четвъртък, 28 юни 2012 г.

Пилешко от кухнята на Дани

Наскоро някога, бях забила нос в кухненския прозорец на Дани, привлечена от апетитен аромат. Гледах мълчаливо как се приготвяше едно Песто от печени тиквички и едно вкусно пилешко. Толкова вкусно ухаеше, че не се сдържах и си откраднах шепа ухание и за моята кухня, т.е.отключи ми се апетита. А моят апетит е като водата - тръгне ли, спиране няма :)


Рецептата, след дегустация, директно отиде в тефтера с рецепти, за честа употреба. Месото стана сочно, с апетитна хрупкава коричка (за панировката смлях в робота изсушен хляб, малко солети и няколко бейк ролса). А пестото от тиквички - ужасно вкусно (исках да го направя с шам фъстък, но ми донесоха бадеми). Както казва Дани: "Повярвайте ми, комбинацията е безумно вкусна!".  

Няма да пиша кое, колко и как се прави. Но искам да покажа снимки, като ще се опитам да съм максимално близо до стила на Дани. Т.е. първо започвам с красотата на цветята, после ще пренеса погледа ви и към кухнята.



Белият ми крем явно е не само ароматен, но и вкусен - целият е наяден.






Дани, благодаря за рецептата! 



вторник, 26 юни 2012 г.

Грис-халва със сироп от касис

Грис-халва приготвям рядко, но ми остана почти цял пакет грис след сръбския бурек и го употребих под формата на този десерт.
Рецептата, която ползвам е на tillia (открих я във Веселият готвач). Различното е, че в сиропа пуснах няколко зрънца касис (количеството им е оскъдно, но само толкова бяха узрели).



Първо сварих сироп от 3 ч.ч. захар, 4 ч.ч. вода и шепа касис.


Запържих 2 ч.ч. грис в 1 ч.ч. олио и добавих прецедения сироп. Варих до готовност.


Сиропираните зрънца касис сложих на дъното на малки форми и отгоре разпределих грис-халвата.



понеделник, 25 юни 2012 г.

Свинско паприка на сач, с гарнитура от кюфтета

Смело мога да кажа, че любимият съд за готвене лятно време, ми е сачът.


  • Първо, защото ястията стават много вкусни.
  • Второ, защото почти винаги се намира кой да ме отмени и да сготви вместо мен.
  • Трето, защото ястието може да е най-обикновено, но се превръща в необикновено, сервирано на тази голяма глинена плоча в пълния си колорит.
  • Четвърто, защото може да приготвиш почти всичко - от хляб, тип пърленка, минеш през месно или зеленчуково ястие, до катми (за десерт например).
  • Пето - сачът се мие само с гореща вода и последващо забърсване с хартия, където ме отменят на 100%.
  • Шесто - всичко се прави на двора и кухнята ми остава чиста.


Това ястие спретнахме с общи семейни усилия за едни гости от Сърбия. Не умувах много за менюто - реших, че няма да се излагам пред чужденците със скара (все пак става въпрос за сърби :)), а ще заложа на чисто българска технология и вкус.

Точни количества в рецептата няма - всичко зависи от личните предпочитания и големината на сача.
Първо нарязах свинското месо на хапки. Направих марината от горчица, черен пипер, скилидка чесън, малко майонеза и сол. Разбърках свинското с маринатата и оставих на хладно.

Омесих 500г кайма (смес от телешко и свинско) с 1 яйце, скилидка чесън, малко хляб (накиснат предварително във вода и добре изцеден), 2 глави кромид лук, магданоз и черен пипер. Аз много обичам и ароматът на чубрица в каймата, но подочух, че сърбите свързвали чубрицата с развалено месо и тук умишлено пропуснах. Оставих всичко това на хладно, да се овкуси и се заех с почистването на зеленчуците - чушки, тиквички, кромид лук, чесън и домати.


От каймата оформих кюфтета и руладини, като в кюфтетата сложих плънка от люта чушка (ситно нарязана) и кашкавал, а в руладините само кашкавал.



