- Първо, защото ястията стават много вкусни.
- Второ, защото почти винаги се намира кой да ме отмени и да сготви вместо мен.
- Трето, защото ястието може да е най-обикновено, но се превръща в необикновено, сервирано на тази голяма глинена плоча в пълния си колорит.
- Четвърто, защото може да приготвиш почти всичко - от хляб, тип пърленка, минеш през месно или зеленчуково ястие, до катми (за десерт например).
- Пето - сачът се мие само с гореща вода и последващо забърсване с хартия, където ме отменят на 100%.
- Шесто - всичко се прави на двора и кухнята ми остава чиста.
Това ястие спретнахме с общи семейни усилия за едни гости от Сърбия. Не умувах много за менюто - реших, че няма да се излагам пред чужденците със скара (все пак става въпрос за сърби :)), а ще заложа на чисто българска технология и вкус.
Точни количества в рецептата няма - всичко зависи от личните предпочитания и големината на сача.
Първо нарязах свинското месо на хапки. Направих марината от горчица, черен пипер, скилидка чесън, малко майонеза и сол. Разбърках свинското с маринатата и оставих на хладно.
Омесих 500г кайма (смес от телешко и свинско) с 1 яйце, скилидка чесън, малко хляб (накиснат предварително във вода и добре изцеден), 2 глави кромид лук, магданоз и черен пипер. Аз много обичам и ароматът на чубрица в каймата, но подочух, че сърбите свързвали чубрицата с развалено месо и тук умишлено пропуснах. Оставих всичко това на хладно, да се овкуси и се заех с почистването на зеленчуците - чушки, тиквички, кромид лук, чесън и домати.
От каймата оформих кюфтета и руладини, като в кюфтетата сложих плънка от люта чушка (ситно нарязана) и кашкавал, а в руладините само кашкавал.
Идва мъжката част - запалването на огън, загряването на сача и цялостното готвене.
В сача наливаме малко олио и когато се нагорещи доволно, търкаме по дъното със скилидка чесън, бодната на вилица. Слагаме кюфтетата.
В свободното пространство редим нарязаните тиквички...
Тук гостите ми пристигнаха и малкото човече ме отдалечи от огнището. Снимките на поетапното готвене се разредиха.
Но какво следва:
Когато приключим с тиквичките, кюфтетата и руладините (които отиват в тенджера с капак за кратка отмора), в сача скача (я, има рима :)) свинското месо. Пържим до хубава коричка. След това при месото слагаме нарязаните чушки.
На малко по-късен етап идва и лукът. След като и той заухае, леко запържен, добаряме 2 ситно нарязани домати. За финал може да чукнем и 3 - 4 яйца (при мен този път няма). Но се появи една непредвидена наденичка, която леко запекохме в периферията на сача. Време е да сложим тиквичките, наденичките, кюфтетата и руладините, да сервираме и... "Наздраве"-"Живели" :)))
А ако ви се струва прекалено, свинско с гарнитура от кюфтета, може да пробвате варианта с миш - маш:
Уверявам ви, че всичко приготвено на сач е много вкусно.
Ох, всичко е толкова апетитно!!!!
ОтговорИзтриванеИ ако имах и двор!
А съм сигурна, че гостите са били очаровани!
Поздрави и прохладна седмица!
Ех, Дани, наистина е хубаво, когато човек си има двор (особено лятото). Ястието може да се приготви и на котлон ( в тиган), но определено има разлика във вкуса.
ИзтриванеХубава седмица и на теб!
Браво.......но не написахте,дали сърбите останаха доволни :)
ОтговорИзтриванеОтдавна беше, не помня реакциите, но сигурно са били добри. Иначе със сигурност щях да запомня :))
Изтриване