Пролет е!

Толкова е красиво, зелено и свежо навън! Обичам пролетта, с нейното тревисто зелено,

с росните капчици по изгрев слънце,

с хладните сутрини и топли следобеди.

Обичам да виждам как около мен светът се пробужда,

 как се налива живот,

 как разцъфват цветя, храсти и дървета.

Лале-кученце

Обичам да ме събужда малкото птиче с оранжева опашка, което е свило гнездо под нашата стряха

и да ме приспиват щурците.

Обичам почукването на кълвача, който идва в изсъхналата акация (която сме оставили в двора само заради него).

Исках да го хвана в кадър, но не успях. Но дойде пиленцето с оранжевата опашчица и явно ме чакаше да си тръгна, за да "сервира" на малките си поредната доза лакомства (и любов)

И една гугутка хванах

С пожелание за късмет:

И подарък тапети за десктопа (резолюция 1920 х 1200)

Средиземноморска пита

Видя ми се интересна рецептата на Pep-4o за Питки с патладжан и реших да я опитам.
Има и идея за това  как да "прикрием" патладжана (в случая зад салам), а аз го скрих в името "средиземноморска" (пак заимствано от pep-4o). Номера мина - всички си хапнаха с удоволствие и питаха за още. Е, да, ама "още" друг път, че замесих само половин килограм тесто.





Ето моят вариант за вкусните питки:
Продукти за тестото:
500 г брашно
7 г суха мая
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
1 с.л. оцет
1 с.л. зехтин (олио)
100 мл прясно мляко

За плънката:
1 купичка (около 250 г) печен патладжан (обелен и намачкан). Имам такъв в буркани от миналата година.
1 скилидка чесън
2 с.л. зехтин (олио)
6 - 7 колелца шпеков салам
150 - 200 г сирене
ядките на 4 - 5 ореха
риган

Приготвяне на тестото:
В хладкото прясно мляко слагаме маята и захарта. Разбъркваме и оставяме маята да се разтвори.
Правим кладенче в брашното и изсипваме солта, зехтина, оцета и млякото с маята. Започваме да месим, като доливаме хладка вода (около 250мл) до получаване на меко тесто, което става за точене. Оформяме на питка и оставяме да почива, докато приготвим плънката.

Подготовка на плънката:
Нарязваме скилидката чесън на много ситно и заедно със зехтина добавяме към патладжана.

Разбъркваме.
Счукваме ореховите ядки. Салама нарязваме на кубчета. Раздробяваме сиренето.
Оформяне на питката:
Размесваме тестото и го разстиламе на кора с дебелина 5 - 6 мм. Ръсим с риган (pep-4o казва, че не може без него и аз не го пропускам).

Отгоре намазваме с патладжан. Върху патладжана ръсим орехите.

Следват саламът и сиренето.

Завиваме кората на руло. А рулото на охлюв. Прехвърляме в подмазана със зехтин (олио) тава. Даваме време на тестото да втаса. След това го печем в предварително нагрята до 200 градуса (по Целзий) фурна. Следим да не препечем коричката и ако се наложи слагаме фолио.

Питата ухае на чесън и риган. Патладжанът придава сочност и крайният резултат е много вкусен.
Благодаря на pep-4o за прекрасната идея и вкусната рецепта.

Пилешка торта

В една забързана вечер, след тежък работен ден, трябваше да измисля нещо за вечеря. Търсех идеята по рафтовете и витрините на супермаркета. И тъй като нямах настроение за готвене, купих един фикс за пиле в сметанов сос и (както вече сте се досетили) пиле.
Не помня обаче защо НЕ сготвих заплануваното ястие вечерта. Продуктите останаха за следващия ден и рецептата, беше видоизменена до тази пилешка торта.



Продукти за "блатовете":
около 750 г пилешко филе (3 бр. филе тип "Пеперуда" или 6 бр. единични филета)
50 г кашкавал
бял пипер, сол

Продукти за плънката:
160 г стерилизирани гъби (нарязани)
1 бр. морков (по-голям)
3-4 бр. кисели краставички
2 бр. печени червени чушки
1 ч.л. горчица
2 с.л. (пълни) майонеза
50 г кашкавал

Продукти за заливката:
1 пакетче готов фикс "Пиле в ароматен сметанов сос"
200 мл течна сметана за готвене
50 г кашкавал
2 с.л. майонеза


Настъргваме моркова на едро ренде, нарязваме чушките и киселите краставички на кубчета, гъбите на филийки.

Смесваме всички зеленчуци, добавяме горчицата и майонезата и разбъркваме.

Поръсваме пилешките филета с бял пипер и сол

и начукваме на много тънко - може да ползвате прозрачно фолио.

В намазнена с олио тава слагаме 2 бр. филе (разпределяме ги по цялото дъно). Отгоре нанасяме половината от плънката и заравняваме.

Поръсваме 25 г настърган кашкавал.

Пак слагаме 2 бр. филе. Отгоре разпределяме останалата плънка, настъргваме останалите 25 г кашкавал и завършваме с последните филета (2 бр.).

Приготвяне на заливката: Смесваме сметаната и готовия фикс. Добавяме настъргания кашкавал и майонезата. Разбъркваме.