Идва мъжката част - запалването на огън, загряването на сача и цялостното готвене.
В сача наливаме малко олио и когато се нагорещи доволно, търкаме по дъното със скилидка чесън, бодната на вилица. Слагаме кюфтетата.

В свободното пространство редим нарязаните тиквички...
Тук гостите ми пристигнаха и малкото човече ме отдалечи от огнището. Снимките на поетапното готвене се разредиха.

Но какво следва:
Когато приключим с тиквичките, кюфтетата и руладините (които отиват в тенджера с капак за кратка отмора), в сача скача (я, има рима :)) свинското месо. Пържим до хубава коричка. След това при месото слагаме нарязаните чушки.


На малко по-късен етап идва и лукът. След като и той заухае, леко запържен, добаряме 2 ситно нарязани домати. За финал може да чукнем и 3 - 4 яйца (при мен този път няма). Но се появи една непредвидена наденичка, която леко запекохме в периферията на сача. Време е да сложим тиквичките, наденичките, кюфтетата и руладините, да сервираме и... "Наздраве"-"Живели" :)))


А ако ви се струва прекалено, свинско с гарнитура от кюфтета, може да пробвате варианта с миш - маш:


Уверявам ви, че всичко приготвено на сач е много вкусно.










неделя, 24 юни 2012 г.

Гости от Бечей и сръбски бурек

Имам си гости от Бечей и рецепта за автентичен сръбски бурек (доколкото може да е автентичен с български продукти). Много съм щастлива, че мога да се радвам и вдетинявам с малкото ми племенниче. И докато ние с него се грижим за екстериора + "боксиране", щипене и лигавене на сръбско-български-бебешки език, барабар с кучето в екип, майка му ни направи сръбски бурек (изрично питах дали не се казва "бЮрек", но не - било бУрек, с ударение на "У").



Крайният резултат е близък до баница, но не на 100%. А технологията беше съвсем нова за мен.

Продукти:
500 г надробено сирене (или пълномаслена извара)
500 мл суроватка
2 равни супени лъжици грис
500 г кори за баница
2-3 с.л. олио или разтопено краве масло (според мен носи на повече)

Начин на приготвяне:
Застиламе кръгла тава с хартия за печене или намазваме дъното с олио.
Слагаме суроватката (в случая донесена от Сърбия :))

да кипне и добавяме 2 с.л. грис. Бъркаме около минута и сваляме от котлона. Изсипваме към суроватъчната смес дребното сирене, разбъркваме и намачкваме допълнително с вилица.

В тавата поставяме 2 листа точени кори, като краищата оставяме да стърчат


Слагаме част от сиренената плънка:


Отгоре поставяме пак две кори и пак сирене. Взимаме краищата на най-горните кори (първите две продължават да стърчат извън тавата) и ги завиваме на вътре. Върху прибраните на вътре краища пак слагаме ред сирене.

Продължаваме така - две кори, плънка, завиване, плънка.
Когато останат последни две кори е време да приберем краищата на първите кори, положени в тавата. Завиваме ги на вътре, подмазваме ги с плънка и отгоре вече поставяме последните останали две кори, като техните краища внимателно подпъхваме най-отдолу.


Намазваме бурека с олио и слагаме в предварително нагрята до 230 градуса фурна. Не съм засичала време, но горе-долу отне 35-45 минути печене, като по средата се наложи да намаля фурната на 200 градуса.



В тази рецепта ме впечатли липсата на мазнина (използва се само за намазване отгоре). Суроватка, в моята кухня, до момента не бях използвала и в бъдеще мисля да заложа на прясно или кисело мляко, защото според мен нейната роля е да придава сочност. Имам базата и от тук нататък ще внасям новости :)
Време е за неделна закуска. Да ви е сладко!




вторник, 19 юни 2012 г.

Тиквички с елда и ориз

В горещ летен ден, като днешния, хич не ми е до готвене, но настроението ми няма нищо общо с апетита на домочадието ( и с моя, ако трябва да съм честна). И за да спася вратата на хладилника от разваляне, направих нещо бързо и вкусно, и насочих посегателствата към фурната.

