Паниран карфиол

Или бухтички с карфиол - не мога да кажа, кое име определя по-точно рецептата, но и едното и другото заглавие са верни.

Продукти:

• 400 г карфиол
• 1 ч. л. сол
• 1 ч. л. захар
• 2 с.л. оцет
• 1 л вода

За панировката:

• 1 яйце
• 1/2 ч.л. горчица
• 150 г кисело мляко
• 150 мл топла вода
• 50 г сирене
• 1 ч.л. бакпулвер
• 150 - 160 г брашно
• 1/2 ч.л. сол

• олио за пържене

Тесто за панировка:

• Сложете в купа сиренето и го намачкайте с вилица.
• Добавете яйцето, горчицата, киселото мляко и топлата вода. Разбийте хубаво с вилица или телена бъркалка.
• Сложете брашното, бакпулвера и солта. Разбъркайте до гладка смес.
• Оставете тази смес да отлежи, докато подготвите карфиола.

Приготвяне:

• Измийте и разчупете карфиола на розички. Още веднъж измийте розичките под течаща вода.
• Сложете на котлона тенджера (не много голяма) и в нея налейте 1 л вода. 
• Изчакайте да кипне водата и добавете солта, захарта и оцета.
• След това сложете розичките карфиол и варете 5 минути (трябва да останат хрупкави).
• Отстранете от котлона, отцедете и налейте студена вода. Отново отцедете.

• Загрейте по-голямо количество олио в тиган с незалепващо покритие.
• Потапяйте розичките карфиол в сместа за паниране и сложете да пържите в нагорещеното олио (ако олиото не ги покрива ще трябва да ги обръщате).

• Готовите карфиолени бухти изваждайте на кухненска хартия (3 - 4 слоя) за да се отцедят от мазнината.

• Сервирайте топли.

Подхожда им сос от кисело мляко (с или без майонеза) с чесън и копър. Също така сос бешамел със сирене и кашкавал.

Орехова торта "Стари времена"

Това е тортата на мама. Присъства на всички семейни празници, вече повече от 30 години и единствено моята майка я приготвя така, че който я опита веднага иска рецептата. Но тя е като запазена марка и колкото и пъти да съм я приготвяла у дома, все не става, и не става като тази на мама. Включително и тази, която направих и снимах специално за да впиша рецептата в блога.
На вкус е много хубава, нищо, че пак е различна. С тази рецепта се връщам години назад, в едни добри стари времена... Опитайте, може и вас да отвее назад във времето.

Продукти за блатовете (преписани точно от стария тефтер. В скобите съм дала претеглени продуктите и промените):

• 4 яйца
• 3 ч.ч. захар (540 г)
• 1 ч.ч. олио (160 мл)
• 1 ч.ч. прясно мляко (160 мл)
• 3 ч.ч. брашно (270 г)
• 1 ч.ч. едро счукани орехи (150 г)
• 1 равна с.л. сода бикарбонат (10 г бакпулвер + 1/2 ч.л. сода)

Продукти за крема:

(По оригинална рецепта тортата е с домашен крем - мляко и нишесте, плюс бучка масълце или мляко, жълтъци и брашно, и пак масълце). 

Записвам рецептата за крема, който използвах аз:

• 500 мл прясно мляко
• 5 жълтъка
• 150 г захар
• 5 равни с.л. оризово брашно (80 г)
• 100 г бисквити (Роден край с какаов крем)
• 50 г смлени (или едро счукани) орехи
• 250 г масло

Начин на приготвяне на блатовете:

• Разбиваме яйцата, захарта и олиото.
• Добавяме прясното мляко. Разбъркваме.
• След това слагаме брашното и содата (може да я угасим с няколко капки лимонов сок или оцет). Разбъркваме до хубаво смесване.
• Добавяме орехите и пак разбъркваме.

