неделя, 30 декември 2012 г.

Медено-бонбонена Коледа - 2 част. Или 100г бонбони за публикация номер 100

Какво съвпадение :)
Това е стотната ми публикация и по случайност (или не) следва парад на бонбоните. От тях (бонбоните) няма и помен, и това "100г" в заглавието е подвеждащо, но така се стекоха нещата :).
Черпя виртуално и благодаря на всички, които ми идват на гости по блогърски! Благодаря и на всички вас, които ме вдъхновявате и радвате - едни с красивите презентации, други с прекрасното си чувство за хумор, трети с оригиналните и вкусни рецепти, четвърти с букет от всичко това!

Бонбоните, както казах в предишната публикация, направих за Коледа и подарих на близки и роднини. По идея на Бети купих метални кутии и ги превърнах в музикални (т.е. мъжът ми ги превърна). Оставихме и светещия диод, чиято червена светлина се отразяваше във фолиото и правеше картинката още по-празнична (звук и светлина ... :)).

Бонбони номер 1 - Моцарт от Ossigeno


При Fedora тези бонбони изглеждаха страхотно. Нямаше вариант да ги подмина без да ги пожелая. И мога да ви кажа, че са неприлично вкусни.
Приготвяне на сърцевината:
Продуктите са сърцевината (марципан, при мен кашу, счукано на ситно и малко зелена боя) се омесват на еднородна смес. Оформя се на малки топчета (приблизително с големината на лешник).
Приготвяне на обвивката:
Медът и захарта се загряват. Държат се на котлона, докато захарта леко започне да се карамелизира, а капка от сместа, пусната в съд със студена вода не се разлива, а се запазва като форма. Сваля се от котлона и се прибавят смлените (при мен счукани на ситно) орехови ядки.  Изчакваме сместа леко да се охлади и слагаме разбития на пяна белтък (при мен белтъкът се стегна от топлото и бърках усилено, за да избегна "парцалите"). Сместа се изсипва върху хартия за печене и се оставя да стане хладка (не много, за да се работи лесно с нея. Трябва да е мека, а е такава, когато е хладка към топла), след което се взема по малко и се завиват зелените топчета.
Сега, по оригинал, би следвало да има още едно завиване на получените топчета в марципан, но аз го пропуснах. Останалият ми 100г марципан нямаше да ми стигне, а едно излизане до магазина щеше да е прът в колелото на бонбонената ми фабрика :))
Приготвяне на покритието:
Разтопяваме шоколада и маслото на слаб котлон. Бъркаме до изглаждане на сместа.
Всяко топче топваме в шоколадовата баня и подреждаме на хартия или в капсули.



Бонбони номер 2 - Ferrero от My candy kitchen


Още едни много вкусни бонбони, които "задигнах" от Candy.
Изпечете лешниците (аз пекох бадеми), оставете да изстинат и счукайте.
Избъркайте шоколада с ядките и добавете смлените вафли.
От сместа оформете топчета, които може да облечете в шоколадова коричка. За целта разтопете шоколада и олиото, като бъркате непрекъснато. После залейте бонбоните.
Или може само да ги оваляте в смлени вафли (както направих аз).



Бонбони номер 3 - Картофени кокосови от Вкусно с Бети


Тези бонбони, колкото странно ми звучаха на продукти, толкова вкусни се оказаха в последствие, т.е. МНОГО. Препоръчвам ги на всички кокосо - маниаци.
Картофът се намачква с вилица, докато е горещ. Добавя се захарта, сместа се втечнява, но не трябва да ви притеснява, защото кокосовите стърготини, които трябва да сложите сега, оправят нещата. Добавяме още нарязани на ситно портокалови корички, сушени смокини и фурми. Хубаво разбъркваме. От сместа направих малки конусчета (елхички, скалички... кой как ги вижда). Намазах с разтопен шоколад и поръсих с кокосови стърготини.



Да ви е сладко!


Пожелавам ви много опияняващи и много сладки моменти през Новата 2013! 
Пълно да е както в ръцете, така и в душите! 
Много доброта, щастие и любов! 
Весел Празник!

Ако нямате време за домашно бонбоно-правене, знаете от къде и как да подсладите Празниците :) С такава кошница ни изненадаха наши приятели и клиенти. И от тук не останаха 100г бонбони в подкрепа на заглавието :)). Наздраве!

четвъртък, 27 декември 2012 г.

