Бисквитки, декорирани с фондан

Преди шест години, в деня на Света Екатерина, се роди дъщеричка, на моето братче. Така сама си избра името и сега празнуваме двойно - рожден и имен ден. В интернет много често се натъквам на красиво декорирани бисквитки и въпреки, че нямам нужния опит, избрах да се потрудя по направата на един сладък букет (изнервянето не беше в списъка, но се случи в последствие).

Забърках си сама фондана. Рецептата, която имам, е от Ралица, но самата тя не видях да я е публикувала някъде и коректно ще премълча. Знам, че се продават готови смеси, но лично аз не съм купувала.  Страшно съм и благодарна, защото винаги се получава и въпреки, че не съм навътре в това изкуство, успявам да си "поиграя" със захарното тесто.

Рецептата за бисквитките е:


1/2 ч.ч. меко масло
3/4 ч.ч. захар
1 с.л. мед
1 ванилия
1 бр. яйце
2 ч.ч. брашно
3/4 ч.л. бакпулвер
щипка сол

• Мекото масло се разбива със захарта до получаване на пухкав крем. 
• Добавят се медът и ванилията и пак се разбива. 
• Слага се яйцето и отново се разбива с миксер. 
• След това в сместа се добавя пресятото с бакпулвера и солта брашно и се омесва тесто. 

Тестото се получава леко трошливо, но може да се събере на топка.

• Разделяме го на четири части и всяка се разточва на кора с дебелина около 0.4 см между два листа хартия за печене. 
• Заедно с хартията, така разточените кори се слагат в хладилник за поне 1 час.

Фурната се загрява на 180-190С. От тестото изрязваме формички, които слепваме две по две, а между тях поставяме дървен шиш за дръжка. Печем до леко покафеняване на краищата.

Основната рецепта е тук.

Разточваме захарното тесто и изрязваме желаните форми. Изстиналите бисквитки, намазваме много тънко с разреден конфитюр или някакво сладко и лепваме върху тях фигурките от фондан. Оставяме да изсъхне. Аз нямах това време и само се надявах цветчетата да издържат до поднасянето. Успяха. После (очаквано) не "оживяха" дълго.

Ето и картичката, която направих специално за моите всички Екатерини:

Макар, че Празникът отмина, им пожелавам да са много щастливи! С ведра усмивка и истинска любов да посрещат всеки следващ ден! 

Пълнени зеленчуци с боб и забежка в троянския Балкан

Чудя се с кое да започна - с рецептата или екскурзията? Май е по-добре с екскурзията, че да ви кажа как се сетих за тази рецепта.
Набелязахме си Орешак, като място, в което не сме отсядали.

В Орешак

Не се оказа най-правилният избор, за хора, които не обичат да прекарват цялото си време в хотела.

Хотел "При братята", с. Орешак

Въпреки, че обстановката беше уютна, щяхме да умрем от скука, ако нямахме кола. До механите на Орешак - с кола, до Троянския манастир - пак с кола.

Троянският манастир

За разнообразие се повозихме до Чифлик и Троян. Не е това моята почивка. Навъртяхме километри... до Бургас.

Троян

Троян

В Орешак, освен да обикаляме по механите, нямаше какво друго да правим. И като виден привърженик на боба пробвах това ястие в три негови разновидности, в три различни механи ("Странноприемница", Кайзер" и "Горски кът"). Боб с коприва, боб яхния и боб по балкански (който изобщо не беше по моя балкански вкус). Не мога да си обясня този мой  натъртен интерес към бобеца, а и нещата не свършиха с Орешак - като се прибрахме си направих пълнени зеленчуци с боб. Рецепта, която много обичам, но рядко приготвям. Появи се в един ден, в който пълних чушки, но ми остана плънка, а чушките свършиха и прибегнах до наличните тиквички и патладжани. На мен особено вкусна ми е комбинацията с патладжан.

