Цигов чарк 2

Приятелите ни отведоха насила там (само да не си представите, че ни влачат, вързани за автомобила :)) Направиха ни подарък (за добро поведение ;) и за малка промяна на петъчната традиция). Понякога се питам с какво спечелих такива хора около себе си. Та те даже и мислите ми четат. Щях да експлодирам от напрежение и те ми подариха терапия. Да кажа "хубаво е" е малко...
Такава какофония беше около мен, че последното нещо, което щях да планувам е пътуване. И плаках преди да тръгна... Но терапията мина успешно и се върнах усмихната.


Въпреки, че имаше места, които ме натъжаваха. Порязваха ме спомени от предишната ни почивка, когато свекър ми бе още жив. Виждах го, чувах го, спомнях си, как там на брега пиехме кафе.......


Мястото е по друг начин красиво, но все пак красиво. Пролетта носеше други цветоусещания, аромати и звукове.


Сутрините ухаеха на свежест


и на топли палачинки


Планинското ехо се заиграваше със смеха на дечицата




Ние, големите, пък се заигравахме с дечицата и ставахме по-малки. Загадка е какво ще се получи от тези дървесни кори :) Но ги носеха през целия път без да мрънкат. А вълшебната пръчица беше в ръцете на вуйчо, чичо или просто Лъчко.


Такааа... на "море" сме и най-логично е да си направим кораби.


И малки спасителни лодки в резерв, ако корабите не издържат на бурите.


Снабдяваха ни с храни от далечно пристанище. Измъкваха се от рифове и нашествие на акули :)
Возеха чушки, а се облизвахме с шоколад :)


Изкарахме си чудесно, върнахме се подмладени, готови да изплуваме над проблемите (с помощта на корабите, разбира се), заредени със сили да повдигаме планини и... предстоящи празнични трапези :)




Сладкиш в собствен шоколадов сос


Това е продължение на гостуването ми при Пепи. "Разкрачих" доста двете публикации, но... така се случи. А влизането ми в график е по-трудно от направата на самия сладкиш :)
Вижте го и него:


Продукти:
За тестото:
  • 45 г масло (мас)
  • 200 г захар
  • 1 бр. яйце
  • 150 г брашно
  • 5 ч.л. какао на прах
  • 1 ч.л. бакпулвер (с връх)
  • 1/2 ч.л. сол
  • 200 мл прясно мляко
За шоколадовия сос:
  • 250 мл вода (или портокалов сок)
  • 150 г  захар
  • 3 ч.л. какао на прах
  • 1 ч.л. ванилова есенция (или 2 прахчета)
Допълнително:
  • Сладолед за сервиране
Приготвяне:
На соса:
  • Сложете в тенджера всички съставки за соса, без ванилията.
  • Кипнете сместа и отстранете от котлона. Добавете ванилията. Оставете да се охлади.
На кексовото тесто:

  • С миксер смесете захарта с мекото масло (мас).
  • Сложете яйцето и разбийте.
  • Добавете 75 г от брашното, какаото, бакпулвера и солта. Разбийте до хомогенизиране.
  • Налейте 100мл от прясното мляко. Пак разбийте до поемане.
  • След това добавете останалото брашно и наливайте на тънка струйка млякото, като разбивате постоянно с миксер.
  • Изсипете кексовата смес в тава 20 х 20 см или 20 х 25 см.
  • Загрейте фурната на 180 (С) градуса.
  • Преди да сложите кекса във фурната, отгоре налейте сиропа (хладък или студен). Сипвайте от ниско, бавно и по спирала, от центъра към периферията.
  • Сложете, странно изглеждащият в този момент, сладкиш във фурната и печете около 20 - 30 минути.
  • Първият признак дали е готов, е сосът - той става гъст и бълбука по периферията.
  • Вторият признак е средата на сладкиша - при леко почукване с пръсти се усеща плътно и не поддава. 

