Цигов чарк

- Какво значи "Цигов чарк"? - питаме собственика на хотела, в който отседнахме.
Оказва се, че "Цигов" е местна фамилия, а "чарк" са наричали машина, която с помощта на вода е рязала дърва. Този господин Цигов е ползвал т.н. чарк, там в тази местност, до язовир Батак. От там и името Цигов чарк.

Никога не бяхме ходили там и тази година решихме да си подарим няколко дни почивка, на различно и непознато място. Имахме късмет с избора на хотел - просторни апартаменти, огромни тераси и изключително мили и отзивчиви собственици. Правя реклама с чиста съвест  и пожелания за много, много гости на хотел "Олимп".

Изглед малко встрани от хотела:

Когато пристигнахме, видях оживен център, тип морска улица в пиков сезон. Палачинки, понички, прясна риба, магазини, ресторанти, стелажи с боров мед, ягодово и боровинково сладко, варена царевица... Всичко по "български стандарт" за курорт. И цените бяха по "стандарт" :)

Продължаваме по тясна асфалтирана улица, сред борова гора (каква прохлада). Тук - там между дърветата се виждат къщи - малки, големи, китни, кичозни, но всичките сгушени в гората, на доволно разстояние, гарантиращо уединение и спокойствие.

Веднага след като се настанихме, хукнахме на разузнавателна мисия - голяма грешка. На вън беше около 38 градуса. На сянка, в гората добре, но на слънце не се издържаше. А пътеките не бяха все сенчести, да не говорим, че бяха с голям наклон. Така, "разузнавачите" се прибрахме с език до брадичката и кофти усещане за самия курорт.

Вечерта обаче промени споменатото "кофти усещане" към доста по-приятно и обещаващо пълноценна почивка:

1. Прохладата на гората... 

2. Мирисът на смола, горски ягоди, малини и цветя... 

3. Блещукащата вода, ширнала се почти като море...

4. Крясъците на птици, двойници на чайките (или истински чайки)

5. Тишината и липсата на пренаселеност 

6. Липсата на интернет.

7. Спомените от едно отминало време... , които ме върнаха в годините на детските лагери и ми донесоха хем приятно, хем неприятно усещане + болезнено напомняне, че много съм пораснала (в курорта има много пустеещи почивни станции, хотели и бунгала).

8. Красотата на природата.

И други "вписани" красоти

Винаги съм харесвала малките постройки, пред огромните хотели. Малките се вписват  неагресивно и кокетно. Докато големите ме дразнят с тяхната "гранд"-мания и претенции.

Ето, започнат е поредния грандиозен строеж и не ми се мисли, колко дървета са паднали в името на... алчността. При такива гледки направо съм благодарна за кризата.


















9. Пушещите скари, мирисът на риба и месо, усещане за дом и свобода

Макар, че не бяхме съвсем подготвени, все пак успяхме и ние да опушим съседите :) (скромно, много скромно). Бях настроена, че ще се храним по ресторанти. В последствие се оказа, че най-сладко ми беше на терасата с домат, сирене и комат :). Да не е без хич, си направихме сандвичи с кайма на скара (странджанки), наденички и кюфтета.

О, да не забравя и десерта - сладолед "Мастика" с мента :)

Всичко до тук доведе до сумарното впечатление от Цигов чарк - много доволни.
В курорта има на места "дъх" на занемарено, а на други лукс и чистота. Някаква странна смесица, която не ме дразнеше. Важното е, че исках почивка и успях да я получа. При мен, като неписано правило е, преди почивка да ми се отваря страшно много работа. Изморявам се до пълен срив - физически и психически. После зареждам батериите и поемам отново напред.

Времето ще покаже дали съм с duracell или varta :)))
Да си пожелаем красиво лято!

Сладолед с бял пипер

Трябва да имаш доста освободена кулинарна фантазия, за да ти хрумне да подправиш сладолед с пипер (па макар и по-light, т.е. бял). Тази нестандартна хрумка видях при DSdiva, а личното ми любопитство (като мощен мотиватор) донесе сладоледа и при мен. Нямах търпение да дойде неделя и да опитам това чудо на сладоледа. Говоря за миналата неделя - направих го, но нямах време да споделя колко е вкусен, защото на преден план стоеше куфара с багажа, преорганизиране на всички ангажименти и едно бързо настройване на вълна пътуване (за което ще пиша по-късно).
Дори сервирането и снимките са по бързата процедура (демек през пръсти :)) Безформените кафеникави парченца върху сладоледа, трябваше да играят ролята на сос карамел, ако имаше кой да ги разтопи. Друг път... обещавам! Макар, че... като се замисля, "чист" ми хареса повече. Я да си оттегля обещанието :)

Продукти:

• 200 мл течна сладкарска сметана
• 100 мл прясно мляко
• 50 гр захар
• 2 жълтъка
• ванилова есенция
• 1 к.л смлян бял пипер 
• щипка сол.

Начин на приготвяне:

• Кипваме млякото и сметаната. Слагаме белия пипер и щипка сол.
• Жълтъците се разбиват със захарта до побеляване и заливаме с горещото мляко.
• Връща се сместа на котлона и бъркаме непрекъснато докато сместа леко се сгъсти (не трябва да кипва, махаме преди точката на кипене).
• След това ароматизираме с ванилията и оставяме да изстине.
• Прибираме в камерата, като периодично изваждаме и разбиваме.

Та по темата за сладоледа - много вкусен, с едва доловима заигравка на тема пипер, но достатъчна, за да те накара да посегнеш за още. На домашните не казах в началото за тайната съставка, но аз целенасочено я търсех и стривах между зъбите, за да усетя комбинацията в пълен унисон.