Пълнени зеленчуци с боб

Продукти:

8-9 бр. чушки
1 бр. тиквичка
1 бр. малък патладжан
1.4 кг сварен боб (2 буркана готов или си сварете 500г суров)
120-130 мл олио
1 глава лук
1 бр. морков
1 с.л. червен пипер, сушен джоджен (чубрица), сол

Приготвяне:

Разрязваме патладжана на 2 части по дължина. Издълбаваме като лодка, осоляваме (включително и парчетата от вътрешността).
Разрязваме тиквичката по същия начин. Издълбаваме и нарязваме сърцевината на дребно. Изтърбушваме чушките.
Нарязваме лука и моркова на ситно.
В подходящ (по-дълбок) съд запържваме лука и моркова с половината олио.
Измиваме сърцевината от патладжаните, нарязваме на ситно и слагаме към лука и моркова. Добавяме и сърцевината от тиквичката и разбъркваме. Пържим до леко зачервяване на лука и омекването на патладжанените късчета.
Изцеденият от водата боб намачкваме (не пасирам, а оставям парченца боб). Към вече запържените зеленчуци слагаме боба и разбъркваме непрекъснато до хомогенизиране и леко запържване на цялата смес.

Сваляме от котлона. В друг съд загряваме останалото количество олио.
Вариант 1: Ако ползваме чубрица първо слагаме нея в олиото и веднага след това червения пипер. Разбъркваме за секунда и с тази смес веднага заливаме бобената смес.
Вариант 2: Ако ползваме джоджен го поставяме на края, когато бобената плънка е свалена от котлона. В нагрятото олио слагаме само червения пипер. И заливаме боба.

Изключваме котлона и пак връщаме боба. Бъркаме докато се поеме цялото количество ново олио (това с чубрицата и червения пипер (или само с червения пипер)). Посоляваме на вкус. С така приготвената смес пълним зеленчуците (като патладжаните сме изцедили хубаво от черния сок или сме измили). Редим чушките, патладжаните и тиквичките в намазана с олио тава, поливаме с малко олио и отгоре (акцентираме върху патладжаните) и слагаме в загрята фурна. Печем до готовност на зеленчуците.

Сега, при последното приготвяне сложих и малко вода в тавата, но чушките пуснаха сок и ми се разводни плънката (по-добре става печенето само на мазнина).

Продължавам с екскурзията, която мина и през Ловеч. На път за вкъщи се отбихме в този красив град, който до сега не бях виждала. Очарована съм от старата част "Вароша".
Ето малко снимки и от там:

Три различни погледа:

И една голяма снимка (1920х1200) - wallpaper.

Ден на християнското семейство и питка за здраве

Избрах празника Въведение Богородично, за да се включа в инициативата "Питка за здраве - предай нататък". Надникнах в уютното "Щъркелово гнездо" и така ми замириса на топъл хляб, че веднага ми се искаше да замеся.  Подстрекателствата продължиха с питките на Ивана, Зиче, Соня . Все дами с вълшебни ръце!
Моята питка е постна (да е в крак с Коледните пости), въпреки, че като цяло не сме изпълнителни.

На вид неволно стана като торта :)

Замесих я от 1 кг брашно, хладка вода (на око),  кубче прясна мая, една лъжичка сол и лъжица мед.
Изсипах брашното в купа, като оставих 1 ч.ч. за корекции и доомесване. Поръсих със сол.
В една к.ч. с хладка  вода сложих маята, а в друга меда и изчаках да се разтворят.
Направих ямичка в брашното, изсипах маята, медената вода, сложих под ръка кана с още хладка вода и замесих меко тесто, което не лепне.
Отделих от тестото една малка част, горе- долу с големината на юмрук, омесих я с допълнително брашно, за да стане по-твърда.
Останалата част оформих на топка и поставих в намазана с олио тепсия.
Разточих по-твърдата тестена топка на кора, намазах я с олио и навих на руло. С ножица, под диагонал, нарязах на парчета.

Сложих ги върху питата като венец, но в последствие, от втасването, питата се вдигна на горе и венеца се смъкна по периферията, като борд. (Това и да искам втори път да го повторя, със сигурност няма да стане.)
Последва втасване и печене.

