Торта Изненада

Като се замисля..., най-голямата изненада щеше да е, ако нямаше торта. Вместо за торта "Изненада", щях да пиша за изненадата без торта. Но сърце не ми дава да има рожден ден без сладичко, още повече за любимия и при положение, че е... втората му любов (така да се изразя). По средата на март я правих и добре, че не съм журналист, че с тези "навременни" публикации щяха да ми завиждат на смогването по актуални теми :)

Интересното при тази торта е подреждането на блатовете. Първоначално се въртях около рецептата за торта "Червено кадифе", но след това, съвсем егоистично, реших да се пощадя от към печене на кори и да се възползвам от готови блатове.

Рецептата придоби този вид:
6 бр. готови блатове за торта - 3 бели + 3 шоколадови

Продукти за яйчен крем:
1 л прясно мляко
6 жълтъка
9 с.л. (с лек връх) брашно
10 - 12 с.л. захар
2 пълни с.л. заквасена сметана (по желание. Имах и сложих, за това го включвам в рецептата)
40 г масло
2 прахчета ванилия (или няколко капки есенция)

Цялата торта може да сглобите само с яйчния крем (количеството е достатъчно). Аз направих и втори, но тортата стана по - тежка с него и ако не сте привърженици на сладко в изобилие, просто го пропуснете. 

Продукти за млечно-шоколадов крем (който не обича сладко да не посяга към този крем :))):
80 г сушени червени боровинки
2 с.л. коняк + 2 с.л. вода
150 г бял шоколад
250 - 260 г подсладено кондензирано мляко (използвах руската "Сгущьонка")
40 г масло
2 пълни с.л. заквасена сметана

За покритието:
6 белтъка
10 - 12 с.л. захар
1 ванилия на прах

Приготвяне на яйчния крем:

• С част от захарта (4 - 5 с.л.) разбиваме жълтъците (не е необходимо да разбиваме с миксер до побеляване)
• С част от млякото разбиваме брашното, като се стараем да няма бучки. Трябва да получим рядка кашичка.
• Останалото мляко, заедно със захарта слагаме на котлона и загряваме до температурата на тялото.
• Обединяваме и разбъркваме хубаво жълтъците с брашнената каша.
• Жълтъците и брашното изсипваме в млякото и от този момент бъркаме непрекъснато до кипването и сгъстяването на крема.
• След това сваляме от котлона, ароматизираме с ванилиите, добавяме маслото и бъркаме до пълното му изчезване в крема.
• Покриваме съда с фолио и оставяме да изстине. 
• Слагаме сметаната (температурата на сметаната и крема трябва да е еднаква или почти еднаква) и хубаво разбъркваме. 
• След това прибираме в хладилник, за да се стегне по-хубаво и да се работи по-лесно с него (конкретно за тази торта). Минах го и през пасатора.

Приготвяне на млечния крем:

• Накисваме боровинките в алкохола и водата (не разполагах с време и "пиха" 15-ина минути).
• В кондензираното мляко поставяме маслото и белия шоколад, начупен на парчета.
• Нагряваме на слаб котлон и бъркаме до пълното разтопяване на шоколада.
• Накиснатите боровинки слагаме на слаб котлон до пълното изпаряване на течността.
• Добавяме ги към млечно-шоколадовия крем. 
• След охлаждане на сместа добавяме и сметаната. Разбъркваме хубаво и оставяме да изстине. 

Този крем  много ми напомни на една торта наречена бял "Романс" и веднага изплуваха ядки в представите ми, но не намерих по кутиите такива "разголени", без черупки и честно си признавам, че не ми се чистеха в момента.

Сглобяване на тортата:

Това е същността на публикацията. Кремовете и декорацията ги включих само за придаване на завършен вид. 

• Подреждаме блатовете, като редуваме светъл, тъмен, светъл и т.н...

• Избираме капак от тенджера, който ще ни служи за помощно средство при рязането. Той трябва да е с 4 см по-малък от диаметъра на корите. Дръжката на моя капак също ми влиза в употреба, с неговата кръгла форма.