• Загряваме фурната на 200 - 210 (С) градуса.
• На дъното на тортена форма с диаметър 25 см слагаме хартия за печене.
• Изсипваме 1/4 от сместа за блатовете и печем в предварително нагрята фурна.
• Изпичаме още един такъв бял блат.
• Към останалото тесто добавяме 2 - 3 с.л. какао (Това е по желание. Може да оставите цялата торта с бели блатове, а може и да разнообразите с два бели и два какаови блата. Аз добавих и допълнително 50 г орехи към какаовата смес).

• От кафявото тесто изпичаме също два блата.

Оставяме ги да се охладят и през това време приготвяме крема:

• Разбиваме жълтъците със захарта.
• 200 мл от млякото и оризовото брашно се смесват и разбъркват на каша.
• Останалото мляко (300 мл) се кипва.
• Смесваме жълтъците и брашнената кашичка. 
• Дърпаме кипящото мляко от котлона и на тънка струйка добавяме сместа с жълтъците.
• Връщаме на котлона и като бъркаме непрекъснато изчакваме да кипне и да се сгъсти.
• Отстраняваме от котлона и оставяме да се охлади.
• Разбиваме мекото масло с миксер.
• Към него добавяме смлените бисквити и орехите.
• Към масления крем добавяме от изстиналия варен крем и разбиваме с миксер.

За подреждането на тортата използваме ринг.

• Поставяме един блат (бял или кафяв). Може да сиропирате съвсем леко със захарен сироп или сок от компот (тортата става влажна и без сиропиране, но чак след 24 часа. Ако обичате по-сочни торти предвидете сироп за блатовете).
• След това нанесете от крема и пак блат, като редувате цветовете (т.е. ако сте сложили първият блат да е бял, то следващия нека е кафяв).

• Сложете тортата в хладилник за няколко часа, колкото да се стегне кремът.
• След това освободете от ринга, намажете тортата от всички страни с крем.
• Отгоре, за съвсем автентична ретро визия, наръсете само с настърган шоколад или счукани орехи.
• Приберете отново в хладилник и изчакайте 24 часа преди да я нарежете.

Сиропирах съвсем оскъдно блатовете, защото още при печенето видях, че стоят по-плътни. А и ние не си падаме по дългото чакане. Така, че беше наложително да ги навлажня.
Следващия път ще я направя само със сода бикарбонат, никакъв бакпулвер, за да видя дали в това не е разковничето на така мечтания мамин резултат.

Да ви е сладко!
И приятни спомени по сладкишите и тортите от онези стари времена (за тези от вас, които ги помнят).

- - - - -
По рецептата за тези орехови блатове + крем от този любим сладкиш (с добавка на желатин) направих тортата за рождения ден на приятел.
Високата торта, в ролята на халба бира, не беше устойчива и за това сложих един обиколен пандишпанов блат, който я направи по-дебеличка от желаното.

Тортата е измазана с крем от 2 белтъка, 100 г захар, 120 г масло и 100 г шоколад (за него писах при торта Носталгия).
Пяната е от айсинг и меренге.
Малките елементи - дръжка, плочка, рибки и картофки са от захарно тесто (gum paste).

Ропотамско кюфте

Кюфтето, заедно с цялата му компания, е една не само вкусна, но и мощна, засищаща, леко люта, типична балканска порция удоволствие.
Рецептата взех от блога "Ухае на...", която още щом видях, започна да си прокарва място в челните позиции на набелязаните за проба рецепти.

Продукти за кюфтетата (за 7 порции):

(В оригиналната рецепта за 1 кюфте е предвидено 500 г кайма. Аз намалих на около 300 г )

• 2 кг кайма смес
• 2 големи глави кромид лук
• 2 големи скилидки чесън 
• 4 бр. сладки червени чушки (почистени от семките и дръжките)
• 1 бр. люта червена чушка (по желание)
• няколко стръка магданоз, смлян черен пипер и сол на вкус (внимавайте със солта, каймата може да е солена)
• 80 - 100 г кашкавал

Продукти за питките (ползвах тази рецепта, но без мая) :

• 300 г кисело мляко
• 1/2 ч.л. сода бикарбонат
• 1 ч.л. бакпулвер
• 1 яйце
• 1 с.л. олио
• 1 ч.л. сол
• 1 ч.л. захар
• приблизително 2 ч.ч. брашно

За намазване на питките:

• 80 г масло
• 1 ч.л. шарена сол
• 1/2 ч.л. сол (може да се пропусне)
• 1 скилидка ситно нарязан чесън

Приготвяне:

Първо направете тестото за питките и го оставете да отлежи.