Сладкиш в собствен шоколадов сос
  • Извадете готовия сладкиш от фурната, оставете го за, горе-долу, 10 минути.
  • След това обърнете на поднос. Нарежете го още топъл и сервирайте парченце, гарнирано с топка сладолед. Може да направите сладкиша в индивидуални купички, но внимавайте с времето за печене - то става по-кратко. Просто следете процеса. А, да, и съдовете за миене стават повечко.
Източник: receptite.com



Сервирах го с един сладолед, който наскоро открих в Lidl и много ми харесва. Има нотка на тирамису в него и в компанията на сладкиша се (ме) разтапя от удоволствие.
Надявам се ви е било приятно и ще се радвам, ако е така.
На теб, Пепи, благодаря за поканата и ти изпращам една голяяяма прегръдка, за удоволствието да бъда част от твоя богат, пре-богат, свръх-богат блог (и то на връх рождения ден на моето виртуално местенце)!

По пантофи в блога Храна за мойте канибали


Честити ми 2 години блог!
Току що ме подсети рожденика :) За малко да го пренебрегна.
Имах точно такъв случай в моя реален живот - приятел на мъжа ми реши, че иска да си празнува рождения ден у нас (да, да бяхме поканени и отговаряхме за трапезата :)). Та и аз така - ще си празнувам рождения ден на блога при Пепи :)) Заповядайте, поканени сте!
----------------------

По пантофи и с рецепта "закачка" избрах да гостувам при Пепи.
Първо, защото е с чувство за хумор и закачката ще приеме с усмивка.
Второ, защото блогът й е пълен със сериозни рецепти, без конкуренция. Особено щом става въпрос за месо.
Има и трето - бая ме стегна чепика, щом получих поканата. За това нахлузвам пантофки и отивам на гости при Канибалите :)

Пепи, благодаря за вниманието и се надявам да приемеш с усмивка това вкусно "Шменти капели пиле". С плънката е ясно, че може да се варира, но за да е напълно завършена рецепта, споделям моя вариант. Чувствам се малко странно... все едно да давам уроци по рисуване на Микеланджело:) 

"Шменти капели пиле"



Продукти за пилето от тесто:

360 - 400 г бяло брашно
150 мл прясно мляко
3 с. л. олио
1 ч. л. сол
2 ч. л. захар
1 ч. л.суха мая
1 яйце
1 с. л. какао на прах

Сладкиш Дунавски вълни


Продукти:

За блата:
  • 250 г масло (маргарин, мас)
  • 200 г захар
  • 5 яйца
  • 375 г брашно
  • 3 равни чаени лъжички бакпулвер
  • щипка сол
  • 1 ванилия на прах

  • 1 - 2 с.л. прясно мляко
  • 3 с.л. какао
  • 500 - 700 г вишни почистени от костилките (от компот, пресни или замразени)

Приготвяне на блата:

  1. Оставяме маслото на топло да омекне и разбиваме с миксер.
  2. Слагаме солта, ванилията, захарта и разбиваме всичко заедно. 
  3. Добавяме яйцата едно по едно, като между тях разбиваме за кратко, до поемане на предното. 
  4. Ръсим половината брашно, върху него наръсваме бакпулвера и отново разбиваме. 
  5. Добавяме и останалото брашно. Смесваме всичко с миксера, на бавни обороти.
  6. Включваме фурната на 180 (С) градуса.
  7. Тавата, в която ще печем, застиламе с хартия за печене (кръгла, с диаметър 35 см или правоъгълна - 40 х 30 см)
  8. Изсипваме 2/3 от кексовата смес в тавата.
  9. Към останалото 1/3 тесто добавяме какаото и прясното мляко.
  10. С лъжица гребваме от какаовата смес и разпределяме върху бялото тесто в тавата.
  11. Поставяме вишните равномерно навсякъде и леко притискаме, за да потънат. (Ако вишните са от компот ги оставяме да се отцедят преди това)
  12. Блатът се поставя в нагрятата фурна и се пече около 40 минути.
Продукти за крема:
  • 500 мл прясно мляко
  • 1 нишесте ванилия (за 500 мл течност)
  • 100 г захар
  • 50 г масло
Приготвяне на крема:
  1. 400 мл от млякото и захарта загряваме до кипване.
  2. Останалото мляко смесваме с нишестето.
  3. Горещото мляко отстраняваме от котлона, наливаме на тънка струйка млякото с нишестето, бъркаме енергично и отново връщаме сместа на котлона.
  4. Бъркаме непрекъснато и изчакваме да кипне.
  5. Махаме крема от котлона, добавяме маслото и разбиваме с миксер до пълното усвояване на маслото.



