Сапарева баня и вилно селище "Парка"

Това си направих за подарък за рождения ми ден - почивка. Традиция, която въведох след един много щур купон, преди около 5 - 6 години, в който всички щуротии бяха за моя сметка. Изкарахме си много хубаво, с много приятели, но като се огледах май истински хубавото беше повече за другите, отколкото за мен. Та от тогава рождения ми ден е празник само за най-близките ми, а подаръкът, който искам е... почивка. Така се променят желанията с порастването :)

Избирам Сапарева баня, като сравнително близко място.


На вилите попадам случайно в нета и се чудя що за име е това "Парка" (първоначално го прочитам като "папка"). Отворих сайта от любопитство и до този момент изобщо не ми беше хрумвало, че може би близостта им до градския парк е дало името им :))
Харесват ми на снимка. Търся коментари - бедно, но все хубави. Позвънявам - няма свободни места за събота. Отказвам се. Приятният и дружелюбен глас в телефона звучи още в ушите ми. Това ме накара да променя деня, но не и мястото.  Пак звъня: "А неделя ..."

И ето ни тук:

Беше много спокойно. Бяхме само ние (групичка от 6 човека) и кучето, което си поигра с това на стопаните.

Какъв снежен човек си направихме :) Дали да не се разпишем с едно припикаване?

Снегът правеше картината още по-красива.
Къщичките са 4 (от които мисля 3 се дават на хотелски принцип), като може да наемете стая, цял етаж или къща. Отопляват се с камина (поне нашата беше така) и уюта е неповторим. Има кухненски кът с мивка, посуда всякаква, хладилник, но няма печка. Ориентирахме се към барбекюто (има го пред всяка къща) за спасяване от глада. 


От този басейн, който иска може да си хване пъстърва и да се наслади на прясна рибка. Аз обаче не го мога. И риболова, и това да изям нещо, което е било живо пред очите ми. 


Между къщичките има достатъчно пространство, което гарантира спокойствие и при пълна заетост. (На нас, като единствени наематели ни беше супер спокойно).
Снимах всички къщички, без една (тази на собствениците):






Хората, които ни посрещнаха бяха много любезни и сърдечни (не изкуствено и по задължение, а истински). Едва ли ще прочетат това, но имам потребност да кажа: "Благодаря ви и пак ще се видим" (живи и здрави).

Подозирам, че лятно време градината е цветен рай. Но и под снега прозираше, любовта, с която е правено всичко.




Новият ден (и новата седмица) започна с ярко януарско слънце и чаша топло кафе на верандата. Снегът се стопи до обяд и взех да си мисля, че е навалял само за да ми достави удоволствие с красотата си.


Ето с тази красота:







И няколко снимки и от града:
Гейзерът , с температура над 100 градуса по Целзий
Гейзерът

Църква Св. Никола

Център
Ако ви се прииска да хванете гората, това е добра отправна точка.
Ако имате нужда от топъл басейн и други глезотии - намират се (похвалиха ми един хотел, но нямам лично мнение).
Ако ви се прииска да си пиете винце с приятели в домашна обстановка, препоръчвам вили "Парка".
Важно е настроение да има! Пожелавам ви го от сърце, където и да сте!


Чушки пълнени с киноа и сирене

Чушки и сирене - класика.
С малко вмешателство кривваме и разнообразяваме класиката.
Обогатих с киноа, пържена шунка и пържен кромид лук. Идеята за "уплътняване" с киноа дойде след като видях, че сиренето няма да ми е достатъчно за всичките чушки, които бях подготвила.



И така, ето продуктите (за 4-5 порции):
8-10 печени и обелени чушки
1 к.ч. киноа
300 - 400г бяло саламурено сирене (аз ползвах краве)
2 яйца
100 - 150 г шунка (бекон)
1 средна глава кромид лук
2 скилидки чесън
2-3 щипки черен пипер
галета
олио

Приготвяне:
Изплакваме киноата с хладка вода (2-3 пъти). Слагаме 1 л вода да кипне.Добавяме киноата и сваряваме до готовност (става бързо, около 10-15 мин). Изцеждаме.

Шунката нарязваме на тънки лентички. Почистваме лука и също го нарязваме. Загряваме малко олио в тиган и слагаме първо лука. Щом омекне и промени леко цвета си добавяме и шунката. Пържим до апетитен, кехлибарен загар на лука. Оставяме да изстине.

