Хлебчета мулатчета

Такъв хубав загар имат тези хлебчета, че приличат на мулатчета. Тестото, което замесих е по изпитана и много любима нашенска рецепта, а "къпането" в соден разтвор е заимствано от технологията за брецел.







Ще цитирам една форумна приятелка, която живее в Германия:

"Тук такива къпани в соден разтвор печива се продават на всеки ъгъл и са много популярни. В завимост дали са пръчки, хлебчета, кроасани, брецели се казват Laugenstange, Laugenbrötchen, Laugen-Croissant, Laugenbrezel. Lauge е разтвор на основа във вода (в случая сода). Солта отгоре трябва де е просто едра - дали морска или каменна няма значение".

Преди време попаднах на една универсална рецепта за питки, мекици и др. Останах много доволна от резултата и често си я ползвам. Понякога внасям малки промени (като в днешната рецепта).

Замесих тесто от:

500 гр брашно

150г кисело мляко

1/2 ч.л. сода бикарбонат

200 мл прясно мляко

7 г суха мая (или прясна, но количеството съобразено за 500г брашно)

1 ч.л. сол
1 с.л. захар (пчелен мед) 
1 ч.л. горчица
1 ч.л. олио

1 ч.л. лимонов сок

Като:

В затопленото прясно мляко сложих маята и захарта (със суха или с прясна мая винаги така процедирам). 

Смесих горчицата, лимоновия сок и олиото.

В киселото мляко разтворих содата.

Пресях брашното, направих кладенче и изсипах 1/2 част от прясното мляко с маята, след това горчицата (1) и започнах да меся.

Добавих малко от киселото мляко, после пак от прясното и така ги редувах до свършване на двете смеси. Омесих на питка и оставих да втасва.

После размесих наново тестото, разделих го на по-малки питки (8бр.) и оставих повторно да втасва.

За "къпането"  на питките избрах тесен и висок съд. Сложих 700-800мл вода да кипне. Във врящата вода сложих 1 пълна (с връх) супена лъжица сода бикарбонат. С помощта на решетъчна лъжица пусках питките в този разтвор една по една. За всяка питка, "банята" беше регламентирана на 15 секунди. Тази технология открих тук.

Изваждайки ги, изчаках да се отцедят и ги подредих в тава, покрита с пекарска хартия. Наръсих ги с едра морска сол и сложих да ги пека в предварително нагрята до 210 градуса фурна. Наблюдавах ги често, защото за първи път приготвях такива питки и не знаех какво да очаквам от поведението на тестото във фурната.

Приказни са!

(1) Ако се чудите защо горчица, ще ви кажа, че тя се появи в тестото, при едно предишно месене, когато се питах къде  да оползотворя една малка част от  дресинг (останал след салатата). Добавянето на горчица изобщо не е задължително, спокойно може да я пропуснете. Но тогава, когато сложих споменатия салатния дресинг, ми се стори, че тестото се получи по-влажно и меко, а хлябът -  по-вкусен.  Изобщо не мога да твърдя, че горчицата е причината за добрия краен резултат, но от тогава слагам по малко (когато се сетя, разбира се). Т.е. правя си дресинг и за хляба :))


Непременно ги опитайте. На нас определено ни станаха много, много любими! Пожелавам ви хубав, слънчев и топъл (като току-що изпечен хляб) ден.