Медено-бонбонена Коледа - занимание за възрастни и деца

Както се случва всяка година, за Коледа приготвям дълъг списък с ястия, десерти, салати и... НЕ го изпълнявам. Учудващо тази година изпълних 4, от общо 10 набелязани :) Дали, защото почивните дни се подредиха много благоприятно тази година, дали защото имах помощници, или защото самите рецепти бяха бързи и лесни, успях да направя три вида бонбони и едни рисувани меденки. В повечето блогове, логично се предлагат такива рецепти преди Празника. При мен обратно-след него. Но ще си имам рецептата под ръка за следващия :)


Старт на празничното ми усещане сложи DSdiva с красивия подарък, който ми изпрати - елхичка и снежинка, направени собственоръчно.


За мен този жест беше много мил, защото за първи път получавам подарък от напълно непознат човек. Като разбира се не броя писмата, които си пишех с връстници русначета и подаръците под форма на обвивка от шоколад, дъвка или изрязана илюстрация от книжка :)

DSdiva, много ти благодаря!
Снежинката веднага си закачих на елхата, а елхичката сложих да краси камината. Благодаря ти и за милото пожелание! Усещането е неописуемо приятно, отговорих си какво е самодивска омая :).


Настроението, това празничното, се засилваше с изобилието на тематични публикации по различни блогове.
Например Коледният календар на Бети (няма как да посоча линк към всичките 24 прекрасни публикации), ми действаше мотивиращо, с цялата си красота.  Започнах с меденките по тази рецепта (леко променена):
Медени бисквити Бети:

2 ч.ч. брашно 
30 грама течен мед -1 1/2 с.л. 
80 грама пудра захар 
30 гр масло,меко на стайна температура
30мл олио
1 яйце
1 ч.л сода бикарбонат
1/4 ч.л сол


1 ч.л. канела или на вкус
1 щипка смлян карамфил, за предпочитане прясно смлян
1 щипка смляно индийско орехче
1 щипка. прясно смлян кардамон 
1/2 к.л.смлян бял пипер
1/2 ч.л. джинджифил 
  • В  голяма купа сложете брашното, содата, пудрата захар, подправките и солта. 
  • Добавете  маслото, олиото, меда и яйцето.
  • Започнете да бъркате с вилица или дървена лъжица, продължете с ръка, която сте топнали в малко брашно и оформете на топка.
  • Разделете тестото на няколко топки и ги увийте със свежо фолио. 
  • Оставете на хладно за 2-3 часа или цяла нощ.
  • Извадете тестото на стайна температура и му дайте малко време да се "настрои" за разточване.
  • Загрейте фурната до 180-190 C
  • Разточете тестото с дебелина около 3-5 мм и нарежете желаните форми. 
  • Поставете го внимателно в тава, застлана с хартия за печене.
  • Печете около 5-7 минути, в зависимост от размера на бисквитките.Ако са по малки проверете след 4-5 минути. За по-големи -6-8 минути. Вадят се, когато съвсем леко краищата им порозовеят.
  • Извадете от фурната, оставете да изстинат, да ги чувствате топли, и тогава ги пренесете от тавата на решетка, където  напълно да изстинат.Горещите бисквити са още меки и могат да се счупят-особено по-големите.Можете да използвате подходяща лопатка, с която да ги пренесете от хартията на решетката.
  • Украсете на следващия ден.
  • Съхранявайте в добре затворени кутии.

Топлите бисквитки разпръснаха благоуханен коледен аромат у дома и ако имах още една доза тесто сигурно щях да си пекааа ли пека. Самото тесто е меко и се работи много лесно с него.
Ако поводът не беше Коледа, сигурно щяхме да ги изхрускаме топли, топли. Но този път скришом ги оставих да изстинат. Излапахме няколко само за проба и да се убедим, че наистина са много вкусни.

Самата декорация направих с айсинг (копирам рецептата):

1 бр. белтък
2-3 капки лимонов сок
200-250 г пудра захар
хранителна боя

Белтъкът се разбива с лимоновия сок на сняг. Лъжица по лъжица се добавя пудрата захар (двойно пресята), докато се образуват твърди връхчета, които стоят изправени. 

Оцветих в желани цветове, сложих от айсинга в малко найлоново пликче, кръцнах му леко връхчето и започнах да украсявам. За първи път работя с това чудо и разбрах, че рисуването на бисквитки е много по-различно от към технология, но не по-малко интересно. Определено ми трябва практика, защото този айсинг се оказа своенравен :), но едва ли ще успея да го "дресирам" с повтаряне на упражнението от дъжд на вятър (или от празник, на празник).