Почерпете се за здраве и нека в домовете ви има много топлина, разбирателство, обич и смях. Къщите ви да са пълни, трапезите също, а сърцата да преливат от любов и доброта!

Честит Празник и нека всеки ден е такъв!

Лимонов крем и игра за блогъри

Явно имам някаква потребност, най-вероятно от витамин С (може би защото все още не съм отказала цигарите) и този сезон много налитам на лимони. Отдавна си бях записала рецептата за лимонов крем от бг-мамите и най-после я направих. Във връзка с рецептата ще ви кажа, че на сайта на emag.bg има доста добри предложения за сокоизстисквачки (и още куп други неща, за които ме засърбяват ръцете :)). Аз определено имам нужда от такъв уред, защото все още ръчно си въртя цитрусите.

За този страхотен, по моите вкусови рецептори, крем ще ви трябват:

• 3 лимона
• 150 г захар
• 3 яйца
• 30-45 г масло

Никой друг освен мен не успя да изяде повече от една лъжиЧКа. Още на първата хапка гледах изкривени физиономии, стиснати очички и така искрено съм се забавлявала. Идеята беше да го ползвам в някакви тарталетки или лимонова тарта, пита или нещо от този род. Но успях да го изконсумирам сама и в натурален вид точно за един ден. Сега имам една почти узряла мандарина и... сещате се, нали.

Гледам снимките и си мисля, че хобито ми има нужда от нов фотоапарат. Харесала съм си този Nikon D7000, но по-голямата част от доходите ми ги грабва една 7 глава ламя (а зимата може да стигне и до 10 глава, знам ли).

Начин на приготвяне:
Купете си био лимони, старателно ги измийте и настържете кората на два от тях.
Изстискайте сока на 3-те лимона и го смесете със захарта и лимоновите корички.
Яйцата разбийте с вилица до хубаво смесване на белъците с жълтъците.
Добавете ги към сместа с лимоновия сок. Хубаво разбъркайте.
Ако искате може да прецедите, но аз прескочих това действие.
Сложете крема на водна баня и варете до сгъстяване (не съм засичала време, но доста ми отне - поне 1 час, а може и повече). По думите на Labrex, ако сте го прецедили, може да варите директно на котлона, като внимавате да не заври и тогава времето се намалява до 10-ина минути.

Използвам тази публикация, за да се включа в една игра. С удоволствие я споделям с вас и дано ви е на късмет. На мен много ми хареса новия подход и най-вече, че е само за блогъри.
За да спазя правилата ще трябва да дам още един линк. Избирам... избирам... категорията  TV & Електронни, най-вече заради GPS-ите (нали освен да готвя обичам и да пътувам :)).
Ето и една "лимонено жълта" ;) снимка от последното ни пътуване:

Опитайте кремчето, има много освежаващ вкус. И ако ви стане толкова кисело, че ви се прииска да стиснете нещо, нека това са палци за... късмет :)

От мен огромни благодарности към Labrex за рецептата!

Сладкиш с ябълково пюре "Ирма"

"Есен, празници и сладкиш за двама" - така започва една от публикациите си Ирма, в нейния прекрасен блог Sentiments in the kitchen ... При мен нещата се трансформираха в "есен, петъци и сладкиш за четирима". За нас и петъците са си едни малки празници :) А празник, па макар и малък, не минава без десерт.

Ето и самата рецепта, като в скобите съм оставила продуктите, предложени от Ирма:

• Продукти за основата:

4 яйца
2 с.л. мед (в оригиналната рецепта: тъмна кафява захар Мусковадо (или 50 гр. мед))
150г захар (в оригиналната рецепта: 80-100 гр. пудра захар (според вкуса))
100г едро счукани орехи (в оригиналната рецепта:100 гр. фино смлени бадеми (може орехи или лешници))
1 ½ - 2 ч.ч. бяло брашно (в оригиналната рецепта:фино царевично брашно)
1 бакпулвер
2 пълни с.л. гранулирано кафе от Цикория (Инка)
50 грама разтопено масло
100 г кисело мляко (в оригиналната рецепта: квасена сметана)
100 г разтопен тъмен шоколад 70% 
1 с.л. коняк (в оригиналната рецепта: 30 мл. тъмен ром)

