"Зелени" рецепти

След зимните нюанси на сивото, с преминаване и в чисто бяло от време на време, зеленото е първият цвят, на новия сезон, който много ме радва. Нали не си помислихте от заглавието, че ще нищя ония зелени рецепти за аптеките. Друго зелено ми е в главата. Поляните вече промениха нюанса си към истинското тревисто зелено, в градините цветята навириха зелени стъбълца, трапезата все по-често ми ухае на марулено зелено.  Миналата година земетресението замести пролетното ми усещане за красота с неприятното чувство на страх. И се моля да няма злини - никога никакви.
Една табела на Витоша гласи "Горските пътеки не водят към аптеки". И да, много добре ми се отразяват зелените горски пътеки. Но и зеленото в кухнята също ме радва, особено когато попадна на такива вкусни рецепти, като днешните.

Зеленото ми настроение днес е с вкус на спанак, вмъкнато в две различни рецепти.

Едната е за спаначено руло. Харесах си я при Соня (Моето сладко хоби).
А другата - за кюфтенца от кайма и спанак. Заимствана от Ивана (С нож и вилица в ръка)

Снимките на рулото ми са доста по-симпатични и за това ще започна с него :)

Спазвах основната идея и кривването от рецептата е съвсем незначително. Получи се изключително вкусно руло и сега, пишейки, пак си мечтая за него :)
Това са продуктите за платката:

Продукти за спаначения блат

И аз като Сончето имах замразен спанак. След размразяването и изцеждането видях, че е по-малко от посоченото в оригиналната рецепта (не го мерих, но на око беше около 160-200г). Сметаната заместих с прясно мляко.


И така, ето го самото
Приготвяне:

В купа смесих добре изцедения спанак, белтъците (сурови и неразбити), млякото и брашното.
Добавих сол, черен пипер, щипка сух джоджен и пресен чесън, нарязан на ситно. Разбърках хубаво. Тук ми хрумна, че след като си спестих разбиването на белтъците на сняг, трябва да сложа набухвател. Щипнах с 3 пръста сода, угасих в малко оцет и я сложих към сместа. Но се оказа излишно - изпечената кора не бухна, както си представях :) Нямаше никакъв ефект и за това в записа на продуктите не виждате содата.

В квадратна тавичка сложих хартия за печене, намазах с олио и поръсих малко галета. Отгоре разпределих спаначната смес. Пекох в предварително нагрята фурна (220 градуса по Целзий) до стягане на сместа. Извадих от тавичката и заедно с хартията навих на руло. Покрих с кърпа и оставих да изстине.

Продукти за плънката

През това време с вилица намачках сирената и мекото масло за плънката (вместо крема сирене използвах сръбски каймак, но тук, в България няма от къде да се купи. Вкусът му е много по-добър от нашето крема сирене, но все пак имат доловима прилика) . Сложих нарязания чесън и копър. Разбърках.

Изстиналия блат разгънах, отстраних хартията, намазах с пастета от сирене и отново завих на руло. Прибрах в хладилника за половин час. После с остър нож нарязах на кръгчета.

Втората рецепта е за едни "по-разчупени" кюфтенца от кайма и спанак, които, както вече ви казах, видях при Ивана и направих от чисто любопитство и желание за нещо ново. Оказаха се много вкусни (скоростта за преминаване от пълно в празно ми е показателна) и... потайни - спанакът не беше разпознат, ухаеха си на стандартните кюфтета, само цветът е различен и... а, да, бяха много сочни и апетитни. При мен ги няма салвията и лимоновата кора, въпреки, че точно те основно привлякоха вниманието ми към тези кюфтенца. Рецептата - семпла до "скучна", но с отличен резултат. Такива ги обичам през делничните дни :), но кюфтенцата ги сервирах през един мартенски уикенд,  за "подсилване" на увертюрата към същинската вечеря. Снимани набързо и на тъмно, но... аз май все по тъмно снимам, така, че няма изненади.

Ето продуктите:

Спанакът (отново от фризера - размразен и хубаво изцеден) добавих към каймата. Сложих белтъка, настъргания кашкавал, млякото, наситнена скилидка чесън и малко черен пипер. Омесих каймата и оставих на студено за половин час.
След това  с мокри ръце оформих малки кюфтенца. Овалях ги в смес от галета и брашно (може само галета, или само брашно) и изпържих в нагорещено олио. Тук се сещам, че при tillia видях такива кюфтенца в печен вариант.