С вилица намачкваме сиренето, добавяме чесъна, нарязан на ситно и яйцата. Хубаво разбъркваме. Добавяме изстиналите киноа, шунка и лук. Подправяме с малко черен пипер. Разбъркваме и с тази смес пълним чушките.

Подмазваме тавичка с олио и ръсим малко галета на дъното. Подреждаме чушките. Изливаме тънка струйка олио върху тях и отново ръсим галета.


Печем във фурна и сервираме топли. Вървят с прясна доматена или зелена салата, както и с доматен сос с чесън.


Плънката е приятна, макар и по-плътна от стандартната със сирене и яйца. Може да променяте пропорционалното съотношение на отделните продукти и така ще "извикате" нов вкус. Може да добавите нещо от себе си в плънката или да спестите даден продукт.  


Това ястие е от новия ми хранителен режим, към който ще се придържам известно време, до "изтриване" на следите от лакомията ми преди и по време на отминалите вече празници. Рецептата е богата на белтъчини и бедна на  въглехидрати. За намаляване на мазнините използвах шунка (не бекон), нискомаслено сирене (може и извара, но аз не я обичам) и оскъдно количество мазнина за запържване и печене.

Ориз с месни хапки и зеленчуци - мъжка кухня


Ако предпочитате повечко месце, заглавието ще се промени на "Месни хапки с ориз" :)  При нас веднъж бие на ориз, друг път на зеленчуци, трети - на месо. И всеки път е различно, но много вкусно.
Това е ястие, което мъжът ми обича да готви. Той рядко се изявява в кухнята, но сега сосовете Kikkoman го активираха. Даже го приготви два пъти в рамките на месец. Първият път, защото му казах, че много ми се е дояло от тази негова вкусотия и втория, защото го помолих да се включи с рецепта за Kikkoman :)



Паста с пиле терияки

Пиле мариновано в терияки, сос бешамел и сметана, паста тип лазаня - това е второто ми предложение с участието на вкусните сосове Kikkoman.


Много ми е трудно да дам точни количества, че всичко правя на око, но се надявам основната идея да е ясна. То, от това "на око" имах остатък на продукти, които обединих в една бъркана лазаня, която ми дойде в навремена подкрепа.

Използваните продукти са:
лазаня - около 10 листа
филето от едно пиле
200 г печурки
около 800мл прясно мляко
100 мл сметана
6 с.л. брашно
50 г масло + 8 с.л. олио
3-4 кисели краставички
100 г царевица от консерва
около 100г кашкавал
3-4 с.л. сос терияки на Kikkoman
черен пипер и сол

Пилешкото нарязвам на хапки и мариновам в терияки сос за половин, един час. След това пържа в оскъдно количество загрята мазнина до побеляване на месото, добавям нарязаните гъби и продължавам с пърженето до хубава зачервена коричка и оставане на мазнина.


Приготвям сос, подобен на бешамел, като първо загрявам маслото и олиото. След това слагам брашното и пържа до леко златисто. Наливам от млякото и бъркам непрекъснато. Разреждам соса с мляко и продължавам да бъркам, за да не се образуват бучици. Последно наливам сметаната и бъркам без прекъсване. Гъстотата на соса трябва да се получи близка до гъстотата на крем нишесте (малеби).

Сварявам листата лазаня в кипяща подсолена вода. За да не ми се слепват го правя на етапи - първо 3 бр. после още 3 и т.н.(внимавам да не ги преваря, по-добре да останат леко сурови)   Изцеждам и нарязвам на ленти, които подреждам със застъпване в подмазани формички, като оставям да висят и извън формата (бройката зависи от порциите - аз направих 4).


Слагам малко сос бешамел, след това от пилешкото месо.
Пак сос и отгоре резенчета кисели краставички и царевица.



Отново сос, пак малко от пилето, хайде пак сос, настърган кашкавал и затварям с висящите крайчета от лазанята.


Така подготвените порции пека във фурна, нагрята до 250 градуса, до зачервяване на крайчетата.


Опитах и с обръщане:



Исках да налея по малко сметана във всяка порция преди печенето, но забравих. Ще компенсирам при следващото приготвяне.

