За да усети човек духа и красотата на Самоков трябва да е запознат с историята на този добре развит някога и съвсем обикновен сега град. Но до колко може да се нарече обикновен един град, който носи наследствените белези на минал разцвет? Град на творци, така го наричам. Заради Самоковската художествена школа и нейните майстори зографи, гравьори, иконописци и резбари, които пренасят своето творчество върху стените на десетки църкви и манастири в цялата страна. Нищо, че името му казват е дошло от механичните чукове за добив на желязо, наречени "самокови" (от само кове).
В Самоков мирише на изкуство, на чист планински въздух, на живот и спокойствие едновременно. И в къщата, в която отсядаме, мирише на изкуство, заредена е с докосващ творчески заряд (за нея в края на публикацията). За това усещам този град имено така, като град на творци.
Разхождайки се по улиците видях къщи със забележителна архитектура - някои реставрирани и красиви в своя възрожденски стил, други изоставени, тъжни... опиличих ги на стари аристократки (има дух, няма облик и въпреки това пленяват с историята, която крият под срутените покриви и напуканите мазилки). И тук (и не само тук) ми идва питанката - как някои народи от един камък правят история, а ние от богата история не оставяме камък върху камък???
Видяхме само част от забележителностите на Самоков (ще сложа и стари снимки на някои от местата), но определено е град, който препоръчвам да се посети и усети.
Започвам с един от символите - Голямата чешма (повече информация на сайта на музея)
|
Самоков - голямата чешма |