И в други кулинарни блогове виждам напористо зелено настроение, което заразително се пренася и при мен. Записала съм си и само чакат да бъдат приготвени още няколко зелени рецепти. Да ви е вкусно с тези! Другите по-късно, ако ми стигне сезона :)

На зеленчукова супа в парк и вили Кайлъка

Най-после смогнах с обещаните снимки и разходка в парк Кайлъка (По неписани закони всяка екскурзия ми се връща тъпкано след това).

Ето нещо, което не знаех за "Тотлебеновия вал". Това е името на язовир в местността Кайлъка, кръстен на генерал Е. Тотлебен. Същият този Генерал, през 1877г. завирява река Тученишка и след това взривява бента (преградата). Водната маса завлича няколко воденици караджейки (така се наричат малките мелници, задвижвани с вода), в които са били складирани храни за войската на Осман паша. (прочетено от тук).

Отсядаме във вили Кайлъка, които са разположени високо на една скала, с прекрасен изглед към язовира. Точно под тях е Музеят на виното.

Тишината, в съчетание с красотата и любезния (но не натрапчив) персонал са точно това, от което имам нужда. Вилите са топли, чисти и с прекрасен изглед. Обособен е един мини комплекс от 4-5 индивидуални къщички (бунгала), хотел, ресторант, спа зона. Стаите на къщичките са просторни и удобно обзаведени. Интернет има навсякъде в комплекса. Преди резервация потърсих коментари, но не намерих. Оказа се, че комплексът е съвсем нов - работи от декември, миналата година.

Парк Кайлъка ме впечатлява с размерите и красотата си. Лятото със сигурност е много по-прекрасно, със зеленото на ливадите, в сянката на горите, с гонещите се слънчеви лъчи по повърхността на водата, с живота като цяло. Времето не беше в крак с плановете ни за разходка - студено, ветровито, мрачно, мъгливо, но все пак зърнахме малка част от този природен парк.

Два дни се оказаха недостатъчни да разгледаме всичко, но пък напълно достатъчни за да разбера, че Плевен и по-точно Кайлъка, има потенциал да стане едно от любимите ми места за почивка, редом до Хисаря.

Сутринта ни изненада със сняг, едва обелил, но все пак сняг. А предния ден видяхме лястовички, цъфнали дървета и сваляйки мартеничките казахме "чао" на зимата.

Мисля да ви предложа една зеленчукова супа - хем носи уханието на топло време, хем топли при неочакван сняг. В ресторанта на хотела ме подсетиха за нея :)

Зеленчукова супа

Не е добър позьор за снимка, а и аз не се постарах, но това не винаги има значение (може би трябваше да щракна тази в ресторанта :)):

Продукти:
150-200 г гъби печурки
1 средна по големина тиквичка
2 бр.средни по големина картофи
1 морков
1 глава кромид лук
3 - 4 с.л. ориз
2 жълтъка
2- 3 с.л. кисело мляко
лимонов сок
олио, сол и копър

Приготвяне:

• В тенджера слагаме около 2.3 - 2.5 л вода. Щом водата заври добавяме ситно нарязания лук, моркова и картофите, нарязани на кубчета. Посоляваме, намаляваме котлона и оставяме да си ври.
• В тиган (на втори котлон) нагряваме 2 с.л. олио.
• Нарязваме тиквичката на кръгчета с дебелина около 1 см. Всяко кръгче разрязваме на 4.
• В силно нагрятото олио слагаме парчетата тиквички и разбъркваме. Пържим за много кратко време, колкото да "тушираме" вкуса на суровата тиквичка. Не трябва да я пържим до готовност.
• Добавяме ориза към супата, а 5 минути след него и тиквичката.
• В същия тиган отново слагаме 1 с.л. олио и нагряваме.
• Гъбите нарязваме на лентички и ги слагаме в силно нагрятия тиган. Разбъркваме и пържим на силен огън до промяна на цвета на гъбите. Пак за кратко, колкото да си пуснат аромата.
• Добавяме и тях към супата.
• Разбиваме жълтъците, киселото мляко и малко лимонов сок.(Ако обичате по-плътни супи може да добавите и 1 с.л. брашно)
• Оризът би трябвало вече да се е сварил, ако ли не изчакваме сваряването му и отстраняваме от котлона. Картофите също са се сварили, като в зависимост от сорта им или са запазили формата си, или са се "разтворили" в супата и са и придали плътност.
• Правим застройката, като от горещата супа, на тънка струйка и при непрекъснато разбиване, наливаме към жълтъците. Когато температурата на сместа с жълтъците е близка с температурата на супата в тенджерата, изсипваме яйчната застройка в супата (пак на тънка струйка и с енергично разбъркване).
• Поръсваме със ситно нарязан пресен копър.