• Приготвяне на основата:

Яйцата и захарта се разбиват до побеляване.
Добавяме орехите, кафето, 1 ч.ч. брашно и бакпулвера.
Разбъркваме до поемане на брашното.
Прибавяме разтопеното масло и киселото мляко.
Идва ред на коняка, разтопения шоколад, ръсим останалото брашно (на око ръснах, до смес, една идея по-гъста от кексова) и бъркаме до хубаво хомогенизиране на сместа.
.
Изсипах тестото в квадратна тава (35х35), застлана с хартия за печене. Сложих да пека в предварително нагрята до 180 градуса фурна, като внимавах да не го препека.

Готовият блат оставих на спокойствие, напълно да изстине. Когато приготвих крема, видях, че това количество основа ще ми е предостатъчна и половината си го хапнахме като кексче.

• Продукти за ябълковия крем:

500г квасена сметана
150г захар (в оригиналната рецепта:120 гр пудра захар)
200г ябълково пюре (в оригиналната рецепта: 400 гр)
2 пликчета ванилова захар
20г желатин
(ново) 1 пакетче суха сметана + 100мл прясно мляко за нейното разбиване + 2 с.л. захар

• Приготвяне на ябълковия крем:

Разбийте квасената сметана със захарта, добавете ябълковото пюре и ванилията.
Разбийте сухата сметана със 100мл мляко и 2-те с.л. захар.
Залейте желатина с 100мл студена вода и оставете да набъбне.След това разтопете на водна баня.
Добавете разбитата суха сметана към заквасената, налейте желатина при непрекъснато разбъркване.

Реших да сложа суха сметана, защото ябълковото пюре, което приготвих специално за рецептата, на края излезе само 200г. Видях, че кремът ще е крайно недостатъчен за този блат. И този вариант за "качване" на обема ми беше под ръка, така да се каже. 

• Продукти за шоколадовият крем:

400 мл. животинска сметана (30 %)
3 с.л. захар
200 г бял шоколад
1 желатин

• Приготвяне на шоколадовия крем:

Залейте желатина с 50мл студена вода и оставете да набъбне. Излейте сметаната в съд с двойно дъно (или направете водна баня), затоплете (до 70 градуса максимум) и сложете начупения шоколад. Бъркайте до пълното разтопяване на шоколада. Отстранете от котлона. След това добавете набъбналия желатин и бъркайте до неговото пълно разтваряне в сместа.


Още малко усилия по сглобяване на сладкиша:
Начупете блата на едри залци и го подредете равномерно в тортена форма с падащи стени (кръгла или правоъгълна). Ако някъде има дупки, запълнете ги с малки парченца, но не бива да ви притеснява, че повърхността не е абсолютно равна - това накрая се превръща в ефект. Сиропирайте с плодов сироп (аз ползвах компот от ананас).
Направих сладкиша в две форми - едната квадратна (20х20) и в нея сложих блат, нарязан на хапки (както го е направила и Ирма). Другата правоъгълна (10х28), като в нея сложих цял блат. (Снимките са от втората форма)
Отгоре му изсипете ябълковият крем и сложете в хладилника да се стегне. След това отгоре излейте хладкия шоколадов крем. Отново приберете в хладилника и забравете за сладкиша поне 2 часа.

 Сладкишът стана много вкусен. С ясно изразен сметанов вкус, който прекрасно се съчетава с шоколадовия блат и шоколадовия крем, който е "капак" на цялото сладко вълшебство.

Пълнена погача по идея на Pep-4o

Трите "П"-та: Пълнена Погача от Пепчо (ППП)  - оригинално, безумно вкусно и ефектно.
Това е рецепта, която отдавна си бях набелязала (още преди да имам свое виртуално местенце).

