Мъжка кухня или...

Как се приготвя миш-маш на сач.

          Съботно се бях захванала с женски работи в къщи, като сложих междувременно да варя боб (че да не останем без обяд). Е, да, но бобът се оказа "костелив" и директно го записахме в плановете за вечеря, а мъжът ми се зае с приготвянето на миш-маш.
Различното е, че го приготви на сач, на открит огън в огнището на двора. Не смятам да давам подробна рецепта за нещо толкова познато. И от снимките става ясно. Само ще коментирам тук-там:

1. Запалихме открит огън и сложихме сача (1). Мъжът ми започна да реже чушките, а аз отичах за олио (първо трябваше да загреем олиото и после чушките, но и така стана). Готвачът в къщи изпържи чушките на етапи, че да бъркаш в сач килограм чушки си е невъзможно. Първо сложи една част, изчака ги да послегнат от термичната обработка и сложи втора партида чушки, после и трета. Последната партида остана леко хрупкава и определено одобрих новата поетапна технология.

2. След лекото запържване на чушките, следва кромид лук.

3. После дойде ред и на доматите:

4. Последни се слагат яйцата. И сервираме с надробено или настъргано сирене.

Това беше най-вкусния миш-маш, с леко опушен аромат и поднесен наготово :)

(1) Ако сачът е нов, току-що купен, то задължително първо го измиваме с много гореща вода. След като изсъхне го намазваме обилно с олио (от вътре и от вън). Оставяме го няколко часа и ако олиото попие, наливаме ново (това го правим колкото пъти се наложи). Така богато омазнен е хубаво да престои едно денонощие. След това  го забърсваме със салфетка и го слагаме в студена фурна, която включваме на 250 градуса,  да го печем ( празен). Когато сачът се нагрее доволно, обелваме една скилидка чесън, бодваме я на вилица и търкаме хубаво по дъното. Изключваме фурната и оставяме да изстива на отворена вратичка. Това печене е с цел заздравяване. Забърсваме отново сача със салфетка и вече е подготвен за по-следваща употреба. Аз моите сачове ги пекох на открит огън (не във фурната) и станаха тъмни, чак черни. И още - никога не мийте сач с препарат за чинии! Използвайте само гореща вода и забърсване със салфетка. 

Защо ли обичам Хисаря?

Лятото, макар и дискретно, взе да се усмихва. Топлите слънчеви дни взеха да събуждат спомени за предишни и мечти за нови пътувания. И от спомените ми изскочи едно градче, в което искам пак да отида.

Хисаря, (толкова любимата ми Хисаря), открих едва преди 2 години. Началото беше сложено с един спечелен спа-уикенд за двама. Никога не бях ходила там и пътувайки към неизвестното, попаднах на място, в което просто се влюбих. А когато за първи път се разхождах из огромните цветно-зелени паркове си зададох въпросa: „защо до сега не бях чувала хвалби и насърчителни думи за този толкова красив град?”. Но мисля, че точно липсата на информация ми помогна да открия града през собствените си очи. 
Случвало ли ви се е, да ви хвалят някой филм (например) и то така, че да нямате търпение да го изгледате. И после да усетите огромно разочарование. Защото филмът не е това, което сте очаквали. Е, точно за това се радвам, че никой не ми беше пресъздавал образа на Хисаря.

Харесвам всичко в този град - парковете, чешмите, римската стена, та чак и порутените и изоставени къщи. 


Следват малко снимки (сборни от сезони лято, есен и зима) и моля, тези, които не искат друг да им пресъздава образа на града, да затворят очи. 

Макаронена пита

Или подобие на пица калцоне, с макарони в плънката - така бих я описала. Много любима пита, която обаче не приготвям често, тъй като не е от т.н. бързи рецепти.

В днешния вариант за плънка използвах основно кайма, царевица и домати. Но може да се добавят още неща - гъби, маслини, кисели краставички, бекон ... изобщо всичко, което ви харесва.