За да оставя топли и приятни, с дъх на пролет усещания, завършвам със снимка на иглика от моя двор. Вече ме подхвана вълната за цветята и напук на шантавото време ми е (почти) пролетно (може и още) :)

Пожелавам ви много слънце и хубаво настроение! 

Плевен, Кайлъка, преговор на уроците по история и бирена пица

Идва момент, в който искам да избягам за малко :)
За тези, които следят какво се случва в кухнята на Elti, няма да е изненада, че след скорошна публикация за торта следва такава за пътуване. Връзката е рожден ден - подарък  :) (пореден повод и потребност от почивка). Отново бяхме клиенти на Грабо,

а чрез тях на красивия Плевен и приказните вили Кайлъка. Това се оказа едно от най-добрите ми попадения. Плевен го видях като красив град и въпреки, че в този сезон водната каскада не работеше, мащабът ме впечатли и бегло успях да си представя истинската красота, която облива центъра през лятото. За да коригирам това "бегло", истински се надявам лятото пак да отида до там.

Емблематична за града е Панорамата и я сложих в задължителния списък (нарушавам хронологията и "откривам" публикацията именно с нейна снимка)

Панорамата "Плевенска епопея"

Внушителна сграда, ефектно пресъздаване на кадри от бойното поле, особено като си представя, че е направено преди 35 години. Определено си заслужава да се види.

Скобелевият парк - огромен по размери и пропит с исторически спомени. Въпреки, че историята ми е слабо звено, ме побиваха тръпки от паметниците-гробове, оръдията, градинките "декорирани" с глави на снаряди, щикове - превърнати в огради. Направих си преговор на уроците, които бях позабравила.

В Скобелевия парк

Тръгнахме пеша от центъра, изкачихме стълбите до паметника на "Майка България":

Монумент Майка България

и от там - по алеята, водеща към Панорамата:

Алея в Скобелевия парк

Центърът на града е чист, подреден и отново с елементи от войната, превърнати в различни декори.
Цветната алея в центъра тушираше ниските температури и зимното студено сиво.

Пешеходната зона

По-долу: Площадът в Плевен и сградата на Общината с часовниковата кула, за която прочетох, че е предпочитано място за срещи.

Сега се сещам за една среща преди мнооого години: с мъжът ми още сме гаджета. Имаме среща (не помня часа -примерно в 5), но в деня точно след  преминаване към зимно часово време (т.е. превъртаме часовника с час назад). Отивам (почти точна) на срещата, а той насреща ми намусен и надут. Чудя се какво го е прихванало и защо си придава важности, докато не разбрах, че е чакал 1 час. После така се смяхме и признавам си, беше ми адски приятно за завидното търпение и това, че не си беше тръгнал. Любов, любов...

Сградата на общината

 Бившата турска баня първо я снимах, без да знам какво е и после се информирах:

Бивша турска баня. Сега художествена галерия.

 В централната част може да се видят много такива фигури:

Тук се шегуваме, че някой е откраднал тъчскрийна на човека :))

Ограда с глави от (или с форма на) снаряди:

Оградата на Мавзолеят костница "Св. Георги Победоносец"

А зад оградата - Мавзолеят костница "Св. Георги Победоносец". И малка част от наработещата водна каскада.

