Плевен, Кайлъка, преговор на уроците по история и бирена пица

Идва момент, в който искам да избягам за малко :)
За тези, които следят какво се случва в кухнята на Elti, няма да е изненада, че след скорошна публикация за торта следва такава за пътуване. Връзката е рожден ден - подарък  :) (пореден повод и потребност от почивка). Отново бяхме клиенти на Грабо,

а чрез тях на красивия Плевен и приказните вили Кайлъка. Това се оказа едно от най-добрите ми попадения. Плевен го видях като красив град и въпреки, че в този сезон водната каскада не работеше, мащабът ме впечатли и бегло успях да си представя истинската красота, която облива центъра през лятото. За да коригирам това "бегло", истински се надявам лятото пак да отида до там.

Емблематична за града е Панорамата и я сложих в задължителния списък (нарушавам хронологията и "откривам" публикацията именно с нейна снимка)

Панорамата "Плевенска епопея"

Внушителна сграда, ефектно пресъздаване на кадри от бойното поле, особено като си представя, че е направено преди 35 години. Определено си заслужава да се види.

Скобелевият парк - огромен по размери и пропит с исторически спомени. Въпреки, че историята ми е слабо звено, ме побиваха тръпки от паметниците-гробове, оръдията, градинките "декорирани" с глави на снаряди, щикове - превърнати в огради. Направих си преговор на уроците, които бях позабравила.

В Скобелевия парк

Тръгнахме пеша от центъра, изкачихме стълбите до паметника на "Майка България":

Монумент Майка България

и от там - по алеята, водеща към Панорамата:

Алея в Скобелевия парк

Центърът на града е чист, подреден и отново с елементи от войната, превърнати в различни декори.
Цветната алея в центъра тушираше ниските температури и зимното студено сиво.

Пешеходната зона

По-долу: Площадът в Плевен и сградата на Общината с часовниковата кула, за която прочетох, че е предпочитано място за срещи.

Сега се сещам за една среща преди мнооого години: с мъжът ми още сме гаджета. Имаме среща (не помня часа -примерно в 5), но в деня точно след  преминаване към зимно часово време (т.е. превъртаме часовника с час назад). Отивам (почти точна) на срещата, а той насреща ми намусен и надут. Чудя се какво го е прихванало и защо си придава важности, докато не разбрах, че е чакал 1 час. После така се смяхме и признавам си, беше ми адски приятно за завидното търпение и това, че не си беше тръгнал. Любов, любов...

Сградата на общината

 Бившата турска баня първо я снимах, без да знам какво е и после се информирах:

Бивша турска баня. Сега художествена галерия.

 В централната част може да се видят много такива фигури:

Тук се шегуваме, че някой е откраднал тъчскрийна на човека :))

Ограда с глави от (или с форма на) снаряди:

Оградата на Мавзолеят костница "Св. Георги Победоносец"

А зад оградата - Мавзолеят костница "Св. Георги Победоносец". И малка част от наработещата водна каскада.

И една снимка, почти близнак на такава от Гоце Делчев:

Случаен парк в центъра на Плевен

Ето за сравнение :))

И тематична снимка за блога - с форма на телена бъркалка :))

Още една тематична, но по "периферията" така да се каже. За "късмет" Музеят на виното почива в дните, които сме отредили за Плевен - понеделник и вторник:

Пицария "Синьорина" е другото ни предварително набелязано място. Прочетох в нета, че тук са показани най-големите пъзели в света и тъй като стана време за обяд съчетахме любопитство и потребност. Пиците бяха вкусни, обстановката интересна и персоналът много любезен. Препоръчвам мястото за такива туристи като нас, които не познават Плевен и лутането по заведения на случаен принцип може да ги изненада неприятно.

В духа на "препоръчвам и не препоръчвам" изразявам негативното си мнение за механа "Караджейката". Сто пъти съжалих, че не си отидохме в ресторанта към хотела, където хем готвеха вкусно, хем ми създаваха настроение чрез усмивка. Но пък, ако го нямаше лошото как щяхме да оценим доброто, нали така?

И тъй като стана дума за пици, ще си запиша в блога любимото ми тесто.