Както споменах, обединих всичките ми останали продукти и изпекох една бъркана лазаня. И добре, че я имаше, защото порциите се оказаха малки за мъже :)


Гъбена изненада и рожден ден с Kikkoman

Малко преди Рождения ми ден, получих покана-предизвикателство от Kikkoman. На самия Рожден Ден, който беше вчера, но така и не смогнах да ви почерпя виртуално на време, се докоснах до вкуса на сосовете Kikkoman (за първи път).
Ще ви почерпя с ден закъснение, първо с топло предястие и в отговор на предизвикателството Kikkoman.

Гъби изненада с Kikkoman


Продукти (при мен за 8 порции):

8 бр. средни по големина гъби
120г кайма смес
100-120г кашкавал
200г майонеза
1/2 ч.л. черен пипер
1 скилидка чесън
2 с.л. соев сос Kikkoman
275 - 300г бутер тесто
кръгчета от кромид лук за декорация

Начин на приготвяне:

  • Измийте гъбите бързо под течаща вода (след това подсушете) или ги избършете с влажна салфетка ( не трябва да ги държите дълго време в допир с вода, за да не поемат и да ви развалят предястието).
  • Отстранете внимателно пънчетата и ги нарежете на дребно.
  • Загрейте в тиган 1 с.л. олио и сложете да пържите каймата. Ако трябва намачкайте с вилица, за да се получат малки късчета. 
  • Добавете соевия сос и продължете с пърженето. 
  • Когато каймата промени цвета си, добавете нарязаните гъбени пънчета. 
  • Пържете до хубав кафеникав цвят на каймата и гъбите. 
  • Свалете от котлона и оставете да изстине.




  • Капнете в гуглата на всяка гъбка малко соев сос.
  • Към изстиналата кайма добавете настъргания на едро ренде кашкавал, нарязаната скилидка чесън, черния пипер и майонезата. Разбъркайте хубаво.




  • Напълнете гуглите на гъбите с връх.
  • Нарежете бутер тестото на квадрати с подходяща големина, спрямо големината на гъбите. Тестото трябва да е тънко (аз купих готово такова от Lidl, но всяко едно бутер тесто би свършило работа. Ако е дебело трябва само да се разточи до дебелина 3-4мм).




  • В средата на всеки бутер квадрат сложете една пълнена гъба. 
  • Подгответе си лучени кръгчета (от кромид лук), за "затваряне" на пликчетата от бутер тесто.
  • Четирите края на тестения квадрат вдигнете нагоре и ги пъхнете в лученото кръгче.





  • Загрейте фурната до 220г.
  • Подредете гъбките изненада в тава, на разстояние една от друга и печете до готовност на тестото.



  • Сервирайте топли.




В тази рецепта има нотки от любимите ми чушки сюрприз. Но е чисто нов, преобразен от мен вариант. Искрено се надявам да ви се услади, колкото на нас. Слагам ги в графа любими, въпреки, че ги правя за първи път, защото съм сигурна, че ще имат често присъствие в менюто ми за гости.
---------------

15.02.2013г.

Рецептата спечелва голямата награда в блог предизвикателството на Kikkoman. Благодарение на нея си имам нож "Сантоку" и електрическо точило за ножове. В публикацията "Подаръци и лучени хризантеми" може да прочетете повече за тях.


Чеснови фетучини с кюфтенца

Едно "уханно" предложение :) (подходящо за почивни дни). С чесън и в трите съставки - в кюфтенцата, в соса и фетучините. Пастата - по-скоро като гарнитура, с малко домати за цвят и липса на подправки (ако не броим чесъна). Кюфтенцата - почти класически, придават по-убедителен вид и това ястие минава за вечеря :)


За 4 порции:
Продукти за кюфтенцата:
500г кайма (смес)
1 яйце
1 филия хляб
1 с.л. кисело мляко
1 глава кромид лук
1 - 2 скилидки чесън
1 равна ч.л. червен пипер
черен пипер, чубрица или други подправки (на вкус)
брашно за овалване
мазнина за пържене
кашкавал (по желание)

Начин на приготвяне:
Накисваме хляба във вода.
В купа поставяме каймата, нарязаният на дребно кромид и чесън лук, яйцето, киселото мляко, червения пипер, подправките и изцедения хляб. Омесваме хубаво сместа и оставяме да отлежи около час. След това правим малки кюфтенца, овалваме в брашно и пържим в нагорещена мазнина.

Продукти за доматения сос и приготвяне:
Смлени домати (един голям буркан от 800мл), слагаме на котлона с 2-3 с.л. зехтин или олио. Пържим до сгъстяване, посоляваме на вкус и добавяме нарязан на ситно чесън.