За приготвянето ще ви трябват:
250 г макарони или друг вид едра паста
500 г кайма
1 глава кромид лук
250-300 г сладка царевица (замразена или от консерва)
350 г доматен сос (може също пресни домати или салца)
200 г кашкавал
2 скилидки чесън
черен пипер, ронена чубрица (или босилек, риган)

Тестото за питата замесвам от:
300 г брашно
3 г суха мая (или прясна около 15 г)
1 с.л. олио
1 ч.л. захар
1/2 ч.л. сол
1/2 скилидка чесън

Първо слагам да варя макароните.
През това време замесвам тестото. Маята разтварям в 1/2 ч.ч. хладка вода с 1 ч.л. захар. Към брашното добавям олиото, солта, ситно нарязаната скилидка чесън. Слагам маята и замесвам меко тесто, което става за точене (ако се наложи доливам само вода). Омесвам на питка и оставям да втасва.

След макароните, на котлона се заформя плънката. В дълбок тиган запържвам първо нарязаният кромид лук, след това прибавям каймата и подправките. После идва ред на царевицата и доматения сос. Пържа до извиране на течността.

Добавям сварените макарони, нарязания на ситно чесън, свалям от котлона и хубаво разбърквам.

Оставям плънката да изстива и се заемам с тестото.

Разделям го на две питки (едната приблизително два пъти по-голяма от другата). По - голямата питка разточвам на кора с дебелина около 4-5мм и я поставям в намазнена с олио тава, като краищата на тестото изправям по стените. Оставям в този вид за повторно втасване 1/2 час.
Това време е достатъчно и плънката да се охлади (може да е хладка към топла, но не гореща).
След това слагам плънката върху тестото в тавата. Настъргвам кашкавал (количеството може да коригирате по вкус. Може да добавите и пушено топено сирене).

Подвивам стърчащите краища тесто навътре. Разточвам и малката питка и я поставям като капак върху плънката. Включвам фурната на 220 градуса и щом нагрее пъхам питата.
В повечето случаи мажа питата отгоре само с олио и ръся настърган кашкавал. Днес обаче реших да  я украся. Първо я намазах с разбит жълтък. После направих фигурки от тесто, замесено от брашно, сол и вода.

Изчаквам леко да се охлади и нарязвам на парчета

С добавка на гъби, кисели краставички и маслини вкусът става още по-богат. Пробвала съм я и в зеленчуков вариант (скоро ще кача рецептата). В общи линии чрез плънката внасям разнообразие (както е и при пиците). Много и подхожда майонезено-чеснов сос или пикантен доматен.
Надявам се да ви хареса.

Каша от пиле с челядинки

Към това ястие не съм посягала повече от 20 години. Дори не знам как днес се сетих за него. (???)

Да не казвам, че като дете, направо го ненавиждах. Но като знам за колко неща се промениха вкусовете и предпочитанията ми, хич не се учудвам, че вече го харесвам.





Продукти:
Около 400г пилешко месо
1 купичка челядинки (може и повече)
2 - 3 супени лъжици брашно
1 скилидка чесън
суха ронена чубрица
олио, сол

Сваряваме пилешкото месо.
В тенджера, загрявам малко олио и поставям челядинките, да се запържат и пуснат аромат.

Върху тях наръсвам брашното и разбърквам. Пържа  кратко време и започвам да наливам бульон от пилето (или вода), докато не получа рядък гладък сос. Пускам в соса накъсаното пилешко месо и оставям на слаб огън да къкри. От варенето сосът се сгъстява и при достигане на определена плътност (аз харесвам нещо средно - нито прекалено гъсто, нито рядко ) свалям от котлона. Добавям нарязаната на ситно скилидка чесън и подправям с чубрицата.
Сервирам с препечени (или пържени) филийки, натрити с чесън.

Селска чорба от пиле

Тази рецепта я научих от татко. Той има дарбата да готви изключително вкусно, дори когато не разполага с изобилие от продукти. Или както казва моят кум (който също е изключителен готвач) - "ръцете да си измие, супа ще направи :)".
Продуктите, които татко слага в тази чорба ги знам, но още не мога да открия тайната, как продължава да я прави по-вкусна от моята :).




Необходими са:
1 пиле (ако е домашно, още по-добре)
3 - 4 зелени чушки
3 - 4 домати (или 300г смлени (салца))
1 едра глава кромид лук
1 морков
2 - 3 шепи фиде
олио, сол
суха, оронена чубрица (може и на клонка, все още не оронена )
черен пипер
червен пипер
1 скилидка чесън

Лятото много обичам да готвя на вън. И тъй като имахме хубава, слънчева неделя, се възползвах от настроението, което ми дава градината и водното ни кътче.

