Любима рецепта за пияни печени картофи

Сега е сезонът на пресните картофи, а точно с тях рецептата е най-вкусна.

Стават леко пикантни, ако решите да сложите лютичко, много ароматни от букета подправки и имат весело пиянство от специалната баня. Това е най-любимата ми рецепта.

Продукти:

1 кг пресни картофи
1 ч.ч. бира (200- 210мл)
1 ч.ч. бяло вино (спокойно може да заместите с 1 ч.ч. вода и 2-3 с.л. оцет - изпробвано е)
40 г масло (за постен вариант олио или маргарин)
1/3 ч.ч. олио
3 ч.л. горчица
3 с.л. соев сос Kikkoman (марката е препоръчителна, иначе може да сложите какъвто имате)
4 - 5 скилидки чесън
"едра" щипка розмарин
копър
черен пипер
сладък или лют червен пипер
див чесън (по желание)
сол

Приготвяне:

• Измиваме старателно картофите (старите ги беля, пресните картофи само ги мия)
• Слагаме ги в тавата, в която ще ги печем (ако са едри ги нарязвам, дребните оставям цели)
• Ръсим с розмарин (не съм фен на тази подправка, но тук идеално си пасва. Слагам малко, колкото за загатване на ароматната нотка)

• Следва черен пипер

• Червен пипер

• Горчицата разреждаме с малко вода (около 100мл)
• Смесваме бирата, бялото вино (когато нямам вино замествам с вода и оцет) и горчицата.
• Изливаме върху картофите. 
• Добавяме соевия сос и необелените скилидки чесън. 

Скилидките са едно на ръка, но и левурдата не е за пренебрегване:

• Слагаме сол на вкус и заливаме с олиото.
• Печем във фурна на 250 градуса (С).
• По време на печенето разбъркваме от време на време, преди да са омекнали, за да може хубаво да се "опиянят". 
• Когато картофите са почти готови добавяме маслото.
• Печем до пълно омекване на картофите и до оставане на мазнина (и да остане малко от течността не е проблем, защото се получава вкусен сос).

• Изваждаме от фурната и поръсваме с пресен, ситно нарязан копър (слагам индивидуално по порциите, че не всички си падат като мен по копъра)

Не ми трябва никаква добавка към тях :) Само, може би,  чаша студена биричка и... слънце да пече :)

Наздраве и да ви е вкусно!

С благодарности към автора и сайта, на който я открих.

Горчицата в рецептата не е каква да е, а домашна :), е, вярно, в комбинация с купена. На домашната и трябва още ден да поузрее, но ухае много хубаво.

Следвах тази рецепта на Пепчо, като намалих пропорциите на половина. Това затрудни разбиването, но въпреки всичко добре се получи. Не намерих черен синап и използвах само бял. Хрянът заместих с прясно настърган корен джинджифил, но явно малко съм сложила, защото няма "отенъци".

Благодаря, Пепи!