Торта "Camino de Santiago"

Пуснаха ми темата, подсказаха ми част от декорацията и ме оставиха 2 седмици. Изчетох един куп пътеписи (слагам линк към един от всичките) и разгледах хиляди снимки. Почувствах тръпките, болките, радостите, страховете и удовлетворението на хората извървели пътя на Свети Яков, наричан още Камино де Сантяго. Самият път е с дължина около 800 км и се смята, че минава под Млечния път, както и че е зареден с енергията на звездите. Но само хората, които вървят пеша или с колело получават званието пилигрим и удостоверение от катедралата Сантяго де Компостела.

Buen Camino, на човека, който имаше рожден ден и приятелите му поръчаха тази торта:

Най-трудната част бе изработването на колелото. Лепих частите сигурно над 20 пъти и все нещо се отлепваше (засъхналото захарно тесто не реагира качествено на ядливото ми лепило, което си направих от разредена тайлоза). Зеленият храст реши част от проблемите ми.
За снимките на захарна (фонданова) хартия искам да благодаря на онлайн магазин Хитрини.

За малките саксийки, които виждате ми помогнаха дъщеря ми и племенничката ми, която точно в периода на тортоправенето беше на гости на леля.

Заложих на малки характерни символи (каменни блокове със знака на мидичката, дървени указателни табели, кратунка), пейзажи от пътя, карта, колело и бъдещ пилигрим.

По първоначален замисъл тортата трябваше да има трети етаж - снимка на катедралата. Но нарушената пропорция, след като сложих малкия трети етаж, ме накара да се откажа от него.

За първи път работя с фонданова хартия. Приятно е и не е трудно, но ако се поставя на равна хоризонтална повърхност. Краищата й са по-чувствителни на допир и бързо се чупят. Но при мен това беше като допълнителен ефект, особено на картата.

Направата на цялата торта ми донесе удовлетворение, боренето на несготите и упоритостта на захарното тесто ме караха да се чувствам като хората, чийто пътеписи бях изчела и разказваха за трудните моменти по техния път. Т.е. това беше моят Camino в правенето на торти. Темата ми бе особено интересна, завладяваща и нестандартна. Много съм благодарна, че ми се случи и най-вече благодаря на семейните ни приятели, че ми се довериха за изпълнението.

Повече от доволна бях, когато ми се обади и самия рожденик, за да ми благодари. Макар, че изпаднах в леко комична ситуация :)

В процеса на разговора:
Рожденикът:
- Направих снимки на тортата от всички страни и ще си ги сложа на стената, заедно с книжката с печатите и удостоверението, когато извървя пътя.
Аз:
- Моля те да ме отбележиш на снимките.
Рожденикът:
-Как да те отбележа?
Аз:
-Потърси профила ми във фейсбук и ме отбележи.
Рожденикът:
-Аз нямам фейсбук.
Аз:
-Е на каква стена ще ги слагаш снимките?
Рожденикът:
-На стената в моя хол. И ще те поканя да ги видиш. Наред с всички документи, удостоверяващи изминаването на пътя Камино де Сантяго.
Аз (излизайки от навика за виртуалното общуване):
-Буен Камино...

Разрез на тортата не мога да покажа. За вкус заложих на двойно кадифен - червено кадифе (само с какао, без боя) за блатовете на първия етаж и много хубав млечно-маслен крем, който също имаше нежна, кадифена структура (с бял цвят, за контраст). Втория етаж е вита торта от бели пандишпанови блатове и шоколадов плътен крем.