• На най-горния блат намирам центъра и там очертавам малко кръгче (колкото е диаметъра на дръжката на капака от тенджера (5-6см)). 
• Отдолу, като стойка, поставям капака, отново центриран, но вече включвам като помощник големия (външен) диаметър. 
• С помощта на остър нож (по-добре тесен, че със широкия ми беше трудно да взимам завоите) изрязвам конус (горе ножът следва малкия диаметър, който очертах с помощта на дръжката на капака), а долу - следва диаметъра на самия капак. 
• Ето как изглежда след изрязването:

Придърпваме си кремчетата по-наблизо и започваме да редим. Предвидливо си опаковах подноса с фолио, за да няма следи от мазотии. Но не се сетих на време, да "огранича" тортата със стената на тортената ми форма.

• Най-отдолу, като първи блат поставяме тъмното рингче (това с най-голямата дупка), което виждате на снимката като най-горно.
• Мажем с яйчен крем и поставяме второто пръстенче (бялото). 
• Мажем пак с яйчен крем и идва ред на третото (с шоколадов цвят). 
• Мажем с крем и редим всички останали рингове. 
• От овлажняването и  тежестта на крема, най-горната кора провисва навътре. Това не трябва да ви притеснява, защото е част от бъдещия ефект. 

Аз дадох време на цялата тази композиция да "осмисли" земното притегляне и после й помогнах, като напъхах целия конус, с "главата" надолу.

Не знам колко ясно обясних, че от най-горният слой до предпоследния се извиват като дъга, за да направят място на конуса.

• След като съм проправила път на конусовидната част, изваждам едно по едно кръгчетата блат. Оставям само най-малкото да си лежи в основата на тортата.

• Мажа с млечния шоколадов крем и нареждам всички части на конуса. 

На този етап тортата изглежда във вида от горната снимка.

• Измазвам я цялата с крем и прибирам в хладилника. Тъй като ми остана от яйчния, измазах тортата с него.

От тук нататък следва декорация, която при мен е като "бяло море".
Т.е. разбих белтъците със захарта на водна баня (захарта добавях на етапи и разбивах с миксер до получаване на гладък и гъст крем. Технологията видях тук). След това ги "разбунтувах" на тортата. Запекох цялата торта, на горен реотан, за кратко! във фурната (защото нямам горелка).

Нямах търпение да видя дали се е получил разреза. При всички случаи обаче, тортата беше обявена като "Изненада" и какъвто и да беше резултатът все щях да изляза от положение :)

Погледнах една стара снимка, от предишно правене на тортата и видях, че за основа съм използвала цял блат (препоръчвам така да се прави), а след това върху него съм си подредила блатовете по начина, който вече описах. И съм избрала вариант с общо 4 блата:

Идеята за тази торта видях на kuharka.ru. Има много подробни снимки (ще видите разлика в технологията).
Някъде по руските сайтове я срещнах с името "Главоблъсканица", но много дълго и тромаво ми звучи, въпреки, че доста добре я описва :)
Какъвто и крем да изберете, знайте, че трябва да е плътен и гъст. Може би добре ще стане с някой маслен, но аз заложих на стария домашен яйчен крем. А изборът на втория крем дойде след пробата на една смес, която изядохме преди да се е превърнала в заплануваните бонбони. Рецептата видях при Катето (my candy kitchen). И много ми хареса.
Добре биха се вписали и печени ядки, но вече знаете защо не сложих.

Нарязах я преди да е отлежала денонощие (може би след около 5 часа). С готови блатове смея да твърдя, че е от бързите торти, но иска прецизност при рязането и сглобяването. На няколко пъти си помагах с ръце да прибера измъкващия се най-долен ринг :)) Трябваше да сложа ограничител от тортена форма с падащи стени, но акълът не ми дойде на време :)) Така, че ето и забележките:
1. Трябваше да сложа цял блат за основа, който да "държи" тортата по-добре при разрязване.
2. Трябваше да използвам тортена форма с падащи стени (така и повече крем щеше да поеме).
3. Трябваше да я направя предния ден, а не в деня на празника. Не, че не беше вкусна в деня на приготвянето, но на следващия ден беше много по-сочна и приятна.

Ако сте имали търпението да прочетете всичко до тук, се надявам,  да съм събудила любопитството и желанието да се позабавлявате с тази нестандартно подредена торта "Изненада". Да ви е сладко :)

Подаръци и лучени хризантеми

Доста време мина, откакто предизвикателството Kikkoman активира блогърите кулинари. Доста време мина и откакто си получих подаръка, но сега намирам удобен случай да се похваля и да благодаря публично на Kikkoman.

