В третия ден от нашето есенно пътешествие потеглихме към с. Крапец. Напълно непознато и будещо любопитството. Не избрахме най-краткия път - преди това си бяхме набелязали неолитното селище в Неофит Рилски, крепостта Овеч край Провадия и други незнайни селца.
В неолитното селище сякаш пропътувах назад във времето. Не е голямо, но е направено много добре и не съжалявам, че се отбихме да разгледаме. Нямам снимки, защото се стиснах и не заплатих таксата. Но на техния сайт има и може да добиете представа.
След това "кацнахме" на провадийското плато и крепостта Овеч. Усещането наистина е като полет над града. Има предупредителни табели, че мястото не е обезопасено и на мен лично ми се видя опасно както за деца, така и за големи хора. Гледките те привличат и забравяш да гледаш в краката си. Просто човек трябва да е внимателен.
На това място се чувствах най-сигурно :)
Красиво е и трябва да се види.
Това е прекият път към града. Добре, че не ми се наложи да слизам от тук.
И отново потеглихме. Посока Добрич и към крайната цел - с. Крапец.
След няколко часа стъпих боса на пясъка. Морето беше самотно, но спокойно. Явно е привикнало към самотата тук.
Огромен плаж! Тук има наистина огромен плаж. Не е близко до селото (може би на 1,5 км), но с кола се стига за минути.
Отседнахме в къщи "Света Марина".
Разходихме се из селото. Хареса ми чистотата и най-вече тишината.
На другия ден преварихме мъглата и излязохме преди още да се е вдигнала. Рано, рано обходихме плажа. И водата и въздухът бяха топли като в истински летен ден.
Имаше много миди. На никой друг плаж не съм виждала толкова много.
В единия край има останки от... (може би) потънал кораб.
Точно така си представях изпращането на лятото - съвсем близо до точка от Виа Понтика и отново с мирис на море.
Прекрасни снимки, интересен маршрут на есенното ти пътешествие и много красиви места -
ОтговорИзтриванебеше ми приятно да попътувам с теб, Снежи, Благодаря за удоволствието...
А и новите ти рецепти знаеш, че са страхотни:)
Поздрави за теб и хубава нова седмица!