Родопа планина (ден трети) - Смолян и пърженки със сладко от тиквички и локум

Родопа планина (ден първи)...

Родопа планина (ден втори)...

Трети ден сме в Родопите и за първи път в Смолян. Пътят Пампорово - Смолян е типично родопски - осеян с красиви гледки и завои.

Минава до едно от смолянските езера, но едвам успяхме да го зърнем от храсти и дървета. Все пак го видях в движение.
Самият град Смолян е много красив. Прекосяваме го първо с колата, защото хотелът ни е на другия край. След това пеша, като съвсем неусетно изминаваме 4 км. Чак на връщане усетихме, че много сме се отдалечили - започна да ми пари на петите :).

От терасата на еко хотел Макрелов  има страхотна гледка към накацалите по склона къщи на кв. "Райково". Ресторантът също е на високо и докато чакаме поръчката, се наслаждаваме на тишината и гледката. После се наслаждаваме на катмите, тишината и гледката...:)

Аз ще ви почерпя НЕ с катми, а с пърженки, сервирани с нетрадиционно сладко. Преди да тръгнем на почивка, видях при Мариета рецепта за конфитюр от тиквички с локум. Направих пробна доза (с две доста пораснали и почти узрели вече тиквички) и останах приятно изненадана от вкуса.
Благодаря ти, Мариета, за хубавото сладко! 

С 2 бурканчета почерпих мама и татко (колко за проба, за това, че са отгледали тиквичките :)), други 2 изпапкахме ние и за зимата ми останаха само 2 бурканчета :)


А пърженките са много лесни и бързи. Трябват ви:

• 1 ч.ч. прясно мляко
• 150 - 200 г сирене
• 2 яйца
• щипка сол
• 1 и 1/2 ч.ч. брашно
• олио за пържене

Намачквам сиренето, чуквам 2-те яйца, разбърквам и наливам прясното мляко. Ръся брашното и солта и пак разбърквам до получаване на еднородна смес. Оставям да престои половин, един час (Не и ако бързам).
В тиган с незалепващо покритие капвам малко мазнина и оставям да се нагрее. С лъжица гребвам от сместа и пържа до лек загар.
Рецептата видях в сайта наВеселият готвач. Предложението e на jeni.
Когато ги правих за първи път сложих и 1/2 ч.л. сода, защото не вярвах, че ще се получат добре без никакъв набухвател. Но при следващото приготвяне пробвах точно както са си по-рецепта - без сода и ми харесаха повече. Изключително бърза рецепта и много вкусен краен резултат. Радвам се, че попаднах на нея и вече редовно си ги хапваме. Аз лично ги предпочитам в компанията на сладко или мед.
Снимките са ми стари. Не успях да снимам последното им приготвяне, че гладни хора чакаха на трапезата :)

По оригинална рецепта, без сода.

С добавена 1/2 ч.л. сода бикарбонат

Сервирани с мед

Родопа планина (ден втори) и баница с картофи

След Родопа планина (ден първи) ...

Продължаваме с разходка из Родопите. Още сме на Пампорово и решаваме да се качим до кулата на връх Снежанка. Първи опит - драпане пеша директно по пистата, която отдолу не изглеждаше толкова стръмна. Мъжете са по летни чехли. Жените сме по-подготвени, но не физически, де (обули сме маратонките). Изкачваме бавно и упорито и на всеки 10-ина крачки предлагам да се връщаме, но групата ме "тегли" нагоре с убеждението, че "почти стигнахме".

А то край няма. Вървя, поглеждам назад и все повече се убеждавам, че връщането по същия път става немислим.

Накрая издрапах, ура! Но не до върха - издрапах по пистата. А се оказа, че до върха има още път. Едно телефонно обаждане ме сварва блажено поседнала и след пояснителен разговор къде сме и какво правим чувам въпроса: "Защо не се качихте с колата?". Защо ли, защото хората ходят в планината заради самата разходка (то нашето не е баш разходка (ама карай), че от зор на места бяхме на четири крака :)). На кола съм всеки ден в града, та и тук ли? Да, ама като ми бръмна тази мисъл да "покорим" върха с колата и бързо, бързо убедих уморените вече ентусиасти. Такива сме планинари (все още). Тръгваме обратно, но по друга (приятна) пътека. Радваме се на пейзажа и на хубавия летен ден.