Сладкишът (който вече е охладен) заливаме с горещия крем и оставяме да изстине.

Рецептата за блата взех от сайта "Веселият готвач".

В оригиналната рецепта кремът съдържа повече масло, но тъй като самият блат е от тежките, реших, че по-лек крем ще отговаря повече на вкуса ни.
Пак по оригинал трябваше да има и шоколадова заливка. При мен - само настърган шоколад.


Направих го с вишни от компот, (за втори път ми е), но продължавам да си мисля, че с пресни вишни ще е доста по-вкусен. Сложих по-малко количество плод, но в рецептата съм оставила количеството, което би трябвало да сложите (като минимум 500, а най-добре 700 г).


Поднесете с чай или плодов сок. Да ви е сладко!

Хисарлъка и подарена рецепта от "Тихият кът"

Спонтанно и непланувано, една неделя от февруари, отделихме на Хисарлъка, един от парковете на град Кюстендил.


Приятно местенце, което бях забравила с годините.


Пролетта тихо нашепваше, че идва скоро. Един самотен кукуряк, превръщаше шепота в крясък.



За дечицата няма значение сезона - еднакво безгрижни, весели и щастливи са. И как заразително действат и на нас.




Не бях стъпвала с години в зоологическа градина.


И за първи път посетих една от 100-те национални кръчми на България. Проект аналогичен на 100-те национални туристически обекта. И това беше първата ми стъпка по следите на националните кръчми. С "Тихият кът", с. Слокощица, сложих началото на един друг тип печати.


Обслужването и обстановката са повече от приятни. А във вестника, който всъщност е меню, което трудно може да изчетеш подробно, имаше споделена рецепта за "Камберски топки". Подарък, който нямаше как да подмина :) Поръчах ги и запомних рецептата. Всъщност, мислех си, че съм я запомнила, до момента, до който не тръгнах да ги правя. Основното бях запаметила, но в подробностите и количествата не съм убедена. Така става, като не снимаш правилната страничка :) Но това не беше пречка да опитам да направя нещо близко до:

Камберски топки от "Тихият кът"

  • 100 г сирене
  • 100 г кашкавал
  • 1 домат (само месестата част)
  • 3 яйца
  • щипка брашно (за сместа)
  • черен пипер
  • магданоз
  • брашно (за паниране)
  • олио
  • скилидка чесън (може би) - не сложих обаче



Приготвяне:
  • Настържете на ситно ренде, в купа, сиренето и кашкавала.
  • Нарежете месестата част на един домат на дребно и също сложете в купата.
  • Добавете 3 жълтъка, щипка брашно, смлян черен пипер и ситно нарязан магданоз. (По желание и скилидка чесън, нарязана на дребно)
  • (Аз сложих и 20 г накъсано на парченца топено сирене, тип чедър)
  • Разбъркайте хубаво сместа.




  • С мокри ръце оформете топчета, с големина на орех. Оваляйте ги в брашно.
  • Приберете ги в камерата на хладилника, докато чакате да загрее олиото и подготвите останалите неща.




  • В дълбока чиния сложете белтъците от яйцата и ги разбийте хубаво с вилица.
  • В друга чиния сложете брашно.
  • Загрейте по-голямо количество олио, в дълбок тиган.
  • Потопете топчетата (те са леко стегнали, но не замразени напълно) в разбитите белтъци, след това пак в брашно (по желание още веднъж в белтъците) и ги сложете в нагорещеното олио.