На котлона слагам  дълбока тенджера, с около 4 л вода. Щом водата заври посолявам и слагам пилето (цяло или нарязано на порции). Отпенвам периодично бульона. Щом пяната започне да намалява и пилето е на "една крачка" от сваряване, добавям нарязаните зеленчуци (без доматите) и от кромидия лук слагам само половината. Варя до готовност на месото.
(Аз обикновено слагам пилето цяло и след сваряване накъсвам месото и отстранявам кожата и кокалите. Татко предварително нарязва месото на порции и го оставя така - с кокалите). 

Отстранявам чорбата от котлона. (Ако ползвате чубрица на клонка, сега е моментът да я пъхнете в тенджерата. Първо леко я запечете на горещия котлон.)

В тиган загрявам 5-6 с.л. олио. Слагам останалата половина от лука, нарязана на ситно и запържвам за около половин минута. Наръсвам 2 пълни (с връх) супени лъжици брашно и продължавам да пържа, като бъркам непрекъснато. След около 4 минути, слагам сухата оронена чубрица (така пуска още по-наситен аромат), а 5 секунди след нея и червения пипер. Разбърквам и веднага заливам с горещ бульон от чорбата.

Продължавам с бъркането и доливането на бульон, докато не получа хубава гладка каша, която след това изливам в тенджерата. Слагам чорбата отново на котлона и в този момент слагам доматите (ако са пресни ги пасирам или настъргвам). След завирането пускам фидето и изчаквам сваряването му.  Овкусявам с малко черен пипер, ситно нарязаната скилидка чесън и чорбата е готова. Ако обичате люто, да знаете, че и отива както суха, така и прясна люта чушка.

Добър апетит!

Хлебчета мулатчета

Такъв хубав загар имат тези хлебчета, че приличат на мулатчета. Тестото, което замесих е по изпитана и много любима нашенска рецепта, а "къпането" в соден разтвор е заимствано от технологията за брецел.







Ще цитирам една форумна приятелка, която живее в Германия:

"Тук такива къпани в соден разтвор печива се продават на всеки ъгъл и са много популярни. В завимост дали са пръчки, хлебчета, кроасани, брецели се казват Laugenstange, Laugenbrötchen, Laugen-Croissant, Laugenbrezel. Lauge е разтвор на основа във вода (в случая сода). Солта отгоре трябва де е просто едра - дали морска или каменна няма значение".

Преди време попаднах на една универсална рецепта за питки, мекици и др. Останах много доволна от резултата и често си я ползвам. Понякога внасям малки промени (като в днешната рецепта).

Замесих тесто от:

500 гр брашно

150г кисело мляко

1/2 ч.л. сода бикарбонат

200 мл прясно мляко

7 г суха мая (или прясна, но количеството съобразено за 500г брашно)

1 ч.л. сол
1 с.л. захар (пчелен мед) 
1 ч.л. горчица
1 ч.л. олио

1 ч.л. лимонов сок

Като:

В затопленото прясно мляко сложих маята и захарта (със суха или с прясна мая винаги така процедирам). 

Смесих горчицата, лимоновия сок и олиото.

В киселото мляко разтворих содата.

Пресях брашното, направих кладенче и изсипах 1/2 част от прясното мляко с маята, след това горчицата (1) и започнах да меся.

Добавих малко от киселото мляко, после пак от прясното и така ги редувах до свършване на двете смеси. Омесих на питка и оставих да втасва.

После размесих наново тестото, разделих го на по-малки питки (8бр.) и оставих повторно да втасва.

За "къпането"  на питките избрах тесен и висок съд. Сложих 700-800мл вода да кипне. Във врящата вода сложих 1 пълна (с връх) супена лъжица сода бикарбонат. С помощта на решетъчна лъжица пусках питките в този разтвор една по една. За всяка питка, "банята" беше регламентирана на 15 секунди. Тази технология открих тук.

Изваждайки ги, изчаках да се отцедят и ги подредих в тава, покрита с пекарска хартия. Наръсих ги с едра морска сол и сложих да ги пека в предварително нагрята до 210 градуса фурна. Наблюдавах ги често, защото за първи път приготвях такива питки и не знаех какво да очаквам от поведението на тестото във фурната.

Приказни са!