Втори опит - по пътя, с колата и вече сме на върха :). Качваме се на кулата на 2019м надморска височина. В асансьора ни искат такса 4лв. на калпак (взимат ти ги с усмивка :)). Гледката от върха е невероятна. Въпреки, че духаше ужасен вятър и беше студено успях да наснимам пейзажа с треперещи ръце (къде от студ, къде от шубЕ :))

И кулата

Преди да се приберем в хотела решаваме да се разходим и в Чепеларе. Виждам тото и ми се прииска да си взема картонче от моментните игри. Шесто чувство явно, защото си тръгвам с 10 лв. горница :)
"Подсилваме" се с родопски клин (баница със сирене и ориз) и безгрижно се шляем. Констатираме, че пататникът ни харесва повече (а може и да не сме уцелили на клин). Пататник сме яли и с кори за баница, и гол. С такъв, с кори, дори в Сърбия са ни гощавали. Наричат го Кромпируша - демек баница с картофи. А за мен си е чист пататник.

Ето и рецептата (по сръбски тертип, изпробвана в Нови сад, а след това и на родна територия):
Баница с картофи, Кромпируша  или подобие на Пататник

250г кори за баница
1 средна по големина глава кромид лук
3 - 4 бр. картофи (едри)
олио
сол, черен пипер

Нарязаният на едро лук запържваме в 5 - 6 с.л. олио до леко зачервяване на крайчетата.
Обелваме и настъргваме на едро ренде картофите в суров вид. Слагаме ги при лука и пържим до полуомекване. Ръсим смлян черен пипер (около половин ч.л. или на вкус), посоляваме с 2 равни ч.л. сол и разбъркваме. Сваляме от котлона.

Взимаме две кори, отгоре разпределяме част от плънката, ръсим около 1 с.л. олио (баницата носи на мазнина, но не пречи и да си ги спестите) и завиваме на руло. Следващите кори подготвяме по същия начин.

Нареждаме в намазнена тава, нарязваме на парчета, отгоре също намазваме баницата с олио и печем в умерена фурна (температура около 200 градуса) 45- 50 минути (след като се зачерви слагаме фолио, за да не прегори) или до пълно омекване на картофите.

Това е една близка до родопския пататник рецепта и същевременно различна. Не пречи да си я овкусите с джоджен вместо черен пипер, да добавите малко сирене в плънката и да скъсите дистанцията кромпируша - пататник.

Родопа планина (ден първи) и Смилянски боб под "родопски връх"

За първи път видях Родопите от близо миналата година. И тази се върнах отново. Разбрах, че е място, което ще ме тегли отново и отново. Не сме планинари, направо сме си кашкавал-туристи, но сме ентусиасти от всякъде. Стягам багажа, мятаме се в "рендето" по изгрев слънце

Червен изгрев, 27.08.2012

и се прицелваме в Пампорово. Пак сме с ваучери, с две нощувки в комплекс "Замъка".
Пътьом се отбиваме до Асеновата крепост. За съжаление (или радост, че ми се видя доста страшничко там) крепостта е в ремонт и не допускат туристи. Гледах пътеките с омекнали колена без да стъпвам по тях. А ако трябваше да ги извървя?...

Асеновата крепост или порта към Родопите

Следваща спирка - Бачковски манастир. Хубава природа и красив манастир, но снимането вътре е забранено. Не ми хареса изборът на палми като декор в двора, не ми хареса и решението за ограда на китайския бор (не знам какъв е мотивът на това заграждение). Зле ми подействаха и просещите по улицата. Извършваше се ремонт на покрива и това нарушаваше (до някъде) магията на мястото.
Иначе зеленият двор, отрупан с цветя, лозниците, райските ябълки (които за първи път видях как изглеждат на дърво), наровете, рисунките по стените много ми харесаха. Алеята с търговците също ми беше приятна, въпреки, че някои се ръководеха от "ден година храни".