Тесто за пица с бира

Продукти:
200 мл бира
150 мл хладка вода
1 с.л. олио (зехтин)
1 скилидка чесън (по желание)
1 яйце (може да се пропусне)
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
25 г мая (или 7г суха)
Брашно около 500 г (за нелепнещо меко тесто)

Начин на замесване:

• В хладката вода слагаме маята и захарта и изчакваме да се разтворят.
• Брашното пресяваме в купа. Оформяме ямичка.
• Към брашното слагаме солта, счуканата скилидка чесън, олиото и яйцето.
• Смесваме бирата (това е може би единственият вариант с препоръчително използване на хладка или със стайна температура бира) и хладката вода с маята.
• Добавяме течността към брашното, започваме да омесваме тесто.
• Трябва да получим меко, не лепнещо тесто и количеството брашно е ориентировъчно.
• Оформяме на топка, намазваме с малко олио и оставяме да втаса. (Това втасване не е задължително, но обикновено през това време приготвям продуктите за гарниране на пиците).
• Втасалото тесто размесваме отново и разделяме на топчета.
• Разточваме тестото на питки (дебелината зависи от това какви пици предпочитаме по-тънки или по-дебели).
• Поставяме разточените питки в тава, застлана с пекарска хартия. Върху хартията винаги капвам малко олио, защото така ми харесва коричката, която се образува.
• Оставяме да втасат преди печене.

За първи път попаднах на това тесто в сайта на "Веселият готвач" и съм много благодарна на авторката Ирина (сега поглеждайки профила й, виждам, че е от Плевен - просто съвпадение :))). Наистина е най-любимото ми тесто за пица.
Гарнираме пиците според вкуса, но сега ще пропусна тази подробност, защото идеята тук основно е за тестото.

Може да оформите пицата като цвете:

Или да заложите на стандарта:

За постна пица се лишавате от кашкавал и разни месца. И пропускате яйцето в тестото:

За да спестите куп тави, може да комбинирате по две пици в тава, като ги прегънете:

Да ви е сладко!
И дано всички гости на Плевен го видят толкова красив, колкото ми се видя и на мен!

В следващата публикация ще ви разходя из Кайлъка, но набързо, че беше много студено. 

Първи гост в кухнята на Elti

Съвсем скоро блогът ми ще стане на една година. През тази година научих много, но не всичко. Още се броя за новобранец в блог обществото. И за мен сега е чест, че един Генерал ще готви за новобранеца :)

Моят първи виртуален гост мога да сравня с кулинарна енциклопедия. Има завидно чувство за хумор, блестящ нюх към красивата и вкусна кухня и притежава най-ценното качество - сърцатост. Храни цял отбор канибали и мястото, където споделя как се справя с тази не лека задача, се нарича "Храна за мойте канибали".

Да, имам честта да ми гостува Пепа Стоева - Пепчо. Първата ми виртуална среща с нея, ако не се лъжа, беше форумът на "Гответе с мен". Аз като обикновен читател, тя - като един от лидерите в темите.  В началото мислех, че зад "Pep-4o" стои мъж :) Сега, след като се гмурнах в морето от блогъри, съм по-информирана и загребвам с големите черпаци опит и рецепти. Все пак и аз храня (макар и необявени) канибали, тасманийски дяволчета и тем подобни :)
Първата чужда рецепта, която опитах и публикувах в своя блог беше на Пепчо.
Тази за "Питки с патладжани" (ето и доказателствения линк).
Последваха още: Ореховата бисквитка (и същата в моя блог), Пълнената погача ( и ПППП при мен). А списъкът с набелязаните рецепти не спира да набъбва.

Признавам, че виртуалният тип гостуване не се вписваше в разбиранията ми. Но съвсем спонтанно реших да почувствам нещата от опит и искам да ви кажа, че е много приятно. Тръпненето в очакване на рецептата, усещането, че нещо е направено специално за теб, тотално промениха това мое неразбиране.

Пепи, специално за теб:

Ако сте любопитни, колкото мен, знам, че вече нямате търпение да видите рецептата:

Пилешко филе със сирена и патладжан в сос

Продукти за 4 порции:

4 бр. пилешки гърди ( 2 филета пеперуда, по-големи)
4 с.л. соев сос
4 с.л. бяло вино
2-3 с.л. олио
черен пипер на вкус

150 гр. прясно (меко) козе сирене
150 гр. бяло саламурено сирене (козе е в този случай)
4-5 стръка копър
зелената част на 5-6 стръка пресен лук

2 с.л. галета

2 средни патладжана
2-3 с.л. олио

150гр кашкавал или моцарела

500 мл гъст доматен сок
2 с.л. олио/зехтин
1 малка глава лук
3-4 скилидки счукан/пресован чесън
лют червен пипер – по желание
щипка захар
щипка риган

Приготвяне:

• На гърдите се правят джобове с остър нож по цялата дължина
• Поставят се в найлонов плик. Прибавят се соевия сос, олиото, виното и се завързва. 
• Поставя се в хладилник за 1 час.
• През това време патладжанът се реже на тънки ленти, поставят се  в пресолена вода за половин час, за да излезе соланина ( горчилката   ). Измиват и се  подсушават. 
• Тук могат да се запържат по малко от двете  страни, но в последно време съм избрала да ги запичам – на хартия за печене, намазани с олио, в загрята на 180* фурна, за 10-15 мин. (а сега зимата имам такива изпечени и прибрани във фризера; ползвам от тях)
• Твърдото сирене се намачква; прибавя се мекото козе сирене, ситно нарязания лук и копър. Обърква се. 
• Пилешкото месо се изважда от маринатата и подсушава.  
• Подправят се с  черния пипер и  направените прорези се пълнят със сиреновата смес. Отворите се прищипват с клечки за зъби, или шишче за печене.
• Овалват се в галетата и поставят в тава за печене. Налива се маринатата при тях,прибавя около 1/2 ч.ч. вода и се пекат в загрята фурна  на 180* за 20-25 мин. 
• През това време   се приготвя доматения сос – запържва се лука; прибавя се доматения сок, лютия пипер  и оставя да поври около 10-15 мин. – сока да се превърне в сос  
• Прибавят се пасираните скилидки чесън,  захарта и ригана, ври още 2-3 мин. 
• Готовите пилешки филета се завиват  с изпечените/изпържени ленти патладжан. 
• Поставя се нарязания  кашкавал (моцарела). 
• Доматения сос се изсипва в тавичката при запеченото месо. Тя се връща във фурната за още 5 мин. – докато се запече кашкавала. 

Много вкусно и пикантно ястие.
Лютото може да се пропусне, а по желание - ригана да се смени с босилек.
При сервиране може да се поръси с магданоз.
_________________________

Усетихте ли аромата и перфектното съчетание, в стил Пепчо. Аз го надушвам само от снимките и нямам търпение да го сготвя. Дори имах идея да пусна публикацията след като го сготвя, барабар с дегустаторското мнение и снимки, но това значи поне още ден-два-три закъснение. С тази си рецепта Пепи подсили слабото ми място - готвенето на месо. Нищо, че се познаваме само от виртуалното пространство, ето, че ме познава добре :). А виждам и магданозче сложила, при положение, че не го обича го приемам за жест :))

Още веднъж огромно благодаря, Пепи!

_________________________

Изпробвано :)

Торта Изненада

Като се замисля..., най-голямата изненада щеше да е, ако нямаше торта. Вместо за торта "Изненада", щях да пиша за изненадата без торта. Но сърце не ми дава да има рожден ден без сладичко, още повече за любимия и при положение, че е... втората му любов (така да се изразя). По средата на март я правих и добре, че не съм журналист, че с тези "навременни" публикации щяха да ми завиждат на смогването по актуални теми :)

Интересното при тази торта е подреждането на блатовете. Първоначално се въртях около рецептата за торта "Червено кадифе", но след това, съвсем егоистично, реших да се пощадя от към печене на кори и да се възползвам от готови блатове.

Рецептата придоби този вид:
6 бр. готови блатове за торта - 3 бели + 3 шоколадови

Продукти за яйчен крем:
1 л прясно мляко
6 жълтъка
9 с.л. (с лек връх) брашно
10 - 12 с.л. захар
2 пълни с.л. заквасена сметана (по желание. Имах и сложих, за това го включвам в рецептата)
40 г масло
2 прахчета ванилия (или няколко капки есенция)

Цялата торта може да сглобите само с яйчния крем (количеството е достатъчно). Аз направих и втори, но тортата стана по - тежка с него и ако не сте привърженици на сладко в изобилие, просто го пропуснете. 

Продукти за млечно-шоколадов крем (който не обича сладко да не посяга към този крем :))):
80 г сушени червени боровинки
2 с.л. коняк + 2 с.л. вода
150 г бял шоколад
250 - 260 г подсладено кондензирано мляко (използвах руската "Сгущьонка")
40 г масло
2 пълни с.л. заквасена сметана

За покритието:
6 белтъка
10 - 12 с.л. захар
1 ванилия на прах

Приготвяне на яйчния крем:

• С част от захарта (4 - 5 с.л.) разбиваме жълтъците (не е необходимо да разбиваме с миксер до побеляване)
• С част от млякото разбиваме брашното, като се стараем да няма бучки. Трябва да получим рядка кашичка.
• Останалото мляко, заедно със захарта слагаме на котлона и загряваме до температурата на тялото.
• Обединяваме и разбъркваме хубаво жълтъците с брашнената каша.
• Жълтъците и брашното изсипваме в млякото и от този момент бъркаме непрекъснато до кипването и сгъстяването на крема.
• След това сваляме от котлона, ароматизираме с ванилиите, добавяме маслото и бъркаме до пълното му изчезване в крема.
• Покриваме съда с фолио и оставяме да изстине. 
• Слагаме сметаната (температурата на сметаната и крема трябва да е еднаква или почти еднаква) и хубаво разбъркваме. 
• След това прибираме в хладилник, за да се стегне по-хубаво и да се работи по-лесно с него (конкретно за тази торта). Минах го и през пасатора.

Приготвяне на млечния крем:

• Накисваме боровинките в алкохола и водата (не разполагах с време и "пиха" 15-ина минути).
• В кондензираното мляко поставяме маслото и белия шоколад, начупен на парчета.
• Нагряваме на слаб котлон и бъркаме до пълното разтопяване на шоколада.
• Накиснатите боровинки слагаме на слаб котлон до пълното изпаряване на течността.
• Добавяме ги към млечно-шоколадовия крем. 
• След охлаждане на сместа добавяме и сметаната. Разбъркваме хубаво и оставяме да изстине. 

Този крем  много ми напомни на една торта наречена бял "Романс" и веднага изплуваха ядки в представите ми, но не намерих по кутиите такива "разголени", без черупки и честно си признавам, че не ми се чистеха в момента.

Сглобяване на тортата:

Това е същността на публикацията. Кремовете и декорацията ги включих само за придаване на завършен вид. 

• Подреждаме блатовете, като редуваме светъл, тъмен, светъл и т.н...

• Избираме капак от тенджера, който ще ни служи за помощно средство при рязането. Той трябва да е с 4 см по-малък от диаметъра на корите. Дръжката на моя капак също ми влиза в употреба, с неговата кръгла форма.

• На най-горния блат намирам центъра и там очертавам малко кръгче (колкото е диаметъра на дръжката на капака от тенджера (5-6см)). 
• Отдолу, като стойка, поставям капака, отново центриран, но вече включвам като помощник големия (външен) диаметър. 
• С помощта на остър нож (по-добре тесен, че със широкия ми беше трудно да взимам завоите) изрязвам конус (горе ножът следва малкия диаметър, който очертах с помощта на дръжката на капака), а долу - следва диаметъра на самия капак. 
• Ето как изглежда след изрязването:

Придърпваме си кремчетата по-наблизо и започваме да редим. Предвидливо си опаковах подноса с фолио, за да няма следи от мазотии. Но не се сетих на време, да "огранича" тортата със стената на тортената ми форма.

• Най-отдолу, като първи блат поставяме тъмното рингче (това с най-голямата дупка), което виждате на снимката като най-горно.
• Мажем с яйчен крем и поставяме второто пръстенче (бялото). 
• Мажем пак с яйчен крем и идва ред на третото (с шоколадов цвят). 
• Мажем с крем и редим всички останали рингове. 
• От овлажняването и  тежестта на крема, най-горната кора провисва навътре. Това не трябва да ви притеснява, защото е част от бъдещия ефект. 

Аз дадох време на цялата тази композиция да "осмисли" земното притегляне и после й помогнах, като напъхах целия конус, с "главата" надолу.

Не знам колко ясно обясних, че от най-горният слой до предпоследния се извиват като дъга, за да направят място на конуса.

• След като съм проправила път на конусовидната част, изваждам едно по едно кръгчетата блат. Оставям само най-малкото да си лежи в основата на тортата.

• Мажа с млечния шоколадов крем и нареждам всички части на конуса. 

На този етап тортата изглежда във вида от горната снимка.

• Измазвам я цялата с крем и прибирам в хладилника. Тъй като ми остана от яйчния, измазах тортата с него.

От тук нататък следва декорация, която при мен е като "бяло море".
Т.е. разбих белтъците със захарта на водна баня (захарта добавях на етапи и разбивах с миксер до получаване на гладък и гъст крем. Технологията видях тук). След това ги "разбунтувах" на тортата. Запекох цялата торта, на горен реотан, за кратко! във фурната (защото нямам горелка).