• Сложете млякото, содата и бакпулвера в купа и разбъркайте. 
• След като шупне добавете солта, захарта, олиото и яйцето. Разбийте с вилица.
• Добавете брашното и оформете на топка (тестото трябва да е меко и дори малко да лепне на този етап, не добавяйте допълнително брашно).
• Покрийте купата с тестото с фолио и оставете да престои, докато подготвите каймата.

За кюфтетата:

• Сложете каймата в купа и добавете ситно нарязания кромид лук и чесън.
• Сладките чушки, заедно с лютата накълцайте с робот (или нарежете на ситно и леко ги счукайте в хаванче) и ги добавете към каймата.
• Добавете ситно нарязания магданоз, смлян черен пипер и сол.
• Омесете хубаво каймата (поне 10 минути). След това завийте купата с фолио и приберете в хладилник за около един час.
• Настържете кашкавала на едро ренде.
• От готовата кайма вземете топка (колкото юмрук или около 150 - 160 г) и я оформете на голямо сплескано кюфте (с диаметър около 8-10 см).
• Отгоре, в средата на кюфтето, сложете малко от настъргания кашкавал (12 - 15 г).
• Вземете втора топка от каймата (пак около 150 - 160 г), разстелете и нея на сплескано кюфте и го сложете върху първото.
• С помощта на фолио за свежо съхранение (сложете лист отдолу и отгоре) разточете двойното вече кюфте на питка (диаметър около 12 см). Загърнете хубаво с фолиото, оформете на правилен кръг и оставете настрани.

В блога "Ухае на..." е използван трик за оформяне на идеално кръгли кюфтета с помощта на ринг за торта. Възползвах се и аз от тази практична идея. Рецептата там е дадена стъпка по стъпка и много добре обяснена.

• След като направите всички кюфтета по начина споменат по-горе и без да махате фолиото все още, ги сложете едно върху друго и натиснете отгоре с капак. Приберете в хладилник за 30 - 40 минути (и през това време изпечете питките).

За питките (пекох ги на тиган):

• Загрейте на котлона тиган, с незалепващо покритие, леко намазан с мазнина (като за палачинки). Степента на мощност трябва да е средна (за да имат време да се изпекат, бе да прегарят).
• Разтопете маслото, сложете шарената сол, обикновената сол и чесъна.
• Откъсайте топка от тестото (с големината на яйце).
• Ако тестото лепне, то поръсете брашно на плота и омесете, докато спре да лепне.
• Разточете топката на кора, с дебелина 5 - 7 мм (диаметър около 18 - 20 см).
• Сложете питката в тигана и печете до зачервяване. След това обърнете и от другата страна.
• Готовата питка извадете и намажете веднага с чесновото масло.
• Изпечете всички питки така.
• След тях в тигана изпечете и кюфтетата (ако в тигана има паднало и загоряло брашно го забършете със салфетка или измийте и подсушете).
• Степента на мощност оставих да е умерена.

Порциите оформих така:

В чинията поставих питка, намазах я с малко домашно, предварително овкусено кьопоолу.

Отгоре сложих ропотамското кюфте и една люта (по-скоро сладко-кисела и съвсем леко люта) чушка. 