Следващо кръшкане - Чудните мостове. Вълшебно място! Пътят не е от най-хубавите - до отбивката за село Забърдо е горе-долу добре, но след това става тесен и осеян с дупки, но с бавно каране се справя дори и лека кола, като нашата.

Не очаквах такава хубава гледка, въпреки, че съм гледала снимки. Снимките и действителността нямат нищо общо освен формите. Истинските размери и усещането стават достъпни само на място.

 Тук небето взе да почернява и в далечината се чуваха гръмотевици. Полюбувахме се още малко на тази природна приказка и си тръгнахме.

Пристигаме в Пампорово. Комплексът е хубав и голям. Студиата, които бяхме наели ми харесаха.

Комплекс Замъка, Пампорово

Студио в комплекс Замъка, Пампорово

Комплекс Замъка, Пампорово

Комплекс Замъка, Пампорово

Мятам си снимки тук, пиша си впечатленията и варя смилянски боб за обяд. Отклонявам екскурзията към кухнята и аромата на боб, чубрица и джоджен.
Продукти:
400 г боб
2 глави кромид лук
1 морков
3 домата
3 -4 равни с.л. брашно
пушена наденица
чубрица, джоджен
1 кг брашно
14г суха мая (или 40г прясна)
600 мл хладко прясно мляко (може и вода)
1 ч.л. сол
1 с.л. захар
1с.л. оцет
олио за намазване

Накисвам боба във вода и оставям около 12 часа. След това изцеждам старата и наливам нова вода. Слагам да се вари първо на силен (до кипване), след това на слаб огън. Нарязвам 1 глава кромид лук и 1 морков и ги слагам при боба. Когато бобчетата омекнат посолявам и свалям от котлона.
В тиган запържвам 1 глава нарязан кромид лук, и заедно с него ръся 3-4 с.л. брашно. Щом брашното и лукът се позапържат добавям 1 черпак от сварените бобени зърна, намачквам ги и пържа едновременно, но за кратко, че да не прегори брашното. Слагам настърганите домати и бъркам до изглаждане на кашата. После наливам от водата на боба. Тази запръжка изсипвам в тенджерата с боб, наръсвам с джоджен (пресен или сушен). Клонка чубрица леко запичам на котлона и цялата я пъхам в тенджерата. Оставям да поври още малко (5-10 минути).

До като се вари боба замесвам тесто, като първо разтварям маята в малко хладко мляко и 1с.л. захар. След това омесвам брашното с останалото хладко мляко, маята, солта, оцета. Оформям на питка и оставям да втасва.
Готовата бобена гозба разпределям в индивидуални купички (гюведжета). Трябва да заема горе-долу половината от купичката, защото при печенето има вероятност да прелее манджата.
Наденицата нарязвам на кръгчета и запичам в сух тиган. Върху боба редя парчета наденица. От хлебното тесто правя питки и ги поставям върху наденицата.

Изчаквам повторно втасване и пека в умерена фурна.
Хубаво е отвора на купичката да е по-тесен. За това насипах боба в гюведжета (и едно малко симпатично гърненце). Наложи се да използвам и две купички. Тях покрих с фолио, намазах с олио и върху фолиото сложих питката. Така хлебчето се пече без да се "къпе" в бобчето, но на мен лично окъпано по ми харесва.

Фурната трябва да е умерена, горе долу около 200-220 градуса, включена на горно и долно нагряване. Ако питките се зачервят бързо и още не са изпечени, покривам с фолио, за да ги предпазя от прегаряне. Проверявам готовността с клечка. Боба се задушава под похлупак от тесто, а то на свой ред се издига като връхче. Остава да се насладим на вкусен смилянски боб, в компанията на топла питка.

Боба може да приготвите по ваша любима рецепта или направо да го замените с нещо по-така... мръвчесто :)
Пишейки рецептата се сетих за един виц: "Как се приготвя боб по хайдушки? Кипваш боба и изхвърляш първата вода. Наливаш нова и щом кипне пак изхвърляш водата. Чакаш да заври и отново сменяш водата. И така няколко пъти. На края агнето е вече готово - хвърляш боба и започваш агнето. :)