(1) Ако се чудите защо горчица, ще ви кажа, че тя се появи в тестото, при едно предишно месене, когато се питах къде  да оползотворя една малка част от  дресинг (останал след салатата). Добавянето на горчица изобщо не е задължително, спокойно може да я пропуснете. Но тогава, когато сложих споменатия салатния дресинг, ми се стори, че тестото се получи по-влажно и меко, а хлябът -  по-вкусен.  Изобщо не мога да твърдя, че горчицата е причината за добрия краен резултат, но от тогава слагам по малко (когато се сетя, разбира се). Т.е. правя си дресинг и за хляба :))


Непременно ги опитайте. На нас определено ни станаха много, много любими! Пожелавам ви хубав, слънчев и топъл (като току-що изпечен хляб) ден. 

Откраднат летен ден

Повече от седмица в Перник вали, вали, вали. Всеки ден поглеждам през прозореца, с надежда за слънце, че прогизнахме. Тази сутрин станах рано, трябваше да пътувам. Мъгла беше захлупила града. Уф, че студено, влажно и мрачно.
Поехме с дъщеря ми към Благоевград, по работа, и лошото време хич не ни устройваше. Надявах се поне да няма дъжд. След Дупница взе да се прояснява, а влизайки в Благоевград един хубав слънчев ден ни каза "Добре дошли". Хей, направо душата ми се отвори.
Свършихме каквото имаше да вършим, денят ни се оказа повече от успешен (дали поради хубавото време или просто имахме късмет...?) и двечките решихме, така по женски, да се разходим до Бачиново (природен парк на 3км от центъра на Благоевград).
Слънцето,  зеленината, водата ми донесоха усещане за лято.

На следобедно кафе до езерото:

Ей така, неволно си откраднах един слънчев летен ден!

Супа от челядинки

Или сгряващи спомени от детството

Ако сте гъбари, знаете какво е удоволствието сами да си наберете и наготвите гъби. Една от любимите ми гъби за супа е челядинката.

 Името й идва от "челяд", защото расте по много.

Самата супа събужда мили спомени от времето, когато с татко обикаляхме ливадите и горите. Той ме научи да разпознавам някои гъби, научи ме и как се готвят. Никога няма да забравя вкуса на печурката, поръсена само със сол и пекната набързо на котлона. И тази, челядинковата супа, никога няма да забравя. Ето сега с всяка вкусена лъжица се пренасям там, в спомените от прекрасното ми детство.

Прозвънява телефонът ми. След земетресението от 22-ри, най-често чувам в слушалката: "Как сте?", "Усетихте ли го?", "Съобщиха ли магнитута, къде е епицентърът?"...
Но това позвъняване беше различно. Беше татко: "Тате, набрах челядинки!". Да, вече е така - нямам време, пораснах, имам други задачи, не ходя за гъби (или се случва много, много рядко). Но имах удоволствието да си сготвя тази сгряваща и ароматна челядинкова супа.

Продукти (приблизително):
600 - 700 г гъби челядинки
1 глава кромид лук (може и пера от пресен)
1 морков
150 г фиде или други дребни макаронени изделия
1 яйце
200г кисело мляко
1 с.л. брашно
лимонов сок
черен пипер
сол

Почиствам гъбите и ги измивам под течаща вода. Слагам на котлона тенджера с около 3 л вода да заври. През това време почиствам и нарязвам на дребно моркова и лука.

В кипящата вода слагам гъбите и зеленчуците. Посолявам. Варя около 15 минути. След това отстранявам от котлона.
В нагрят тиган запържвам половината част от фидето (пастата), с около 2 с.л. олио, до леко покафеняване (това не го правя винаги, но определено променя вкуса към по-добър).

Изсипвам запържените макаронени фигурки в супата, добавям и суровите. Пак поставям тенджерата на котлона и варя до полу-готовност на пастата.

Вариант 1 -------------------
Ако харесвате бистри супи (без застройка), тук трябва да изчакате сваряването на фидето (пастата) и сте готови. Ето така изглежда супата без застройка:

Вариант 2 -------------------
Аз предпочитам супи със застройка и продължавам с готвенето. Запържвам 1 с.л. брашно в малко олио. Разреждам с бульон от супата до получаване на рядка каша. Разбивам яйцето с киселото мляко и ги добавям на тънка струйка към кашата.

Бъркам непрекъснато и щом тази смес кипне я сипвам в супата. Варя до готовност на фидето (пастата). Наръсвам малко черен пипер, овкусявам с лимонов сок и супата е готова за сервиране.