Есенно трипче - град Елена

Последните два дни от нашето пътешествие или казано с други думи, за десерт си оставихме красивата Елена. Град Елена. Консумирахме я влажна и доста добре охладена (да се разбира при дъждовно и студено време). Първият ден наистина ми се стори много студен. Още по пътя, когато решихме да се отклоним и до Велики Преслав, установих, че лятото някак много бързо си тръгна. Все едно ни помаха от експресния влак и докато вдигнем ръка за довиждане, него вече го нямаше.

Не успяхме да разгледаме Велики Преслав и да усетим енергията на старата българска столица. От пътя направих няколко снимки, но дъждът ме отказа за повече.

След това хванахме табелата към Върбишкия проход (до там не стигнахме, а и той е затворен целогодишно) и язовир Тича. Минахме през един друг малък проход, с нова асфалтова настилка и много живописен.

После се качихме към Омуртаг, вместо към първоначално заплануваната Жеравна (оставихме това красиво кътче за друг път, когато ще имаме достатъчно време).

В Елена отседнахме в хотел Елени Палас. Много гостоприемно ни посрещнаха и като цяло хотелът много ми хареса. На добро място е в центъра. Долу снимката е изглед от нашата тераса.

Следват снимки в близост до центъра.

Свободна библиотека

Един голям еленски бонбон

От Трухчевата механа (която е една от 100-те национални кръчми) си купихме популярния и емблематичен за този район еленски бут (не е от елен :)). Излишно е да казвам, че няма нищо общо с продуктите с етикет "Елена" от нашите магазини.

Леко подпечено е направо фантастично. Почти на всичко го слагам - като подправка, пестеливо, но напълно достатъчно да прероди и най-простото ястие в нещо много апетитно. Като тези чушки, например, които са пълнени с боб и ориз (постна плънка).

Няколко тънки резенчета от бут "Елена" и вече говорим за съвсем друго ястие.

Хареса ми в Елена. Хареса ми както старата част, така и центъра. Тихо, спокойно и чисто градче, дишащо балкански въздух.

Този тесен калдъръмен път ни отведе до часовниковата кула и старата църква "Свети Никола"

Торта "Шоколадова целувка"

Съвсем леко "пипнах" рецептата за "Шоколадова целувка" и направих торта, като запазих името. Защото с толкова много шоколад, би звучало обидно за самата тортата, ако я нарека просто шоколадова.

Продукти за блатовете (за диаметър 15 или 20 см - съответно за по-висока или за торта със стандартна височина (около 8 - 10 см)):

• 6 яйца
• 80 г захар
• 200 г натурален шоколад
• 4 - 5 с.л. брашно (ако са по-големи яйцата може и 6 с.л.)
• 1 ч.л. бакпулвер
• щипка сол
• 1 ч.л. разтворимо кафе + 2 с.л. топла вода

Продукти за шоколадовия крем:

• 300 г шоколад (натурален или млечен, в зависимост от вкуса)
• 200 мл течна сметана
• 30 мл прясно мляко

Продукти за сметановия крем:

• 100 мл течна сладкарска сметана
• 200 г заквасена сметана
• 2 с.л. захар
• 1 ванилия

Начин на приготвяне:

Ще ме извините, че не снимах подробно процеса, както и че няма да ви предложа парченце, но се надявам в близко време и това да се случи. Тортата е за подарък и домашните само плакнаха очички. Ще компенсирам с оферта за поизцапани муцунки, някой ден (за добрата атмосфера в дома :);)). Тогава ще открадна и парченце за блога.

Първо приготвяме шоколадовия крем:

• В метален съд поставяме сметаната, млякото и начупения (или настърган) шоколад.
• Загряваме на слаб котлон и бъркаме, докато шоколадът се разтопи напълно (не е нужно да завира).
• Отстраняваме от котлона, оставяме да се охлади и прибираме в хладилник.