Включването:
Получих писмо от Оиши-Сан и покана да се включа в играта, която се състоеше в това, да си избера продукт на Kikkoman, да сготвя нещо с него и да публикувам рецептата в блога си. Продуктът, който си избрах беше сос Терияки и съгласно условията на играта, фирмата ми го изпрати като подарък, плюс добавен и соев сос. Бях чувала от приятели за отличното качество на соевите сосове Kikkoman, но до момента не бях ползвала нито един техен продукт. Сега вече от опит знам, че наистина са много хубави, най-хубавите от всички други, които съм ползвала до момента. Овкусяват по един различен, по-наситен и ароматен начин. Месото става крехко и носи любимото ми ухание на азиатската кухня.

Наградата:
Включвайки се в играта все още нямах идея какво точно ще готвя. Получих си сосовете, но идея къде и как да ги вложа не дойде. Поне не веднага.
Първата рецепта, която публикувах с етикет Kikkoman, беше "Гъби изненада".

Това е и рецептата, която ми донесе наградата - нож Сантоку и електрическо точило.

Много си ги харесвам и са ми много полезни в кухнята! Ревностно си ги пазя и не давам друг да се докосва до тях :)

БЛАГОДАРЯ, KIKKOMAN!

Kikkoman в моята кухня:

Ето рецептите със соев и терияки сос, които публикувах по време на предизвикателството:

Гъби Изненада

Паста с пиле терияки

Ориз с месни хапки и зеленчуци

И рецепти, извън играта, но като продължение на любовта ми към сосове Kikkoman:

Пилешки хапки Нежност, с микс от зеленчуци

Медено пиле

Ако съжалявам за нещо, то е, че не успях да отида на срещата, на която, хем щях да се насладя на японски кулинарни техники, продукти и рецепти, хем щях да се запозная с Катето ( My candy kitchen), която грабна първа награда с рецептата си за "Агнешко Якитори".

И за още нещо съжалявам, че в нашия град има сосове на Kikkoman само във веригата Billa. Продължавам да се оглеждам, но на друго място все още не съм виждала.

А сега и едно цвете искам да ви покажа (всъщност три), което видях и много харесах при Дианка (блог-шеф на Опитайте...), и измайсторих с ножа Сантоку.

Това са моите лучени хризантеми :)

Няма да пиша рецептата, ще дам само линк и ще кажа, че са много, много вкусни и ефектни. Дианка е сложила много хубаво клипче на цялата технология. Опитайте!

БЛАГОДАРЯ, ДИАНЧЕ!

Кокосово и постно...

За сладичко иде реч :).
В едно минало време правих сладкиш с кокос, от онези бързите, непретенциозни, но със запомнящ се вкус. Промоцията на кокосово мляко в Lidl ме изкушава всеки път и след като купих една консерва за проба, сега на всяко пазаруване си купувам още и още. Първо подминавам рафта, след това се връщам, колебая се няколко минути, взимам, връщам и накрая... работя по въпроса за оползотворяване.  Странно поведение, да, но то идва от ограничението, което си сложих по отношение на сладкото. А знам, че купя ли мляко ще го сложа в нещо сладичко (въпреки, че една пилешка рецепта чака на опашката), та за това се боря с вътрешното усещане за вина и винаги си повтарям приказката за покритото мляко. Ама аз ли съм виновна, че така ми се открива това мляко :))

Оригиналната рецепта, която съм приготвяла и е много успешна, взех от този сайт (в онова минало време, за което споменах в началото). Тази, която ще предложа след малко, е доста по-различна, но истината е, че се роди от спомена за първата.
Ето варианта на кокосовия сладкиш "Емира", подходящ за пости.

Или Постен сладкиш, с дъх на кокос:

За тавичка 20 х 20 см.
Продукти за блата:
150г захар
100мл олио
50 г мед
100мл кокосово мляко (82%-но)
1 с.л. какао
5г бакпулвер
150 г брашно
щипка сол

За крема:
600 мл кокосово мляко (консерва и половина)
180 г захар
60 г грис (около 8 с.л. - равни)
1 ванилия

Приготвяне на блата:
Загряваме фурната на 180-200 градуса С.
Разбиваме захарта и олиото (или по-скоро смесваме). Добавяме течния мед (разтопете на водна баня, ако е захаросан), кокосовото мляко  и разбъркваме хубаво. Ръсим част от брашното, цялото какао, бакпулвера и солта. Разбъркваме хубаво. Добавяме останалото брашно и пак разбъркваме. В тавичка постиламе хартия за печене и изливаме сместа. Печем до готовност (пробата със суха клечка върши работа, но внимавайте да не го препечете).