Забавлявах се доста и учудващо не бях (само)критична. Радваха ме дори и "бракуваните". А крайно "бракуваните" радваха помощниците и зрителите, защото веднага бяха унищожавани. Сега разбирате ли защо не бях безкрайно критична? :))










На места си помогнах и с тубичките за директно рисуване на д-р Йоткер. С тях ми беше по-лесно, но за да изпъкнат им трябва светла цветна основа.
Меденките ми не станаха съвършени, но все пак са доволно пъстри и радващи окото. На вкус бяха великолепни.



Бонбоните ще останат за втора част, че стана много дълъг пост. До скоро :)


вторник, 18 декември 2012 г.

Салата с китайско зеле, орехи и авокадо

Винаги съм си представяла първата ми среща с авокадо под формата на гуакамоле, но противно на нагласите го сложих в салата с китайско зеле. В интернет, повечето салати, които срещнах бяха със синьо сирене, но поради липса на такова си пекнах бяло саламурено сирене.
Смело използвах дресинга от пъстрата ми салата Гери, след като видях, че Йоли предлага същия, като промених само пропорциите. Пак от Йоли си взех и идеята с орехите.

Ето продуктите, които използвах:
1 бр. китайско зеле (средна едрина)
1/2 краставица
1 - 2бр. домати
1 бр. авокадо
100-150г бяло краве сирене
шепа ядки от орехи


Дресинг:
1 ч.л. мед
1 ч.л. горчица
3 с.л. оцет (ябълков)
3 с.л. олио
малко сол

Китайското зеле нарязах на ивички, краставицата на лунички, доматите на парчета. Разбърках всичко и овкусих леко (не до степен готово) със сол, олио и оцет. Т.е. сложих много малко количество класически дресинг (олио, сол, оцет), така че на салатата да и липсва още нещо :)


Авокадото обелих и нарязах на лентички, които "изкъпах" в лимонов сок, като превантивна мярка от потъмняване. Опитах едно парченце в натурален вид, за изясняване на питанката "какъв вкус и аромат има"? този плодо-зеленчук и с учудване установих, че отговорът е "никакъв". Съвсем, съвсем леко ми напомни на рохък жълтък. Мисля, че Ирма беше дала същото сравнение и не знам, дали повлияна от нейното вкусо-усещане или защото рецепторите са ни еднакво чувствителни, така го усетих и аз.

Сложих авокадото към салатата и разбърках. Сиренето запекох на сух тиган, нарязах на кубчета и сложих върху салатата. Орехите, и те запечени на сух тиган, украсиха финално цялата комбинация.

Отгоре залях с дресинг, получен след хубаво разбиване на всички, посочени по-горе, съставки. Опитайте дресинга преди това и доовкусете до вашите предпочитания (по-кисело, по-солено или по-сладникаво).

Питките, които виждате на снимките, са варени по рецепта на Танчето Голева. Бях сигурна, че ще станат много вкусни, тъй като съм ползвала подобна технология в хлебчетата-мулатчета.
Страшно много ми харесаха и със сигурност ще си ги приготвям често. Коричката на тези хлебчета не е хрупкава, леко жилава, но вкусът ми напомня на едни варени гевреци и много, много ми харесва.
Благодаря ти Танче, за тази разновидност!

Усещате ли контраста между топло и студено тук:

Обожавам салата с домашен, мек, топъл, уханен хляб.


Пожелавам ви много топлина и уют в навечерието на наближаващите Празници!

неделя, 16 декември 2012 г.

Брауни чийзкейк по идея на Дани

Десертите са ми слабост, така, че ще представя петъчното меню отзад напред. Рецептата отлежа доволно в списъка, като на няколко пъти посягах към нея, но все нещо в последния момент ме отклоняваше от набелязаната цел. Я специфичните потребности на някой от семейството, я липсата на продукти и нежеланието да скокна до магазина, я вътрешния глас, който ме кара да се чувствам гузна от глада ми към сладко, който е с помитащата сила на лавина и има катастрофални последствия върху кантара.

Този неустоим десерт завъртя главата ми още щом го зърнах в блога на Дани.


Ей, обичам блоговете, в ролята им на "счупен телефон". Всеки добавя нещо, макар и мъничко, като първоизточникът слага  старт на "играта", а развоят се оказва съвсем не предвидим.

Дани е добавила круши, а аз сложих марципан (продиктувано от една друга рецепта, която също чака своя момент).

