопада още си го има, но не и мостчето над него.
Да не повярва човек, как ей тази рекичка е направила куп поражения.
Пътят е отбит, асфалтовия половината го няма и се минава по чакълен насип до реката. Работеше се по възстановяването на предишния облик. А той ми се стори, че е бил доста приятен. Есенните багри допринасяха за това впечатление. Както и това, че селото е планинско, с възможност за разходки до хижа "Здравец", хижа "Равнища" и Димитринино кале (информирах се за тях чрез интернет, но не изключвам възможността в скоро време да изпускам па́рата точно по тези маршрути).