Това коксово мляко е много гъсто. Има отделила се течност на дъното, но е невъзможно да се разбърка хубаво директно в консервата. За това изсипвам  цялото съдържание в купа и бъркам на воля.

Приготвяне на крема:
Затопляме кокосовото мляко и захарта на котлона (от топлината или от захарта, не знам, но става течно). Използвах съд с двойно дъно.
Бъркайки от време на време, изчакваме да кипне и добавяме гриса.
При непрекъснато (вече) бъркане изчакваме сваряването му, което отнема около 3-4 минути.
Отстраняваме от котлона, слагаме ванилията и оставяме да се охлади (не съм покривала сместа, но разбърквах на често).

Готовия блат също оставяме да се охлади, но не е необходимо да е напълно студен. (При мен и блатът и кремът бяха леко топли - не горещи, но не и хладки).

Изливаме крема върху блата, заглаждаме и оставяме да изстине напълно преди да го скрием в хладилника (макар, че това е най-лошото скривалище :)). Изчакваме минимум 4 часа и нарязваме сладкиша на порции. Украсих с наръсено какао, колко да не е съвсем гол. По оригинал има шоколадова заливка и ако не държите да е постен, може да му "лиснете" една :) Като се замислих има и постни шоколади. Както и да е - и без глазура става.

След доволно отлежаване, от една нощ в хладилника, блатът стана сочен, като сиропиран (а не е). Има интересна плътност - не от тази характерната за кексове.
Ето, погледнете от близо:

Това е един успешен експеримент (по нашите вкусове). Надявам се и на вас да ви се услади :)

Медено пиле, по рецепта на Зиче

Времето за подготовка е много кратко, времето за печене не го броя, а резултатът е вълшебен!

Когато видях рецептата при Зиче, кликнах едно "запомни" и не подозирах, че наистина ще я запомня :) (в буквалния и преносния смисъл). За първи път я направих началото на февруари (направих си справка с коментара, който оставих :)) и от тогава до днес още три пъти. Първият път с пилешки пържоли, после с цели бутчета, а накрая и с цяло пиле. Все един и същ вкусен резултат, но пържолите и бутчетата определено са по-сочни и една идея по-добри.

Рецептата на Zi4e-то е следната:

Приблизително количество на продуктите:

4 пилешки пържоли (от бут или филе) (или 4 бр. бутчета, или едно цяло пиле)

Сол на вкус

Черен пипер (сложих по 3 щипки на порция)

Соев сос (при мен около 2 с.л. на порция, използвах сос на Kikkoman)

Кимион (по-малко от щипка на порция или около 2 щипки за цялото количество)

1 червена чушка (или 1 с.л. червен пипер)

Мента (по 1-2 листчета на пържола. Аз нямах прясна и изсипах едно пликче от чай :))

2-4 стръка от пресен кромид лук

1/4 връзка магданоз (поне аз толкова сложих)

4 - 5 ч.л. пчелен мед

Олио 

Начин на приготвяне:

Почистваме и измиваме пилешкото месо.

Посоляваме, наръсваме го с черен пипер и кимион.

Намазваме с меда (моят беше стегнал и го затоплих за много кратко в микровълновата. После го изсипах върху месото)

Поливаме със соевия сос.

Отгоре слагаме нарязаните стръкчета лук, магданоз, мента и нарязаната на ситно чушка (заместих с червен пипер при едното от приготвянията).

Наливаме олио върху пържолите и оставяме за около час-два.

В тавата са полегнали пържолки и крилца (май) от първото приготвяне. Целите бутчета са от партида номер две :)

Ето и пилето (него го поливах периодично със соса по време на печенето. В тавичката сложих и малко вода):

Тавата се слага първоначално на силна фурна и след кипването се намалява на 160 градуса С.

Пече се до готовност на месото. 