Ето продуктите:
3 бр. тиквички
1 глава кромид лук
1 морков
1/2 ч.ч. ориз
1/2 ч.ч. елда
300 г кайма
1 малък домат
1 скилидка чесън
няколко стръка пресен копър
1 яйце
100 г кашкавал
2 - 3 с.л. кисело мляко
сол, черен пипер



Нарязах тиквичките на дебели шайби и ги издълбах като кошнички. Поръсих леко със сол.

В дълбок тиган загрях мазнина (4-5 с.л.) и сложих нарязания лук, морков и издълбаната вътрешност от тиквичките.


Когато всичко това се запържи добре, добавих каймата и черния пипер. Продължих с пърженето, като бърках често. Поставих почистените ориз, елда и дребно нарязания домат. След кратка термична обработка налях 1 ч.ч. вода и изключих котлона. Посолих на вкус, добавих нарязаният копър и нарязаната скилидка чесън .
Оставих на котлона до поемане на водата.
С тази смес напълних тиквичките, подредих в тава и залях с 2 ч.ч. вода. Сложих ги във фурната на 240 градуса.
Кашкавала нарязах на дребни кубчета и го смесих с яйцето и киселото мляко.

Когато оризът и елдата станаха готови, а тиквичките поомекнаха, сложих по лъжичка от кашкавалената смес, върху тиквичките (като шапчица). Върнах във фурната на горно нагряване и след получаване на апетитно зачервена коричка приключих с готвенето.



Продължавам да се наслаждавам на прекрасния летен ден. Хубав да е и вашият!



неделя, 17 юни 2012 г.

Зеленчукова макаронена пита

Бях обещала да напиша и зеленчуковия вариант на макаронената пита. Но тези дни ми се отвори работа и за една бройка да изляза несериозна. То не, че сега съм останала без работа, но ме е подхванало едно ведро настроение и успявам да "нося по две дини"...

Необходими продукти:
150 г паста макарони (аз използвах Корали)
500 г хлебно тесто

За плънката:
4 бр. големи червени чушки (Капия)
270 г стерилизирани гъби (равнява се на 1 буркан от 500 г нарязани)
150 г царевица от консерва
200 мл готварска сметана
200 г кашкавал
2-3 топени сиренца (от триъгълничетата, равнява се на 50-60 г)
2 с.л. майонеза (препълнени)
1-2 скилидки чесън
сол, суха ронена чубрица


Начин на приготвяне:
Плънка: Чушките нарязваме на квадрати и запържваме в загрятото олио, докато по кожичката се появят тъмно-кафеникави препържени петна. Слагаме гъбите (предварително изцедени от водата в буркана) и разбъркваме. Пържим и тях, но по-кратко (около 2-3 минути). Добавяме изцедената царевица. Пак разбъркваме и за минута-две държим на котлона. Наливаме сметаната, слагаме топените сиренца и бъркаме докато те се разтопят напълно. Намаляваме мощността на котлона и продължаваме да разбъркваме. Сосът трябва да се сгъсти. Сваляме от котлона и оставяме малко да се охлади. Добавяме майонезата, счукания чесън, чубрицата.

Сваряваме макароните, изцеждаме ги хубаво и ги смесваме със зеленчуково-сметановата плънка. Включваме фурната на 200-220 С (горно и долно нагряване).

Тестото се разделя на две, като едната част е почти два пъти по-голяма от другата.
(Ако искате питата да е с по-тънки кори, използвайте тава с диаметър 28см. За по-дебели кори -  26см)
По-голямата топка от тестото се разточва на кора с дебелина 5-6 мм и размер по-голям от диаметъра на тавата, в която ще се пече. Тавата се покрива с хартия за печене и се поставя разточеното тесто, което трябва да е с повдигнати краища по стените на тавата. Отгоре изсипваме макаронената смес (може да е топла, но не гореща). Върху нея разпределяме кашкавала (настърган или нарязан на кубчета).