След това се захващаме с блатовете:

• Включваме фурната на 180 (С) градуса.
• Кафето заливаме с топлата вода и разбъркваме.
• На водна баня разтопяваме шоколада.
• Разделяме яйцата на белтъци и жълтъци.
• Разбиваме на плътен сняг белтъците, като на малки порции добавяме 60 г от захарта.
• Разбиваме жълтъците на крем с останалите 20 г захар (яйцата трябва да са със стайна температура. Ако току-що сте ги извадили от хладилника е хубаво жълтъците да разбивате на водна баня, за да се затоплят леко.)
• Към жълтъците добавяме разтопения (но не горещ) шоколад и кафето. Разбиваме за кратко с миксер.
• Наръсваме брашното, солта и бакпулвера и пак разбиваме с миксер.
• С лъжица загребваме от белтъчния сняг и добавяме към шоколадовата смес с жълтъци. Разбъркваме бавно и внимателно, за да запазим обема, до пълното поемане на белтъците. След това отново загребваме с лъжица и пак внедряваме нежно белтъците. И така докато свършат. 
• Във форма за торта с махащи се стени поставяме хартия за печене.
• Намазваме хартията с малко олио и наръсваме с брашно (може и малко какао).
• Сипваме от шоколадовата смес ( 1/4 от общото количество за форма с диаметър 15 см и 1/3 от общото количество за форма с диаметър 20 см).
• Изпичаме блата в предварително нагрята фурна, до суха клечка (внимавайте да не го пресушите).
• Всеки блат оставяме да се охлади заедно с хартията (тъй като блатовете са крехки и нежни, след това с помощта на хартията ще ги редим на тортата).

Приготвяне на сметановия крем (продуктите трябва да са студени):

• Разбиваме течната сметана и захарта с миксер, до сгъстяване.
• Добавяме заквасената сметана и отново разбиваме.
• Ароматизираме с ванилията.

Оформяне на тортата:

• Изваждаме шоколадовия крем от хладилника и 1/3 от него смесваме с 1/3 от сметановия крем.
• Останалите 2/3 от шоколадовия крем разбиваме съвсем за кратко с миксер.
• Поставяме един блат, намазваме го тънко с шоколадов крем, след това нанасяме тънък слой от шоколадово-сметановия крем и върху него намазваме от чисто сметановия крем.
• Отгоре поставяме втория блат и повтаряме действията.
• Тортата стягаме с ринг и прибираме в хладилник за около 4 -5 часа.
• След това изваждаме, отстраняваме ринга и измазваме със сметанов крем.
• Украсяваме по желание - аз шрицовах останалия ми шоколадов крем по стените на тортата, отгоре залях с шоколадова глазура и направих един лилиум от гъм-пейст.

По същата рецепта, но с двойна доза, направих и една торта с мотиви от горска приказка.
За една прекрасна малка рожденичка. Още при създаване на проекта си я представях много пъстра, нещо като водопад от цветове. Декорацията беше изненада и с нетърпение очаквах реакцията на детето.

Няколкото поредни дъждовни дни и влагата ми скапаха част от декорацията. В последния момент установих, че част от фигурките са неизползваеми и направих нови.
Това промени първоначалния ми замисъл, но по-важно е, че детенцето си я е харесало и по думите на майката са изяли всичко до трошичка.

Есенно трипче - по бреговете на северното черноморие

Само два дена се радвахме на морето и село Крапец. В този сезон и с нашата проучвателна цел ни бяха напълно достатъчни. Имахме късмет и с хубаво време.
Но не и като си тръгнахме - небето придоби оня смръщен есенен вид и температурите паднаха. Потеглихме към следващата ни спирка - град Елена.  По пътя спряхме на Шабленския фар.

След това отбихме и към Тюленово. Вятърът се опитваше да издуха гледките и да ме върне в колата на топличко. А само преди ден беше лято. Така набързо се трансформира времето.

Отдавна си мечтаех да видя и блаж Болата, така, че отбихме и до там. Няма указателни табели по пътя, местните си го знаят, а ние си помогнахме с интернет и карта на google.

Последно се отклонихме към нос Калиакра. Усещането е много по-силно от снимките.