От повторението на тази рецепта запомних всички съставки и вече не ми се налага да надничам за справка. Помня и невероятно добрия вкус, и удоволствието, което носи. 

Шоколадова прелест в стил Fedora

Празник без сладкиш е като зима без сняг или пролет без птички, и т.н. в този дух. Т.е. има го на календара, но не му ли придадеш багри (по свои критерии) си остава един обикновен ден. В кулинарния ми блог, съвсем логично, ще представя "багрите", свързани с трапезата. Другите са за друго място :) Отдавна си бях набелязала едни мъфини от блога Ossigeno на Fedora. Изглеждаха ми достатъчно бързи, за да не ме държат в кухната повече време, отколкото пред огледалото :) и в същото време достатъчно вкусни, за да предизвикат вулкан от шоколадови чувства. Голям сладколюбец съм и с усмивка приемам всякакви празници, само и само да цопна етикет "позволено" на някой сладкиш.

Единствената забележка, към мен самата е, че ги препекох. Дънцето и горната коричка станаха твърди и хрупкави. Меката, силно изразена шоколадова вътрешност, ми хареса повече. Не засичах време и това мое "на око" ме излъга.

Ще си позволя да копирам рецептата за мъфините от Инчето . Кремът е по-различен.

Шоколадова прелест в стил Fedora

Продукти за 10 мъфини:
2 яйца
1/2 чаена чаша захар
90 грама натурален шоколад
60 грама млечен шоколад
60 грама маргарин (заместих с масло)
60 грама краве масло
1/4 чаена чаша какао (по невнимание го пропуснах)
1/2 чаена чаша брашно
10 бр. труфели, бонбони Ferrero Rocher или Milka Crispello Vanilla (Използвах тези на "Милка")

Приготвяне на мъфините:

• В купа разбъркваме леко яйцата заедно със захарта. 
• Прибавяме разтопения шоколад (натурален + млечен) и разбъркваме. 
• Добавяме какаото и брашното. Разбъркваме. 
• Накрая прибавяме и разтопените масла, разбъркваме до хомогенизиране на сместа. 
• В гнездата на форми за мъфини поставяме по една хартиена капсула. 
• Пълним капсулите до 1/2 от височината им с получената смес. 
• Печем в предварително загрята фурна на 170С за около 20-23 минути. 
• Вадим мъфините от фурната, но не и от гнездата. 
• Изчакваме около 2-3 минути и поставяме в средата на всяко кексче по един трюфел или бонбон. 
• След около 10-ина минути изваждаме кексчетата от гнездата, за да се охладят напълно. 

В част от мъфините сложих освен бонбони и сушени боровинки.

Продукти за крема:

250 г крема сирене (ползвам си българско)

1 с.л. кокосово мляко (купих с 82%-но и беше гъсто като маргарин. Сложих пълна лъжица с връх. Снимка)

2 с.л. заквасена сметана

4 с.л. захар (или на вкус)

1 ванилия

Приготвяне на крема:

Разбиваме крема сиренето със захарта до гладкост. Добавяме ванилията, кокосовото мляко и сметаната. Разбиваме отново. 

Кремът не стана пухкав, а плътен и гладък. Не държеше форма. Исках да "нахлузя" високи шапчици на мъфините, но минаха и с одеялце :) Вкусът на крема е чудесно допълнение към доминиращото шоколадово усещане. 

Fedora има друго предложение за крем и при нея мъфинките са с красиви снежни върхове. При мен пролетта е разтопила снега :)

Така изглеждаха преди да ги заснежа:

И след шоколадовата прелест ви поднасям още една (която не става за ядене) - ранункулус:

Ровейки се в интернет, за да видя как да НЕ уморя това нежно създание, попаднах на следното определение за ранункулус (нарочно повтарям името му, та белким го запомня:)) - божур, който е скъсан на изпита за роза :))

За днес стига толкова - слънцето се е усмихнало и хващам по разходки :)

Поздрави,  с пожелание за красива нова седмица!

Погача с масло, сирене и лук

Ароматът, меката топлина, слънчевият загар, апетитната коричка превръщат домашния хляб в нещо повече от храна. Той е удоволствие, което започва със замесването и усещането за „раждане” под пръстите ти, продължава с уханието, което завладява пространството и завършва с вкуса, който събира всички на трапезата. Сигурно сте се досетили, че предпочитам хляб с мая. Содените са бързи, но не ме привличат особено.