Останалото тесто разточваме на кора с диаметъра на тавата и с него покриваме макароните. Намазваме кората с малко зехтин. Оставяме питата 5-6 минути и слагаме във фурната да печем. Щом се получи апетитно запечена кафеникава коричка изключваме фурната и оставяме питата вътре още малко (около 3 минути). Изваждаме от фурната и покриваме с чиста кърпа. Разрязваме като торта след като е поизстинала малко (но не напълно). Сервираме топла със сос по избор (чеснова майонеза, сос от сирена, кетчуп или др. според вкуса).


Изобщо тази пита съм я приготвяла в много различни варианти, от времето, когато ми донесе първа награда в един кулинарен конкурс (в далечната 2001г.), та до днес. 


Част от наградата беше кашон с всички макаронени изделия на Стела. Като се сетя само колко пити изядохме тогава с приятели :)))

До скоро, с пожелания за вкусно настроение! 

петък, 15 юни 2012 г.

Паниран сладолед

От много време пробвам различни рецепти за паниран сладолед и все не мога да открия тази, която да ми допада истински. Изобщо не го приготвям често - най-много веднъж в годината, но въпреки това бях любопитна, да не кажа, че от чист инат,  исках да открия тайната му.






Минах през няколко варианта:

1. Сладоледената топка, обвита в трохи от чаени бисквити и панирана в смес за бухтички (яйце, мляко, сода, брашно). Резултатът - задоволителен, но не крайно успешен. Панировката имаше лек дъх на сода.

2. Сладоледената топка, обвита в резени готови рула и панирана в чисто палачинково тесто. Резултатът - прекалено сладък. От сладостта на рулата (които бяха купени), сладоледът губи акцент.

3. Сладоледената топка, обвита в трохи от обикновени бисквити и панирана в смес за катми. Резултатът - най-добър до момента. И именно на базата на този вариант се появи и днешната рецепта.

Продукти за панировката (количествата естесвено зависят от броя на топките сладолед, които ще панирате. Тази смес е достатъчна за 5 - 6 бр.):
1 яйце
1 с.л. захар
150 мл вода
2 равни ч.л. суха мая
1 щипка сол
3 с.л. натурално пшенично нишесте
+ брашно, за смес по-гъста от палачинкова

8-9 бр. обикновени бисквити
около 10 бр. печени бадеми (не пречи, ако са осолени)
1 бр. обикновена вафла или 2 бр. от малките (по желание - може и да се пропуснат)

Ще ни трябва и сладолед :) - с вкус по избор, но според мен най-добре става с ванилов.

Бисквитите, бадемите и вафлите (ако ползвате) смилам в робот (или блендер). Предполагам, че и хаванче ще свърши работа.

От сладоледа оформям топки, малко по-големи или колкото тези за тенис. Овалвам топките в бисквитената смес, с мокри ръце притискам хубаво да залепне и прибирам в камерата на хладилника.


Обикновено това го правя ден преди плануваното сервиране на самия десерт.

Тъй като сместа за паниране е хубаво също да престои, може и нея да я подготвите предния ден и да я приберете в хладилник. (Тя бухва, така че предвидете по-дълбок съд, да няма изненади).
В хладката вода разтварям маята. Яйцето разбивам със захарта. Смесвам ги двете, добавям солта, нишестето и брашното лъжица по лъжица. Трябва да получите смес по-гъста от палачинкова.


Самото паниране на сладоледа отнема секунди. Предварително обаче трябва да нагреете достатъчно количество мазнина, така че топките да потънат изцяло. И мазнината трябва да е много силно нагрята.
Взимам една топка сладолед от камерата, потапям я в сместа за паниране и я слагам в маслената баня. Секунди след това я изваждам. Сервирам веднага.
Това е и неудобството на този десерт. Докато направя 5-6 бр. първите късметлии вече са опустошили чиниите, а последните чакат с влажни очи. Но за честотата, с която посягам към тази рецепта, се преживява неудобството, както и изцапаните съдове и опръсканата печка.




Добър апетит!
С поздрав: Elti



loading...

Абонирайте се за публикации

Въведете вашия e-mail:

Предоставено отFeedBurner

Проверете пощата си и активирайте абонамента чрез изпратения линк (проверете и папка "спам")