Стават бързо. Не се изкушавайте да ги пържите по-дълго, защото има опасност панировката да пропусне и топчетата да станат кухи. За това е важно и мазнината да е добре нагрята.

  • Извадете готовите топчета на кухненска хартия.
  • Сервирайте топли.





С благодарности към "Тихият кът"!
Чудно мезенце са - наздраве!
---
Редакция 09.06.2015 г.

При последното ни ходене до "Тихият кът", някога в разгара на лятото миналата година беше, отворих на правилната страничка менюто и направих анализ на способността ми да запомням. Видях, че съм сбъркала името, сложила съм повечко яйца, но в общи линии добре съм я уцелила. Споделям оригиналната рецепта, за тези от вас, които ще се решат да я направят.


Облечени кюфтета с моцарела


Хлебче, а в хлебчето кюфте и в кюфтето мини топче моцарела. Как ви звучи?


Първоначалната идея беше за кюфтенца със "сърце" от моцарела, сос фрикасе и червени нишки олио с пипер. Но после, вместо да се излежават "разголени" в сос, реших да им наметна по елече. И се получиха облечени кюфтенца.

loading...


Продукти:
За кюфтетата:


Воловани с аерирано крем сирене "Жоси"

Волованите са от онези бързи предястия (закуски), тип хапки, които може да се направят с различни плънки и съответно да се получат различни вкусове - сладки, солени, пикантни. Имам питанка, дали всички форми се наричат воловани или само кръглите носят това име? Може и да греша, като всички бутер кошнички, без оглед на формата, но по тази технология, наричам така.
Та тези мои воловани, или както им е там другото име, сега са със солена плънка. Основно смес от сирене и майонеза. Но за първи път изключвам чесъна и слагам лимонова трева. Нова стъпка, която ми хареса.

Воловани с аерирано крем сирене "Жоси"

Продукти:

  • Прясно многолистно тесто (купувам от Lidl) - не погледнах грамажа
  • 150 г аерирано крем сирене на ЖоСи
  • 150 г майонеза
  • лимонова трева
  • червен пипер
  • за декорация - домати, маслини, пресни стръкове лук, магданоз



Приготвяне:

  • Нарежете бутер тестото на квадрати.
  • На част от квадратчетата изрежете дупки, пак под формата на крадрат, но по-малък. Работете с остър нож.
  • На друга част от квадратчетата направете само разрези под прав ъгъл, на срещуположните страни (виж снимката по-долу).




  • Първият вариант за оформяне на бутер волованка е като вземете един плътен квадрат, намокрите връхчетата с вода, върху него сложите един квадрат, с изрязана дупка.
  • Вторият вариант е с квадратчетата с разреза. Взимате едното ъгълче и прегъвате към срещуположното връхче. Другото ъгълче - също отива към срещуположното и получавате преплетен борд на бъдещата кошничка. Намажете пак с малко вода, за по-хубаво слепване на връхчетата.



Подредете бутер формичките в тава, застлана с хартия за печене, на разстояние една от друга.
Загрейте фурната (около 200 (С) градуса).
Поставете формичките в предварително нагрята фурна и печете до готовност.

За плънката разбийте крем сиренето с майонезата. Сложете на вкус лимонова трева и малко червен пипер. Може да отделите малко от сместа, да сложите подправките и да опитате как е според вашия вкус. Ако не ви допадне комбинацията, то към по-голямото количество си сложете такива, каквито харесвате. Аз точно така направих теста, хареса ми и овкусих цялото количество с щедра доза лимонова трева.

Изстиналите кошнички напълнете с крема малко преди сервиране. Ако го направите по-рано, бутер тестото ще поеме от влагата и ще загуби част от хрупкавия си чар.


Украсете кошничките с маслини, резенчета чери или обикновени малки домати, клонки магданоз, стръкчета пресен кромид лук.
Кремът има идеална консистенция за работа с шприц. Няма да казвам защо не се възползвах :)

От остатъците бутер тесто изпекох формички, които също боднах тук-там по волованите за декорация.




loading...