Приготвяне на фетучините:
Кипваме около 2л вода. Посоляваме и слагаме около 180-200 г фетучини. Варим до готовност (около 7 минути). Изцеждаме, сипваме тънка струйка зехтин, 2 скилидки нарязан чесън и разбъркваме хубаво.



Може да сложите кашкавал върху кюфтетата и (или) пастата и да запечете за кратко под грил, точно преди сервиране.

Френска селска торта, с пожелание за много сладки моменти през Новата 2013 година

Тръгна по пътя си Новата 2013-та. Все още държим в шепите си надеждата, че ще е по-добра, по-спокойна и по-щедра от предходната. Само още няколко дни и ще свали празничната си премяна, дните пак ще се превърнат в обикновени и животът ще продължи по старому. Но остават надеждата, мечтите и желанието за промяна към по-добро. Поне докато не ни ударят  по шамар (или по няколко) данъците, застраховките, винетките, дружествата, които се грижат да ни е топло и светло, осигуровките (на солидарен (парадоксален) принцип!) и много други. Ох, нещо ми загорча и ще насоча поглед към новогодишната ми торта.

Френска селска - доста популярна, но аз я правя за първи път, подтикната от думата на Сончето (шеф на "Моето сладко хоби") "любима". И има защо да е в тази категория - уханни медени блатове, свеж сметанов крем, лек аромат на орехи и нежен обобщен вкус.


Френска селска торта:

Продукти за блатовете:

2-3 с.л. мед
150  г захар
50 г  масло (маргарин)
2 яйца
щипка сол
1 ванилия
1 ч.л. сода бикарбонат
350-400 г брашно

Начин на приготвяне:


  • В малка тенджерка се смесват меда, захарта  и маслото.
  • Поставят се на котлона на слаб огън и се бъркат до разтопяване.
  • Яйцата се разбиват с щипка сол и се прибавят към топлата смес,разбърква се и се добавя содата.
  • Изчаква се да заври, вари се 1-2 минути при непрекъснато разбъркване и се добавя брашното.
  • Оттегля се и се бърка, меси до получаване на меко тесто.
  • Разделя се на 6 -7 топки.
  • Всяка топка се разточва върху хартия за печене (или силиконово килимче) до много тънка, почти прозрачна кора.
  • С помощта на ринг, чиния или друга тава се изрязва до правилна кръгла форма (ако ползвате силиконово килимче, бъдете много внимателни, за да не го нарежете) и желания размер -24-26 см
  • Пекът се във фурна предварително загрята на 180 - 200 градуса С. Стават много бързо (3-4 минути), така, че наблюдавайте.
  • Изваждат се и се оставят да изстинат.
Продукти за крема:
800 г квасена сметана (по рецепта 900г)
200 г пудра захар
250 г крем сирене (по рецепта 150г)
Счукани орехи  (около 2 шепи)
Допълнително 3 с.л. захар

Начин на приготвяне:
Сметаната се разбива с пудрата захар до пухкав крем. 
При мен се получи пухкав, но полу - течен крем, който реших да уплътня с крем сирене.
Сиренето се разбива с 3 с.л. захар до напълно гладък крем. 
Добавяме на етапи сметаната и разбиваме до хубаво хомогенизиране. 

Подреждаме тортата във форма с падащи стени, като редуваме блат, крем, счукани орехи. Завършваме с крем и орехи.
При мен, за финал и едни новогодишни свещички, които ме грабнаха от раз, щом ги видях в блога на Ивана. Лесни, бързи, оригинални и много подходящи за случая.



Направих ги от меденото тестото на тортата. Разточих на кора, изрязах правоъгълни парчета и ги увих около картонена ролката (от кухненско фолио), облечена с един слой алуминиево фолио. Изпекох, оставих да изстинат и напълних със смес, направена от крем нишесте (ванилия), масло, счукани бисквити, счукани орехи и течен шоколад. (Исках сместа да е по-плътна и не много сочна, за да не омекнат свещичките). Малко от крем нишестето оставих за декорация и имитация на разтечен восък. Пламъчетата са от карамелизирана захар, захваната на клечки за зъби.
Нямам снимка, на тортата извън формата, нямам и снимка на парче, но един разрез ми се намира :)


С огромни и най-искрени благодарности, 

Сонче, това е за теб:


Ив, а това за теб:


До скоро и използвайте пълноценно почивните дни :) ! 