Любим ми е този, замесен с домашен квас, но по-специфичното и трудоемко приготвяне му е отредило място на трапезата за Бъдни вечер.  Преминах през няколко неуспешни опита и въпреки, че имах повече успешни не смея да твърдя, че съм научила тайните му. Баба наричаше този хляб „жив”, а аз добавям „и с характер”.

Другият ми любим хляб е от типа на погачите (всичко по-завъртяно и по-голямо, за мен е погача. А дали е така...?) Ще предложа най-често използваната от мен рецепта – с масло. В случая и с плънка от сирене и(или) лук. Но и без плънка е доволно вкусен.  С продуктите си играя според случая ( в скобките по-долу споделям изпитани варианти), но задължителни са брашното, маята, млякото и маслото. 

За тестото:

3 яйца (случвало се е да увелича, да намаля бройката или направо да ги пропусна)

400 мл прясно мляко (разреждала съм и 50:50 с вода)

100 мл айран (заменяла съм с прясно мляко или вода)

1 с.л. оцет

1 с.л. олио

1 равна ч.л. горчица (по желание) - (правя си дресинг от олиото, оцета и горчицата :) или я пропускам)

1 равна с.л. сол

2 равни с.л. захар (слагала съм и повечко, когато ще е без плънка)

40г мая (или 14г от сухата)

Около 1 кг брашно (бяло тип 400 или 500)

При последното ми ходене до Пирот (Сърбия) си купих брашно на "Fidelinka", меко, тип 400. Страхотно е! Споделям го за тези от вас, които имат възможност за пазар в сръбско. Веднъж си купих остро, от любопитство, че в България не съм срещала такава класификация (меко и остро брашно). Оказа се с вид на много фин грис. Изобщо не приличаше на брашно, но все пак замесих хляб и резултатът беше удивителен. 

Замесване на тестото:

• Разтваряме маята в 200 мл хладко прясно мляко с 1 ч.л. захар.
• В по-голяма купа изсипваме около 800г брашно. 
• Оформяме ямичка и в нея слагаме яйцата, айрана, оцета, солта, олиото, горчицата (ако ползваме), останалата захар и млякото с маята. 
• Започваме да замесваме, като наливаме постепено и останалите 200 мл прясно мляко (хладко).
• С останалите около 200 г брашно, доомесваме до меко тесто, което не лепне. 
• Оформяме на гладка пита, поръсваме с брашно и оставяме да втаса под кърпа и на топло.

За плънката:

250 г бяло краве саламурено сирене

1-2 яйца 

400 – 500 г праз лук

4 – 5 с.л. олио (за лука)

Сол на вкус

Аз много обичам лучени плънки, а мъжът ми предпочита такива със сирене и кашкавал. В случая съм сложила и от двете - половината погача е с лук, другата със сирене. Предпочитам да доминира хлебното и за това гледам плънките да са по-оскъдни на количество, но понякога се случва и обратното.

Не е голяма философия, но в името на подробното, начинът на подготовка е:

За плънка от сирене:

• Намачкваме сиренето с вилица, добавяме яйцата и хубаво разбъркваме.

За плънка от праз лук:

• Почистеният лук, нарязваме и задушваме на среден огън с олиото и малко  вода.
• Разбъркваме периодично, посоляваме и изчакваме водата да се изпари. 
• Оставяме го леко да се запържи и отстраняваме от котлона. 

За намазване:

160 г масло (носи и повече, но не замествайте с маргарин)

5 – 6 с.л. олио

Разтопяваме маслото заедно с олиото.

Оформяне на погачата:

• Втасалото тесто омесваме повторно. Разтягаме и събираме на питка многократно, в рамките на поне 10-15 минути. След това го разделяме на 9 равни части, които оформяме на малки питки.
• Три от питките разточваме с диаметър около 25 см. Намазваме първата питка с масло. Върху нея поставяме втората питка. Пак намазваме с масло и отгоре поставяме третата питка. Оставяме настрани. 
• По същия начин подготвяме още 2 купчинки с по 3 питки. 

Вече си имаме 3 купчинки питки.