Продуктите за това съвършенство са:

1. Блат:


  • 100 г масло на стайна температура
  • 100 г черен шоколад на парченца
  • 200 г захар
  • 2 яйца
  • 60 мл прясно мляко
  • 120 г брашно
Начин на приготвяне:
Маслото и шоколадът се разтопяват на котлона, в дълбок съд (може да го направите и в микровълновата)
Добавя се захарта и се разбива. Оставяме леко да се охлади.
Към хладката шоколадова смес добавяме едното яйце, разбиваме до пълното му поемане и добавяме другото яйце. Пак разбиваме.
Сипваме млякото, ръсим брашното и разбиваме до пълно хомогенизиране.
Във форма с падащо дъно се изсипва сместа и се пече около 15-20 минути, на температура 180 градуса. Много е важно да не се препича, защото после пак се пече със сиренената смес.
Аз не засичах точно времето, но щом хвана твърда коричка на повърхността веднага извадих от фурната, въпреки, че отдолу поддаваше като сурово.

Отгоре сложих начупен 1/2 марципанов десерт (с фина обвивка от натурален шоколад купен от Лидл)

На снимката се виждат и едни "въздушни целувки", по проект "проба-грешка" и тук се оказаха грешка. Първо изплуваха, после загоряха и ми загрозиха визията на десерта.

2. Крем:

500 г крем сирене по ваш избор
140 г захар
2 яйца
есенция ванилия
200 г квасена сметана (при Дани е предложено 120г кисело мляко)

Начин на приготвяне:
Ако имате кухненски робот слагайте едно след друго сиренето, сметаната, захарта, ванилията, яйцата. Разбивате хубаво до супер гладък крем и сте готови.
Ако не, търсите друг вариант (пасатор, миксер, блендер - нямам идея с кое ще е най-добре), целта отново е получаване на хубава гладка, добре хомогенизирана смес.

Изливате чийз крема върху блата и печете на температура 160-180 градуса. Сладкишът е готов, когато по периферията се отдели от формата, а центърът е мек и при леко разклащане се държи като желиран (ориентир може да ви служи също и поведението на крем карамел).


Пропуснах да кажа, че пуснах отгоре няколко бадеми.
Вкусът е запомнящ се! Дали защото обичам брауни и чийзкейк по отделно, тук комбинацията ми се стори велика.

Тук се забелязва марципанът.

И още снимки, преди пълното му опустошаване:



Казвам едно огромно:


Пожелавам ви много предпразнично настроение :)

четвъртък, 13 декември 2012 г.

Пиле с кисело мляко и бананово сладко за десерт

Голяма част от блоговете са в коледно настроение. Показват се красиви декорации, празнични рецепти, ухае на канела, джинджифил и други неустоими. Аз си водя прилежно записки по темата, радвам ВИ се истински и вече списъкът е толкова голям, че ще ми трябват поне ТРИ Коледи. Разчитам на идващите почивни дни, за да поработя на коледна вълна, ако разбира се не ме хване потребността от истинска почивка и не заложа само на украсяването на дома. Но ще видим това с времето...


Преди няколко дни правих едно пилешко и все не намирам време да си запиша рецептата тук, във виртуалната ми книга, а вкусът определено си заслужава и ще се прави поне още няколко пъти, докато не открия нещо ново и така до безкрай. Така изглежда моята кулинарна краста - търся нещо и не знам какво, но искам да е различно, вкусно и ако може веднага. Видя ли нова рецепта се отключва онова дразнещо желание, което се крие в думата "веднага".

Помня, че когато в доброто старо време майка правеше пиле с картофи това си беше нещо като мини празник. Отдавна пилето с картофи вече не е сред най-любимите ми рецепти, но то и вкуса на пилешкото отдавна не е същия, като в доброто старо време. И за да не задълбавам в темата за качеството на храните, ще премина към рецептата, която видях при Павлинка (Casa Perfetta) и която се оказа много вкусна разновидност именно на пилето с картофи.
Не съм променяла нищо и ще си позволя да копирам:

Продуктите са:
(за 2 порции)
2 бр. пилешки бутчета или плешки
500-600 г картофи
1 голяма глава чесън
1/2 кофичка кисело мляко
1/2 ч.ч. бяло вино
1 с.л. горчица /дижонска/
1 с.л. олио
мащерка
сол и черен пипер





  • Измиваме и почистваме добре пилето, леко осоляваме.
  • Обелваме, измиваме и нарязваме картофите.
  • Обелваме чесъна и оставяме скилидките цели.
  • В подходяща тавичка слагаме пилето, картофите и чесъна.
  • Смесваме всички други продукти и разбъркваме добре.
  • Заливаме пилето и картофите (ако разполагате с време оставете поне 1 час. Колкото повече, толкова по-добре)
  • Печем около един час на 200 градуса.