С остър нож нарязваме тортата на 4, за да може заливката да влезе навътре. Изсипваме заливката върху месната торта.

Покриваме с алуминиево фолио и слагаме във фурната на 220 С. След завиране печем около 30-40 минути (или докато соса се сгъсти). След това махаме фолиото, настъргваме кашкавал и печем до образуване на коричка.

След изваждане от фурната оставяме малко да се охлади и нарязваме на порции.

Използвах форма с диаметър 26см и откопчаващ ринг. За да не изтича сосът реших да сложа фолио по дъното и стените, но вие не го правете. Фолиото залепна по парчетата и на места не успях да го отстраня, та сервирах с "екстри".

При следващото приготвяне на тортата, пекох така: ринг (без дъното) в по-голяма тава и наоколо картофи за гарнитура.

Черпя по парченце 

Бечейски миньони

Или пастички "миньончета"

Малко се поизложих с пресъздаването на един десерт, който пробвахме в Сърбия. Но нали бях обещала да пусна рецептата, та с нея трябва да споделя и как се издъних. Всичко си вървеше по план, докато не залях десерта с крем. Но подробностите малко по-късно.







До колкото успях да разбера от една  готварска книга, в Сърбия под "миньони" визират десерт, подобен на нашенските петифури или с други думи мини-тортички. Вариантите за постигане на определен вкус са много, но щом е нарязано на малки парчета (почти залчета) значи може да го наречем миньон. А, забравих - трябва да има и глазура.

Ето подсказани варианти в книгата:
1-ви начин - мини пунш тортички, с мармалад от кайсия, вишничка (за цвят) в средата и розова пунш - глазура.
2-ри начин - блатове и крем с вкус на кафе. Глазура фондан с кафе.
3-ти начин - блатове и бадемов крем. Отгоре бяла фондан - глазура.

С това не се изчерпват всичките модификации. Може да кажем, че от всяка рецепта за торта може да си направим мини пастички "миньони".

Ето така изглеждаха бечейските миньони:

Продукти за блата:

3 яйца

12 с.л. захар

50мл гореща вода

3 с.л. олио

1 с.л.(7-8г) бакпулвер

2 ч.ч. брашно (мерителната ми чаша събира 220мл вода до самият ръб)

щипка сол

ванилия

Разбиваме яйцата до сгъстяване и побеляване.

Наливаме водата, продължаваме да разбиваме и сипваме олиото. Ръсим част от брашното, солта, ванилията, бакпулверa и разбъркваме (ако ползваме миксер включваме на бавни обороти). На етапи добавяме цялото количество брашно.

Квадратна (36-37см) или правоъгълна тава застиламе с хартия за печене и изливаме сместа. Разстиламе равномерно. Печем в предварително загрята до 190 градуса фурна. Изстиналият блат разрязваме хоризонтално на две.

Крем:
1л прясно мляко
14 с.л. кристална захар (може да намалите на 10-12 с.л., ако не обичате много сладко)
90 г пшенично (царевично) нишесте с вкус по избор (при мен ванилия)
125г масло
1 с.л. маргарин (с връх)
6 с.л. пудра захар

800мл от прясното мляко и кристалната захар се слагат на котлона до завиране.
Нишестето се разтваря в останалите 200мл прясно мляко и на тънка струйка, при непрекъснато бъркане се излива в кипящото мляко. Бърка се до повторно завиране и се оставя да се охлади.
Разбиваме с миксер мекото масло и маргарин с пудрата захар.
Изстиналият нишестен крем се добавя на етапи към масления, като се разбива с миксер.

Подреждаме десерта в тава - отдолу блат, после крем, отгоре пак блат. Намазваме с разреден конфитюр (извинявам се, че не мога да дам точно количество). Прибираме в хладилник до пълното стягане на крема.
След това нарязваме на малки квадрати (5/5см), които внимателно изваждаме на поднос или поставяме в хартиени капсулки и заливаме с фондан - глазура.

Фондан - глазурата се приготвя от около 200г пудра захар, 3с.л. топла вода и няколко капки ароматизирана сладкарска боя. Всичко се разбърква и с тази "силно" захарна смес се поливат квадратчетата. Щом глазурата стегне са готови за поднасяне.

Дойде ред да си призная грешката:
Без да съобразя, че финалът на десерта е тази фондан - глазура, взех, че залях с крем и горния блат (рутинна операция).

Нямаше как да мажа върху крема с разреден конфитюр, та взех, че го пропуснах. Но глазурата беше приготвена и реших да си я ползвам. Излях я върху крема и... фокус-мокус няма я :)
Само тук - там бегли остатъци (лилавите нюанси).

Само за сравнение вижте тук захарната шапчица:

Както ще забележат по-опитните кулинари, рецептата е близка до тази за домашна торта. Почти пандишпанови блатове и домашен крем с нишесте. Лично на мен добавянето на тази захарна глазура много ми допадна (с моята се провалих, но имах удоволствието да хапна успешни миньони на готово).
Това са те - сладки хапки с въздушни блатове, нежен крем и хрупкава захарна коричка, които направо се топят в устата и още не преглътнал посягаш за още :)