Малко увод към избора на рецепта: Имаме си една традиция - от около 10-ина години се събираме с едно приятелско семейство винаги в петък. Наздравиците винаги са за нашите петъци, па макар и да сме се събрали съботно (примерно) по стечение на обстоятелствата. Другите ни приятели свикнаха с петъчните ни изневери и не се сърдят, защото за тях са всички останали дни от седмицата и то по техен избор :) Та в тези специални наши мили и топли петъци, редуваме ролята си на домакини и гости. А аз лично се чувствам добре и в двете.
Вече трябва да сте се досетили, че този път играя домакиня. Основно от Пепчо ползвах идеята и моята погача не е толкова богата и пълна, колкото нейната. 

Тестото за погачата замесих от брашно (малко по-малко от килограм), прясно мляко, мая, сол, лъжица захар, по лъжица олио и оцет. Оставих го да се надува на воля и през това време подготвих месото.

За да не губя време, реших да го оставя да се готви само във фурната.
Нарязах 600-700 г свинско месо. Добавих към него сол, черен пипер, 1 пълна супена лъжица горчица, 1 с.л. соев сос и разбърках добре. Сложих в тавичка, залях с олио, капнах и малко водичка и го метнах във фурната.

Имах 2 пилешки бутчета (които разделих на горно и долно) и 2 крилца, които също метнах във фурната, при свинското, на малко по-късен етап. Още по-късно, когато месото беше напълно готово, сложих и 3 тънки сурови наденички (нарязах ги на хапки след изпичането).
На котлона запържих кромид лук, нарязан на полумесеци. Добавих го към месото, което вече беше извън фурната, сложих и 3-4 кисели краставички. Разбърках.

Тестото за погачата размесих повторно. Оформих на малки топчета, изчаках да втаса и изпекох.

Оставих леко да се охлади и изрязах шапките на вътрешните питки. В полученото гнездо изсипах месната плънка.

Настъргах кашкавал, който запекох минутки преди да сервирам.

На финала към ППП се закачи още едно "П" - Пълнената Погача на Пепчо е Прекрасна (последното важи и за вид, и за вкус)!

Огромни благодарности, Пепчо, както за идеята, така и за рецептата!

Есенна торта

В характерни есенни цветове, бърза и непретенциозна.

С вкус на карамел, (който по-скоро преобразява платките в медени), шоколад и тиква.

Навява ми мисли за есен в гората - влажна, небрежна, в топли цветове.

Е, не е толкова красива, но това е от неделния мързел, който ме спохожда доста по-често напоследък (ако снимките не ме издаваха, щях да премълча).

Използвах блатовете от Мармаладения тортосладкиш.

И два вида крем - сметаново-тиквен и сметаново-шоколадов.


За платките пак ще кажа, че трябва да се извадят от фурната на време (стават много бързо), да не се препичат, а  да останат мекички (при натискане с пръст, трябва да остава трапчинка).
Направих ги за нула време. Любими са ми и съм им свикнала вече. На лист пекарска хартия очертах дъното на тавичката. Тестото пак разделих на 3 части.

Всяка част разточих директно върху хартията, като внимавах да съм в очертанията. Помагах си и с ръце - къде побутнах, къде натиснах и ето ти блат (що-годе кръгъл и що-годе с равномерна дебелина :)).

За сметаново - тиквения крем просто смесих разбита сладкарска сметана с намачкана печена тиква. Добавих и захар (на вкус). Сметаната е 100мл, а тиквата на око.

За сметаново - шоколадовия крем смесих 100 мл разбита сладкарска сметана с 180г разтопен на водна баня шоколад (използвах млечен). Към шоколада сложих и 30г масло.

Сглобих (нещо подобно) на торта, с редуване на блат, шоколадов крем, тиквен крем (или обратно - тиквен, шоколадов). Всичко се ползва студено. "Скроих и шапката" от шоколадови къдрици, че още по-грозна изглеждаше без тях. Може да се консумира веднага.

 

Хапнахме я с приятели на следобедна кафе-раздумка. По думите на дъщеря ми "не е нищо особено", но на мен много ми хареса. Приятелите също я одобриха, освен ако не са проявили тактичност :).