Пилето стана крехко, сочно и с приятен аромат на мащерка. Чесънът се усеща по-дискретно и придава апетитна нотка. Препоръчвам горещо и нося към Павлинчето торба с благодарности :)

В същия ден, от кулата на вещицата се разнасяше приятен аромат  и когато надникнах там, видях как типично по вещерски (:)шегичка) се бърка сладко от банани, ябълки и мак. Подсказано от блога на Fedora, Ossigeno, като там е в разновидност от круши, банани, ябълки и мак. Моят принос към рецептата са дюлите, но в оскъдно количество.
Използвах:
2бр. банани
2 бр. малки ябълки
1 бр. малка дюля

сокът от половин лимон
1 чаена лъжичка маково семе
1/2 ч.л. канела
1 и 1/2 чаени чаши захар

Почистих, нарязах, комбинирах всичко (без маковото семе) и варих. На среден огън и с често разбъркване, до сгъстяване. После запекох на сух тиган маковото семе и добавих и него. Не съм го затваряла в буркани, а сложих етикет за бърза консумация. И много бързо се "стопи" в хладилника. Много ароматно и вкусно. Аз не усещах вкуса на мака, но пък имах илюзията, че е сладко от ягоди, с тези малки хрупкави семенца.





Хубав снежен ден и не спирайте да ми пълните списъка с празнични красоти и вкусотии.

събота, 8 декември 2012 г.

Ципура с лимони и сметанов сос с кестени

Вчера се посмях на поста на Ивана, за това как маскирала ципура на шаран. Покачи ми настроението и ми дойде музата да покажа и моята (явна) ципура. С Никулден слагам началото на коледното ми настроение. И въпреки, че нямаме именик в дома, не съм банкер и не живея в Бургас, никога не пропускам този празник. Виж другата традиция, за шараните я нарушавам. Аз съм по-склонна (но с лек наклон) да опитам нещо ново от водния свят, но мъжът ми твърдо държи на скумрията. И естествено имаше, но аз ще си пиша за ципурата.
Рецептата за самата риба не е нищо особено, по-скоро "бедна". Но сосът ми е много любим и то точно в комбинация с ципура. Рецептата за него е от едно старо списание "Сол-пипер", с малки изменения от мен.


Почистете рибата от люспите и вътрешностите (оказа се най-трудното, така, че ако се предлага почистена не се чудете). Измийте, подсушете и посолете хубаво от всички страни. Направете диагонални разрези по тялото и пъхнете резени лимон. В коремната кухина също поставете 2-3 лимонови кръгчета. На дъното на тавичката, в която ще печете ципурата, подредете резени лимони, върху тях "постелете" рибата, полейте със зехтин и сложете в нагрята фурна на 220-230 градуса. Печете до хубава зачервена коричка.

Продукти за соса (4-5 порции):
1 глава кромид лук
200г гъби печурки
2 сварени картофа (откраднах си ги от подготвените за салата)
200мл сметана
7-8 бр. сварени и обелени кестени
сол и черен пипер





  • Лукът се нарязва на дребно и се запържва в 2 с.л. зехтин (олио).
  • Почистените гъби се нарязват на тънки филийки и се слагат при лука.
  • Пържат се до готовност и оставане само на мазнина.
  • Добавят се картофите, също нарязани на тънки филийки.
  • Разбъркваме внимателно, поставяме целите кестени (винаги ми се чупят при беленето и моите са на парчета), заливаме със сметаната и държим на котлона до сгъстяване.
  • На финала, когато сосът е готов, посоляваме и ръсим с черен пипер. Отстраняваме от котлона.



  • Сервирах рибката с 2-3 с.л. сос, варени и (или) печени картофи, бяло вино и... домашни хлебчета, тип прав кроасан (които трябваше да имитират формата на риба).


    А това е скумрийката

    Не съвсем в тон и извън темата на публикацията, искам да поздравя всички настоящи (хайде и бивши) студенти, по случай празника. (Какво да правя като едва днес, 8-ми декември, смогнах с рецептата от Никулден :)). Нацунках и моето момиченце, на което пожелавам на първо място здраве, много успех и винаги да решава житейските задачи с много акъл!


    Весел празник на едните! Топла и уютна събота на другите!
    loading...

    Абонирайте се за публикации

    Въведете вашия e-mail:

    Предоставено отFeedBurner

    Проверете пощата си и активирайте абонамента чрез изпратения линк (проверете и папка "спам")