събота, 18 април 2015 г.

Земенски манастир


По Великден, двата поредни слънчеви дни, най-после доведоха пролетта. Качиха я на слънчеви люлки и развяха косите й с аромат на живот. Дърветата нямаха търпение да цъфнат, просто им трябваше още една топла ласка. Изглеждаха ми измъчени преди това. Сега картината се побира в стандарта за пролет. Настроението също е в норма и желанието да излезем от рамките на ежедневието ни откара до Земенския манастир.


Той се намира до един от най-малките градове в България, град Земен. От Перник е на около 40 км.
Манастирът не е голям, видимо поддържан, но онова усещане, което съм изпитвала при посещение на други манастири, тук не е същото. Зад портите мирише на кръчма (ресторантът, който са отворили в двора е от скоро), а в същото време църквата е затворена. Не го разбирам, не е в представите ми за манастир. В главата ми се търкулнаха няколко мисли - Христос не беше ли изгонил търговците от храма, комерсиалните или духовни закони би трябвало да действат на такова място, за каква храна човек посещава манастир - такава на скара или заради оная невидимата, която ти дава енергия по един необяснимо различен начин???



Отварям снимките си от февруари 2014. На това място вече има ресторант.




Паля свещичка на изнесения на открито свещник и в този момент един човек идва и отключва вратите на храма. Зарадвах се, все пак е Великден, ще вляза разбира се (помня, че миналия път пак беше затворен, сега просто извадихме късмет (да, ама не)). Прекрачвам прага и вдигам ръка да се прекръстя, но в този момент чувам зад гърба си "вие имате ли билетче?". Обръщам се инстинктивно, дори не подозирам, че въпросът е към мен. Е, да, към мен беше и без билетче не ми позволиха да вляза. А аз с типичния инат на козирога не си купих билет, защото не бях тръгнала на кино, а на църква, на Великден.
Мъжът ми често повтаря "не ми трябва посредник между мен и Бог". Сега напълно разбрах думите му и вече знам защо не влиза по такива места.


Да поседиш в двора обаче е приятно. Точно до камбанарията има пейки, с изглед към града.



Не ни отне много време да разгледаме. Поседяхме за кратко и потеглихме.


Към трънския край.


Видяхме първите щъркели тази година.




Показахме на децата ни Слишовци и паметникът, където преди време пионерчета даваха клетва (леле, кога беше това).


Стар-нов живот... някъде преди Трън.


И пак в Перник, поглед към крепостта Кракра.


Поглед към града по изгрев.

16 коментара:

  1. Снежи, Земенският манастир е филиал на НИМ, и мисля че не е действащ православен храм. Но кръчмата в двора му е в повече. Иначе и аз намирам мястото за прекрасно :) и аз като мъжа ти смятам, че нямам нужда от посредници в общуването си с Бога и природата за най-прекрасния храм. Но в червки влизам с удоволствие и любопитство, заради стенописите и иконостасите :)
    Хубав уикенд ти пожелавам.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, прочетох, че църквата я третират като музей, прочетох също, че не е действащ манастир, но тогава да вземат да сменят името. Манастир ми носи една нагласа, музей друга. Хубав ден и на теб, Зори!

      Изтриване
  2. Снежи, аз отдавна се канех да посетя този манастир, но така както разказваш, не това място исках да видя. По същия начин колежка ми разказа, че била на Крушуна за празниците и се е обърнало на скара-бира с хотели. За съжаление някак грешно разбираме туризма и красотата, явно всичко опира до стомаха на българина. За което отново сами сме си виновни. Както и за почти всичко останало.
    Хайде хубава пролетна неделя, макар че тук отново притъмня и захладня. Но все пак по пролетному.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Трябва да тръгнеш с друга нагласа, Мъхче и може и да ти хареса. За Крушунските водопади чух същото. Ще се съсипе и това място, за съжаление. Виновни са тези, които им разрешават, виновна е безкрайната лакомия за пари.
      Хубава пролетна вечер и на теб!

      Изтриване
    2. Жалко,че в този светъл ден сте имали такива неприятни,изненадващи емоции,Снежи!Благодаря,че ни разходи виртуално до това кътче!
      На мен нищо в и около крушунските водопади не ми хареса.Хотелът е мизерен,ресторантът към него-с не добра кухня.Не ми е достатъчно зелено и планинско там,става,колкота да минеш,да го видиш и да продължиш.
      Хубави пролетни дни!

      Изтриване
    3. Жалко е, че всичко е опорочено, Роси. И аз се надявам един ден да отида до водопадите, макар, че се чувствам уморена от мръсните гледки и сигурно като теб ще остана разочарована.
      Поздрави!

      Изтриване
  3. Снежи, май наистина сме с толкова криви разбирания за света около нас... Жалко!
    Но все пак сте си направили хубава разходка. :)
    Усмихната пролет ти желая!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Стара приказка си има, Гери - не е луд тоя къде яде баницата, а тоя къде му я дава. Обществото като цяло може да е отличен регулатор, но... за целта всички трябва да мислят в една посока.
      Поздрави!

      Изтриване
  4. И аз не знаех, че е със статут на музей, мислех, че е манастир. Добре, че предупреди, да имам нагласата. Така би ми харесало предполагам. Красиви снимки и място. Разходката е била приятна, въпреки всичко. Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ще ти хареса, Кате, препоръчвам мястото, само с друга нагласа да се ходи :) Не като мен. Поздрави!

      Изтриване
  5. Снежи,
    много манастири и църкви в България не функционират като такива.Затворени са, няма и свещеници.Но когато посещавам такива места винаги се старая да мисля за собствените си грехове, за да мога да се очистя духовно.Всички хора живеят на земята и трупат грехове, но не трябва никого да съдим.Лошото е това, че в България много такива места са занемарени и неподдържани.А в действителност са чудесни и могат да функционират не само на големи празници.Чудна е природата около този манастир и благодаря, че ни го представи .
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не съм ходила по много манастири, но там където съм била винаги е имало църква, отключена и без билет. Може би защото ми се случва за първи път да попадна на такъв тип манастир (оказва се музей) и останах разочарована, за това, че се търгува с вярата, че всичко се обръща на печалбарство. Иначе мястото е хубаво. Поздрави, Ели!

      Изтриване
  6. Винаги с удоволствие тръгвам на разходка с теб, Снежи! И този път е така :)
    Красиви снимки си направила! А нещата, които не се вписват в представите ни ...понякога дори не знам какво да си мисля ... Но смятам, че въпреки всичко хубаво сте прекарали на тези светли дни сред раззеленяващата се природа :)
    Поздрави, Снежи! И пак да ни заведеш на разходка :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мястото е хубаво, Албенче! А природата, пролетно време ми действа най-зареждащо. Поздрави!

      Изтриване
  7. Съгласна съм и аз с мъжа ти, Снежи!
    Колкото до Земенския манастир, нали там уж според легендите се намира скрит знакът на българина - ключът към светлото ни бъдеще...ама като гледам на печалбарство са го превърнали...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не съм чула за тази легенда, Весе. Ключ към светло бъдеще, хм, интересно.
      Поздрави!

      Изтриване

loading...

Абонирайте се за публикации

Въведете вашия e-mail:

Предоставено отFeedBurner

Проверете пощата си и активирайте абонамента чрез изпратения линк (проверете и папка "спам")