(Препоръчвам да се работи бързо или в не много топло помещение! Прекалено топлата стая ще активира втасването на първите питки, преди да сте смогнали с направата на последните.)

• Взимаме първата купчинка от 3 питки и заедно ги разточваме на кора с диаметър 40 см.  Намазваме повърхността с масло.
• Разточваме втората купчинка пак до кора с такъв диаметър и я поставяме върху първата. Намазваме и нея с масло.
• Разточваме третата купчинка и я поставяме най-отгоре. 
• Всички катове кори разточваме заедно до диаметър около 50-60 см. 
• Намазваме повърхността с масло.
• Режем кората на 16 триъгълници (като торта). 
• В широката страна на 8 от триъгълниците слагаме плънка от сирене, а на другите 8 – плънка от праз (изстинала).
• Завиваме всеки триъгълник на руло, като започваме от широката страна към върха. 
• Едно или две от рулата поставяме в центъра. Останалите разпределяме радиално.

• Намазваме погачата с олио, масло или разбит жълтък (за домашна  употреба мажа само с олио или масло. За по-представителен (празничен) вид използвам жълтък. Семенцата от мак и сусам също са ми любими).
• Оставяме на топло да втаса до удвояване на обема. 
• Печем в предварително нагрята до 180-200 °С. (По време на печенето може да се наложи да поставим лист фолио, за да предпазим от прегаряне на коричката. Проверяваме готовността със суха клечка (ако няма залепнало сурово тесто изключваме фурната и държим погачата още 3-4 минути на открехната вратичка)). 

И съвсем в духа на пламналите протести ще споделя, че нито времето за печене, нито реалната температура мога да дам с точност, защото напрежението у дома често пада под 220V, противно на сметките.

Масовите съвременни хлябове, предлагани в търговската мрежа, задоволяват потребността и българската традиция на масата да има хляб. Но не носят очарованието, уханието, усърдието, любовта и вкуса. Обичам и винаги предпочитам домашно замесения. Дори само от вода, брашно и мая :).

Питки цвете за Честита Баба Марта

Денят видимо е пораснал и вече ми мирише на пролет. Буквално ми мирише.
Кокиченца са нацъфтели в градината ми, пъпките по клоните са наедрели, а слънчевите дни носят пробуждащо настроение. И въпреки, че официално зимата е на власт, свалих един кат от тежките дрехи в душата ми и се закичих с мартеничка.

И едно цвете ви поднасям, под формата на питка:

Тестото, което използвах е обикновено хлебно - от брашно (500г), мая (7г суха), сол (1ч.л.) и вода (около 300мл - за средно твърдо тесто). Може да се ползва всяко едно тесто с мая, но трябва да е по-плътно, за да може след втасването да запази формата си. Идеята видях в сайта povarenok.ru, но за съжаление не мога да посоча точен линк към рецептата и снимките. Сега не ги намирам, но щом ми се покажат ще коригирам връзката.

(Намерих и давам линка. Рецептата е записана като "Чаена роза" и не само идеята, но и предложеното тесто ми хареса).

Тестото се разточва на кора, с дебелина около 0,7 см (експериментирах и с по-тънко, и ще видите разликата в питките по-надолу).
От тестото изрязваме кръгове (с диаметър 9-10см). Разрязваме ги на две по диагонал. Започваме от центъра на цветето, като използваме три полукръга, които подреждаме в кръг със застъпване (показано е на снимката по-долу).
По периферията на така получения кръг, пак със застъпване, подреждаме други 6 бр. полукръга.
Следва още едно подреждане (което се оказа, че съм пропуснала да снимам) на полукръгове по периферията на предходната форма.

При готовите питки вече се виждат -

1. Центърът от 3 полукръга
2. "Обръч" от 5-6 бр. полукръга
3. Още един "обръч" от 7-8 полукръга

Оставяме така подготвените питки да втасат и печем в предварително нагрята фурна на 200 0С.
Питките от тестото, което разточих с дебелина 0,6-0,7 см бухнаха повече и станаха по-мекички.
По-тънко разточеното даде по-хрупкава и по-ясно изразена питка цвете. Между слоевете пъхнах саламче за цвят и чесън за аромат.

Питката от тестото, което разточих на 0,6 - 0,7 см дебелина

Питката от тестото, което разточих на 0,3 - 0,4см дебелина

Хубав и усмихнат месец март!