Нямах търпение да видя дали се е получил разреза. При всички случаи обаче, тортата беше обявена като "Изненада" и какъвто и да беше резултатът все щях да изляза от положение :)

Погледнах една стара снимка, от предишно правене на тортата и видях, че за основа съм използвала цял блат (препоръчвам така да се прави), а след това върху него съм си подредила блатовете по начина, който вече описах. И съм избрала вариант с общо 4 блата:

Идеята за тази торта видях на kuharka.ru. Има много подробни снимки (ще видите разлика в технологията).
Някъде по руските сайтове я срещнах с името "Главоблъсканица", но много дълго и тромаво ми звучи, въпреки, че доста добре я описва :)
Какъвто и крем да изберете, знайте, че трябва да е плътен и гъст. Може би добре ще стане с някой маслен, но аз заложих на стария домашен яйчен крем. А изборът на втория крем дойде след пробата на една смес, която изядохме преди да се е превърнала в заплануваните бонбони. Рецептата видях при Катето (my candy kitchen). И много ми хареса.
Добре биха се вписали и печени ядки, но вече знаете защо не сложих.

Нарязах я преди да е отлежала денонощие (може би след около 5 часа). С готови блатове смея да твърдя, че е от бързите торти, но иска прецизност при рязането и сглобяването. На няколко пъти си помагах с ръце да прибера измъкващия се най-долен ринг :)) Трябваше да сложа ограничител от тортена форма с падащи стени, но акълът не ми дойде на време :)) Така, че ето и забележките:
1. Трябваше да сложа цял блат за основа, който да "държи" тортата по-добре при разрязване.
2. Трябваше да използвам тортена форма с падащи стени (така и повече крем щеше да поеме).
3. Трябваше да я направя предния ден, а не в деня на празника. Не, че не беше вкусна в деня на приготвянето, но на следващия ден беше много по-сочна и приятна.

Ако сте имали търпението да прочетете всичко до тук, се надявам,  да съм събудила любопитството и желанието да се позабавлявате с тази нестандартно подредена торта "Изненада". Да ви е сладко :)

Подаръци и лучени хризантеми

Доста време мина, откакто предизвикателството Kikkoman активира блогърите кулинари. Доста време мина и откакто си получих подаръка, но сега намирам удобен случай да се похваля и да благодаря публично на Kikkoman.

Включването:
Получих писмо от Оиши-Сан и покана да се включа в играта, която се състоеше в това, да си избера продукт на Kikkoman, да сготвя нещо с него и да публикувам рецептата в блога си. Продуктът, който си избрах беше сос Терияки и съгласно условията на играта, фирмата ми го изпрати като подарък, плюс добавен и соев сос. Бях чувала от приятели за отличното качество на соевите сосове Kikkoman, но до момента не бях ползвала нито един техен продукт. Сега вече от опит знам, че наистина са много хубави, най-хубавите от всички други, които съм ползвала до момента. Овкусяват по един различен, по-наситен и ароматен начин. Месото става крехко и носи любимото ми ухание на азиатската кухня.

Наградата:
Включвайки се в играта все още нямах идея какво точно ще готвя. Получих си сосовете, но идея къде и как да ги вложа не дойде. Поне не веднага.
Първата рецепта, която публикувах с етикет Kikkoman, беше "Гъби изненада".

Това е и рецептата, която ми донесе наградата - нож Сантоку и електрическо точило.

Много си ги харесвам и са ми много полезни в кухнята! Ревностно си ги пазя и не давам друг да се докосва до тях :)

БЛАГОДАРЯ, KIKKOMAN!

Kikkoman в моята кухня:

Ето рецептите със соев и терияки сос, които публикувах по време на предизвикателството:

Гъби Изненада

Паста с пиле терияки

Ориз с месни хапки и зеленчуци

И рецепти, извън играта, но като продължение на любовта ми към сосове Kikkoman:

Пилешки хапки Нежност, с микс от зеленчуци

Медено пиле

Ако съжалявам за нещо, то е, че не успях да отида на срещата, на която, хем щях да се насладя на японски кулинарни техники, продукти и рецепти, хем щях да се запозная с Катето ( My candy kitchen), която грабна първа награда с рецептата си за "Агнешко Якитори".

И за още нещо съжалявам, че в нашия град има сосове на Kikkoman само във веригата Billa. Продължавам да се оглеждам, но на друго място все още не съм виждала.

А сега и едно цвете искам да ви покажа (всъщност три), което видях и много харесах при Дианка (блог-шеф на Опитайте...), и измайсторих с ножа Сантоку.

Това са моите лучени хризантеми :)

Няма да пиша рецептата, ще дам само линк и ще кажа, че са много, много вкусни и ефектни. Дианка е сложила много хубаво клипче на цялата технология. Опитайте!

БЛАГОДАРЯ, ДИАНЧЕ!