22.11.2014
Френска селска торта - 2 вариант




Медено-бонбонена Коледа - 2 част. Или 100г бонбони за публикация номер 100

Какво съвпадение :)
Това е стотната ми публикация и по случайност (или не) следва парад на бонбоните. От тях (бонбоните) няма и помен, и това "100г" в заглавието е подвеждащо, но така се стекоха нещата :).
Черпя виртуално и благодаря на всички, които ми идват на гости по блогърски! Благодаря и на всички вас, които ме вдъхновявате и радвате - едни с красивите презентации, други с прекрасното си чувство за хумор, трети с оригиналните и вкусни рецепти, четвърти с букет от всичко това!

Бонбоните, както казах в предишната публикация, направих за Коледа и подарих на близки и роднини. По идея на Бети купих метални кутии и ги превърнах в музикални (т.е. мъжът ми ги превърна). Оставихме и светещия диод, чиято червена светлина се отразяваше във фолиото и правеше картинката още по-празнична (звук и светлина ... :)).

Бонбони номер 1 - Моцарт от Ossigeno


При Fedora тези бонбони изглеждаха страхотно. Нямаше вариант да ги подмина без да ги пожелая. И мога да ви кажа, че са неприлично вкусни.
Приготвяне на сърцевината:
Продуктите са сърцевината (марципан, при мен кашу, счукано на ситно и малко зелена боя) се омесват на еднородна смес. Оформя се на малки топчета (приблизително с големината на лешник).
Приготвяне на обвивката:
Медът и захарта се загряват. Държат се на котлона, докато захарта леко започне да се карамелизира, а капка от сместа, пусната в съд със студена вода не се разлива, а се запазва като форма. Сваля се от котлона и се прибавят смлените (при мен счукани на ситно) орехови ядки.  Изчакваме сместа леко да се охлади и слагаме разбития на пяна белтък (при мен белтъкът се стегна от топлото и бърках усилено, за да избегна "парцалите"). Сместа се изсипва върху хартия за печене и се оставя да стане хладка (не много, за да се работи лесно с нея. Трябва да е мека, а е такава, когато е хладка към топла), след което се взема по малко и се завиват зелените топчета.
Сега, по оригинал, би следвало да има още едно завиване на получените топчета в марципан, но аз го пропуснах. Останалият ми 100г марципан нямаше да ми стигне, а едно излизане до магазина щеше да е прът в колелото на бонбонената ми фабрика :))
Приготвяне на покритието:
Разтопяваме шоколада и маслото на слаб котлон. Бъркаме до изглаждане на сместа.
Всяко топче топваме в шоколадовата баня и подреждаме на хартия или в капсули.



Бонбони номер 2 - Ferrero от My candy kitchen


Още едни много вкусни бонбони, които "задигнах" от Candy.
Изпечете лешниците (аз пекох бадеми), оставете да изстинат и счукайте.
Избъркайте шоколада с ядките и добавете смлените вафли.
От сместа оформете топчета, които може да облечете в шоколадова коричка. За целта разтопете шоколада и олиото, като бъркате непрекъснато. После залейте бонбоните.
Или може само да ги оваляте в смлени вафли (както направих аз).



Бонбони номер 3 - Картофени кокосови от Вкусно с Бети


Тези бонбони, колкото странно ми звучаха на продукти, толкова вкусни се оказаха в последствие, т.е. МНОГО. Препоръчвам ги на всички кокосо - маниаци.
Картофът се намачква с вилица, докато е горещ. Добавя се захарта, сместа се втечнява, но не трябва да ви притеснява, защото кокосовите стърготини, които трябва да сложите сега, оправят нещата. Добавяме още нарязани на ситно портокалови корички, сушени смокини и фурми. Хубаво разбъркваме. От сместа направих малки конусчета (елхички, скалички... кой как ги вижда). Намазах с разтопен шоколад и поръсих с кокосови стърготини.



Да ви е сладко!


Пожелавам ви много опияняващи и много сладки моменти през Новата 2013! 
Пълно да е както в ръцете, така и в душите! 
Много доброта, щастие и любов! 
Весел Празник!

Ако нямате време за домашно бонбоно-правене, знаете от къде и как да подсладите Празниците :) С такава кошница ни изненадаха наши приятели и клиенти. И от тук не останаха 100г бонбони в подкрепа на заглавието :)). Наздраве!

loading...