И една снимка, почти близнак на такава от Гоце Делчев:

Случаен парк в центъра на Плевен

Ето за сравнение :))

И тематична снимка за блога - с форма на телена бъркалка :))

Още една тематична, но по "периферията" така да се каже. За "късмет" Музеят на виното почива в дните, които сме отредили за Плевен - понеделник и вторник:

Пицария "Синьорина" е другото ни предварително набелязано място. Прочетох в нета, че тук са показани най-големите пъзели в света и тъй като стана време за обяд съчетахме любопитство и потребност. Пиците бяха вкусни, обстановката интересна и персоналът много любезен. Препоръчвам мястото за такива туристи като нас, които не познават Плевен и лутането по заведения на случаен принцип може да ги изненада неприятно.

В духа на "препоръчвам и не препоръчвам" изразявам негативното си мнение за механа "Караджейката". Сто пъти съжалих, че не си отидохме в ресторанта към хотела, където хем готвеха вкусно, хем ми създаваха настроение чрез усмивка. Но пък, ако го нямаше лошото как щяхме да оценим доброто, нали така?

И тъй като стана дума за пици, ще си запиша в блога любимото ми тесто.

Тесто за пица с бира

Продукти:
200 мл бира
150 мл хладка вода
1 с.л. олио (зехтин)
1 скилидка чесън (по желание)
1 яйце (може да се пропусне)
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
25 г мая (или 7г суха)
Брашно около 500 г (за нелепнещо меко тесто)

Начин на замесване:

• В хладката вода слагаме маята и захарта и изчакваме да се разтворят.
• Брашното пресяваме в купа. Оформяме ямичка.
• Към брашното слагаме солта, счуканата скилидка чесън, олиото и яйцето.
• Смесваме бирата (това е може би единственият вариант с препоръчително използване на хладка или със стайна температура бира) и хладката вода с маята.
• Добавяме течността към брашното, започваме да омесваме тесто.
• Трябва да получим меко, не лепнещо тесто и количеството брашно е ориентировъчно.
• Оформяме на топка, намазваме с малко олио и оставяме да втаса. (Това втасване не е задължително, но обикновено през това време приготвям продуктите за гарниране на пиците).
• Втасалото тесто размесваме отново и разделяме на топчета.
• Разточваме тестото на питки (дебелината зависи от това какви пици предпочитаме по-тънки или по-дебели).
• Поставяме разточените питки в тава, застлана с пекарска хартия. Върху хартията винаги капвам малко олио, защото така ми харесва коричката, която се образува.
• Оставяме да втасат преди печене.

За първи път попаднах на това тесто в сайта на "Веселият готвач" и съм много благодарна на авторката Ирина (сега поглеждайки профила й, виждам, че е от Плевен - просто съвпадение :))). Наистина е най-любимото ми тесто за пица.
Гарнираме пиците според вкуса, но сега ще пропусна тази подробност, защото идеята тук основно е за тестото.

Може да оформите пицата като цвете:

Или да заложите на стандарта:

За постна пица се лишавате от кашкавал и разни месца. И пропускате яйцето в тестото:

За да спестите куп тави, може да комбинирате по две пици в тава, като ги прегънете:

Да ви е сладко!
И дано всички гости на Плевен го видят толкова красив, колкото ми се видя и на мен!

В следващата публикация ще ви разходя из Кайлъка, но набързо, че беше много студено. 

Първи гост в кухнята на Elti

Съвсем скоро блогът ми ще стане на една година. През тази година научих много, но не всичко. Още се броя за новобранец в блог обществото. И за мен сега е чест, че един Генерал ще готви за новобранеца :)

Моят първи виртуален гост мога да сравня с кулинарна енциклопедия. Има завидно чувство за хумор, блестящ нюх към красивата и вкусна кухня и притежава най-ценното качество - сърцатост. Храни цял отбор канибали и мястото, където споделя как се справя с тази не лека задача, се нарича "Храна за мойте канибали".

