понеделник, 25 юни 2012 г.

Свинско паприка на сач, с гарнитура от кюфтета

Смело мога да кажа, че любимият съд за готвене лятно време, ми е сачът.


  • Първо, защото ястията стават много вкусни.
  • Второ, защото почти винаги се намира кой да ме отмени и да сготви вместо мен.
  • Трето, защото ястието може да е най-обикновено, но се превръща в необикновено, сервирано на тази голяма глинена плоча в пълния си колорит.
  • Четвърто, защото може да приготвиш почти всичко - от хляб, тип пърленка, минеш през месно или зеленчуково ястие, до катми (за десерт например).
  • Пето - сачът се мие само с гореща вода и последващо забърсване с хартия, където ме отменят на 100%.
  • Шесто - всичко се прави на двора и кухнята ми остава чиста.


Това ястие спретнахме с общи семейни усилия за едни гости от Сърбия. Не умувах много за менюто - реших, че няма да се излагам пред чужденците със скара (все пак става въпрос за сърби :)), а ще заложа на чисто българска технология и вкус.

Точни количества в рецептата няма - всичко зависи от личните предпочитания и големината на сача.
Първо нарязах свинското месо на хапки. Направих марината от горчица, черен пипер, скилидка чесън, малко майонеза и сол. Разбърках свинското с маринатата и оставих на хладно.

Омесих 500г кайма (смес от телешко и свинско) с 1 яйце, скилидка чесън, малко хляб (накиснат предварително във вода и добре изцеден), 2 глави кромид лук, магданоз и черен пипер. Аз много обичам и ароматът на чубрица в каймата, но подочух, че сърбите свързвали чубрицата с развалено месо и тук умишлено пропуснах. Оставих всичко това на хладно, да се овкуси и се заех с почистването на зеленчуците - чушки, тиквички, кромид лук, чесън и домати.


От каймата оформих кюфтета и руладини, като в кюфтетата сложих плънка от люта чушка (ситно нарязана) и кашкавал, а в руладините само кашкавал.



Идва мъжката част - запалването на огън, загряването на сача и цялостното готвене.
В сача наливаме малко олио и когато се нагорещи доволно, търкаме по дъното със скилидка чесън, бодната на вилица. Слагаме кюфтетата.

В свободното пространство редим нарязаните тиквички...
Тук гостите ми пристигнаха и малкото човече ме отдалечи от огнището. Снимките на поетапното готвене се разредиха.

Но какво следва:
Когато приключим с тиквичките, кюфтетата и руладините (които отиват в тенджера с капак за кратка отмора), в сача скача (я, има рима :)) свинското месо. Пържим до хубава коричка. След това при месото слагаме нарязаните чушки.


На малко по-късен етап идва и лукът. След като и той заухае, леко запържен, добаряме 2 ситно нарязани домати. За финал може да чукнем и 3 - 4 яйца (при мен този път няма). Но се появи една непредвидена наденичка, която леко запекохме в периферията на сача. Време е да сложим тиквичките, наденичките, кюфтетата и руладините, да сервираме и... "Наздраве"-"Живели" :)))


А ако ви се струва прекалено, свинско с гарнитура от кюфтета, може да пробвате варианта с миш - маш:


Уверявам ви, че всичко приготвено на сач е много вкусно.










4 коментара:

  1. Ох, всичко е толкова апетитно!!!!
    И ако имах и двор!
    А съм сигурна, че гостите са били очаровани!
    Поздрави и прохладна седмица!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ех, Дани, наистина е хубаво, когато човек си има двор (особено лятото). Ястието може да се приготви и на котлон ( в тиган), но определено има разлика във вкуса.
      Хубава седмица и на теб!

      Изтриване
  2. Браво.......но не написахте,дали сърбите останаха доволни :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Отдавна беше, не помня реакциите, но сигурно са били добри. Иначе със сигурност щях да запомня :))

      Изтриване

loading...

Абонирайте се за публикации

Въведете вашия e-mail:

Предоставено отFeedBurner

Проверете пощата си и активирайте абонамента чрез изпратения линк (проверете и папка "спам")