Ако сте смели експериментатори, опитайте задължително! Уникален е! Рецептата е тук (при мен очевидно без пъпеш, но с цъфнало лятно настроение и хиляди благодарности).

Рататауи по DSdiva

Натоварена седмица,

горещи дни, 

плюс един неканен гост 

от семейството на Рататауи  

и в резултат - нищо за показване от кухнята. Каква ирония само - бях си харесала рецепта за Рататауи при DSdiva и взе, че ми цъфна "помощник" в кухнята. Колкото и да се опитвах да си представям онова миловидно мишле от филмчето, не успях да превъзмогна страха си и да готвя в негово присъствие. А то взе, че се оказа от мишките с образование. Не знам как, но избягваше капаните дни наред. Ултразвуковото устройство в контакта не го смущаваше, докато не купихме от онези лепещите книжки. След него ми се отвори работа по чистене и дезинфектиране на кухнята - отиде ми съботата, но добър фитнес направих.

Наумила съм си и за днес пак в менюто е записано Рататауи (казвам го тихо, да не чуе "помощникът"). Рецептата може да видите тук . От мен само снимки на тази вкусотия, с лек шеговит тон в стила на Дивето:)), плюс сол и малко зехтин:

Вкуснооооо!

Ястието е леко, типично лятно. Хареса ми сосът, който остана след извиране на виното, горчицата му придава леко пикантен вкус. Кашкавалът си е направо задължителен. Но... и на моят мъж му беше като предястие (или топла салата, както казва DSdiva :)).
От мен благодарности за бързата, вкусна и ниско калорична рецепта!

Сладкиш Навона

Неделя сутрин обичам да ставам рано. Така почивният ми ден става по-дълъг и ми остава време за някое и друго любимо занимание, встрани от задълженията. Врътнята в кухнята не винаги спада към любимите (особено в натоварен работен ден), но днес е друго -  неделя е и имам повод за сладкиш.

През седмицата, кога наистина, кога нарочно, се правя, че нямам време за такива работи (имам предвид сладки). Истината е, че от доста време се опитвам да въведа ембарго на захарта, но не ми се получава съвсем. Всички ме сочат с пръст (без грам лоша умисъл), че аз съм виновницата. И така да е, не срещам никаква съпротива или бойкот на сладката ми кухня, което означава, че и ядосани няма (по-скоро доволни). 

Много любими ми станаха сладкишите с крема сирене и днес отново ще правя приятелска среща на протеини и въглехидрати. Рецептата е от тук (изпитана и харесана), като бисквитите "Орео" замених с "Навона" с фъстъчен крем. Пипнах и други неща.

Продукти:
300 г бисквити тип чаени (използвах "Роден край" с масло)
270 г бисквити с фъстъчен крем (използвах "Навона" и взех, че и сладкиша именувах на тях)
90 г масло
60 г маргарин
400 г крема сирене
200 мл течна сладкарска сметана
6 с.л. захар
3 яйца
ванилия

За глазурата:
300 г заквасена сметана
2 с.л. захар
Шоколад за наръсване ( по желание)

Бисквитите "Роден край" сложих в купата на робота. Смлях ги на трохи. Разтопих маслото и маргарина. Пуснах робота да върти и излях маслото върху бисквитите.
Получената смес изсипах в тава с диаметър 25см и пригладих към дъното, с натиск.

Пак в купата на робота и пак с приставка нож, разбих крема сиренето и захарта. Добавих яйцата едно по едно. След това - течната сметана и ванилията.

Половината от тази смес изсипах върху бисквитения блат. След това поставих начупените на едро бисквити "Навона" и отгоре залях с останалата смес. Пекох, в предварително нагрята до 200 градуса фурна, 25 минути (горно и долно нагряване, без вентилатор).

Разбърках заквасената сметана със 2 с.л. захар. Когато сладкишът стана готов, го извадих от фурната и намазах със сметановата глазура. Качих градусите на 250 и върнах сладкиша да се пече още 5 минути, после превключих на грил и пекох около 3 минути.(Не пропускайте това намазване - придава много нежен вкус).

Оставих да се охлади и прибрах в хладилника. До времето за следобедното кафе беше напълно готов. Настъргах малко шоколад - за визия.

Да ви е сладко!

Порция мъфини от Горски мъх

Едно от любимите ми места за отмора и зареждане с добро настроение е блогът на Горски мъх.  Там е винаги много цветно, свежо, позитивно и вкусно. При Мъхчето и лошото време е повод за добра публикация. Та, в едно такова лошо време, в нейният блог се появиха едни бързи и много вкусни солени мъфини. Видях, че е посочен друг източник, но ги записвам в тефтера като мъфините на Горски мъх (нали там ги открих).

Рецепта няма да пиша, ще сложа само снимки и ще кажа, че на мен студени (отлежали) ми харесаха повече.  Стоят меки и влажни, а копърът в тях им придава чудесен летен аромат. Или казано по друг начин, дори и при лошо време ти оправят настроението.

  Мъжът ми, който често обича да се шегува с новата ми страст, а именно снимане на храна, пак пусна шеговита идея да съм била напълнила трапчинките на мъфините с таратор - за по-оригинално представяне. Ако имах готов таратор сигурно щях да го направя, хей така за майтап, и щях да го накарам да гребе с бебешка лъжичка :)))

Като се замисля обаче, идеята му никак не е лоша, но преработена до вариант кошнички от тестото за мъфини, пълнени с млечна (или друга) салата. Обещавам да споделя дали става.