Да, имам честта да ми гостува Пепа Стоева - Пепчо. Първата ми виртуална среща с нея, ако не се лъжа, беше форумът на "Гответе с мен". Аз като обикновен читател, тя - като един от лидерите в темите.  В началото мислех, че зад "Pep-4o" стои мъж :) Сега, след като се гмурнах в морето от блогъри, съм по-информирана и загребвам с големите черпаци опит и рецепти. Все пак и аз храня (макар и необявени) канибали, тасманийски дяволчета и тем подобни :)
Първата чужда рецепта, която опитах и публикувах в своя блог беше на Пепчо.
Тази за "Питки с патладжани" (ето и доказателствения линк).
Последваха още: Ореховата бисквитка (и същата в моя блог), Пълнената погача ( и ПППП при мен). А списъкът с набелязаните рецепти не спира да набъбва.

Признавам, че виртуалният тип гостуване не се вписваше в разбиранията ми. Но съвсем спонтанно реших да почувствам нещата от опит и искам да ви кажа, че е много приятно. Тръпненето в очакване на рецептата, усещането, че нещо е направено специално за теб, тотално промениха това мое неразбиране.

Пепи, специално за теб:

Ако сте любопитни, колкото мен, знам, че вече нямате търпение да видите рецептата:

Пилешко филе със сирена и патладжан в сос

Продукти за 4 порции:

4 бр. пилешки гърди ( 2 филета пеперуда, по-големи)
4 с.л. соев сос
4 с.л. бяло вино
2-3 с.л. олио
черен пипер на вкус

150 гр. прясно (меко) козе сирене
150 гр. бяло саламурено сирене (козе е в този случай)
4-5 стръка копър
зелената част на 5-6 стръка пресен лук

2 с.л. галета

2 средни патладжана
2-3 с.л. олио

150гр кашкавал или моцарела

500 мл гъст доматен сок
2 с.л. олио/зехтин
1 малка глава лук
3-4 скилидки счукан/пресован чесън
лют червен пипер – по желание
щипка захар
щипка риган

Приготвяне:

• На гърдите се правят джобове с остър нож по цялата дължина
• Поставят се в найлонов плик. Прибавят се соевия сос, олиото, виното и се завързва. 
• Поставя се в хладилник за 1 час.
• През това време патладжанът се реже на тънки ленти, поставят се  в пресолена вода за половин час, за да излезе соланина ( горчилката   ). Измиват и се  подсушават. 
• Тук могат да се запържат по малко от двете  страни, но в последно време съм избрала да ги запичам – на хартия за печене, намазани с олио, в загрята на 180* фурна, за 10-15 мин. (а сега зимата имам такива изпечени и прибрани във фризера; ползвам от тях)
• Твърдото сирене се намачква; прибавя се мекото козе сирене, ситно нарязания лук и копър. Обърква се. 
• Пилешкото месо се изважда от маринатата и подсушава.  
• Подправят се с  черния пипер и  направените прорези се пълнят със сиреновата смес. Отворите се прищипват с клечки за зъби, или шишче за печене.
• Овалват се в галетата и поставят в тава за печене. Налива се маринатата при тях,прибавя около 1/2 ч.ч. вода и се пекат в загрята фурна  на 180* за 20-25 мин. 
• През това време   се приготвя доматения сос – запържва се лука; прибавя се доматения сок, лютия пипер  и оставя да поври около 10-15 мин. – сока да се превърне в сос  
• Прибавят се пасираните скилидки чесън,  захарта и ригана, ври още 2-3 мин. 
• Готовите пилешки филета се завиват  с изпечените/изпържени ленти патладжан. 
• Поставя се нарязания  кашкавал (моцарела). 
• Доматения сос се изсипва в тавичката при запеченото месо. Тя се връща във фурната за още 5 мин. – докато се запече кашкавала. 

Много вкусно и пикантно ястие.
Лютото може да се пропусне, а по желание - ригана да се смени с босилек.
При сервиране може да се поръси с магданоз.
_________________________

Усетихте ли аромата и перфектното съчетание, в стил Пепчо. Аз го надушвам само от снимките и нямам търпение да го сготвя. Дори имах идея да пусна публикацията след като го сготвя, барабар с дегустаторското мнение и снимки, но това значи поне още ден-два-три закъснение. С тази си рецепта Пепи подсили слабото ми място - готвенето на месо. Нищо, че се познаваме само от виртуалното пространство, ето, че ме познава добре :). А виждам и магданозче сложила, при положение, че не го обича го приемам за жест :))

Още веднъж огромно благодаря, Пепи!

_________________________

Изпробвано :)