Пълнен патладжан в постен вариант

Тази рецепта идва на бял свят, благодарение на Сончето. Преди време тя сложи снимка във фейсбук на един апетитно изглеждаш патладжан, но без рецепта. Нямах търпение да го опитам, но действах по усет и по мой начин направих ястието. Тази публикация щеше да си остане само на моя компютър, ако авторът на идеята не беше пуснал публично рецептата. Та тези дни видях, че е вече в интернет пространството и за това си позволих да я споделя с вас.

И да благодаря на "Моето сладко хоби", за този вкусен патладжан!

Продукти:

• 2 бр. по-малки патладжани
• 2 гл. кромид лук
• 1 морков
• 2 бр. едри месести червени чушки, предварително опечени и обелени
• 2 бр. домати
• 1/2 ч.ч. счукани орехи
• 2 скилидки чесън
• пресен босилек
• сол, олио

Приготвяне:

• Измиваме патладжаните, разрязваме ги на две, издълбаваме вътрешността с лъжичка.
• Посоляваме патладжанените корубки. Вътрешността нарязваме на кубчета и също посоляваме.
• Оставяме да си пуснат горчивия сок и изцеждаме .
• Нарязваме лука и заедно с настъргания морков ги слагаме на тиган с не малко количество олио (патладжаните обичат мазнинка). 
• Добавяме и вътрешността на патладжана. Всичко това пържим до омекване.
• След това слагаме нарязаните печени чушки и домати. 

• Посоляваме и пържим, докато сокът от доматите изври.
• След това овкусяваме със ситно нарязан чесън и босилек.
• Добавяме орехите и отстраняваме от котлона.

• Слагаме издълбаните патладжани в тавичка и разпределяме плънката в тях. Останалата плънка слагаме около тях в тавичката.
• Сипваме струйка олио и поставяме тавичката във фурна на 220 (С) градуса. (По средата на печенето може да намалим на 200, за да не прегори плънката и да дадем време на патладжана да се изпече хубаво)
• Печем до омекваме на патладжана. 

• Сервираме топло или студено, със стрък пресен босилек. 

Печено пиле с чесън и карамел, плюс по-бедна пилешка супичка

Менюто днес е пилешко. Отдавна си бях маркирала рецептата за това печено пиле и имаше опасност да хване паяжина от дългото висене в оная специална папка на компютъра "Направи ме". Името на оригиналната рецепта е "Объедение", което звучи като обединение (но в буквален превод значи вкусно)  и това наклони любопитството ми. Но в интерес на истината супичката май беше по-обединяваща и желана.
Да не останете обаче с грешно впечатление. Пилето става крехко, с апетитен червеникав загар, който се дължи на карамела и ухание на чесън (как само звучи ухание и чесън, да, да две несъвместимо приложими думи. Но за такива като мен, които го обичат си е истинско ухание).

Паниран карфиол

Или бухтички с карфиол - не мога да кажа, кое име определя по-точно рецептата, но и едното и другото заглавие са верни.

Продукти:

• 400 г карфиол
• 1 ч. л. сол
• 1 ч. л. захар
• 2 с.л. оцет
• 1 л вода

За панировката:

• 1 яйце
• 1/2 ч.л. горчица
• 150 г кисело мляко
• 150 мл топла вода
• 50 г сирене
• 1 ч.л. бакпулвер
• 150 - 160 г брашно
• 1/2 ч.л. сол

• олио за пържене

Тесто за панировка:

• Сложете в купа сиренето и го намачкайте с вилица.
• Добавете яйцето, горчицата, киселото мляко и топлата вода. Разбийте хубаво с вилица или телена бъркалка.
• Сложете брашното, бакпулвера и солта. Разбъркайте до гладка смес.
• Оставете тази смес да отлежи, докато подготвите карфиола.

Приготвяне:

• Измийте и разчупете карфиола на розички. Още веднъж измийте розичките под течаща вода.
• Сложете на котлона тенджера (не много голяма) и в нея налейте 1 л вода. 
• Изчакайте да кипне водата и добавете солта, захарта и оцета.
• След това сложете розичките карфиол и варете 5 минути (трябва да останат хрупкави).
• Отстранете от котлона, отцедете и налейте студена вода. Отново отцедете.

• Загрейте по-голямо количество олио в тиган с незалепващо покритие.
• Потапяйте розичките карфиол в сместа за паниране и сложете да пържите в нагорещеното олио (ако олиото не ги покрива ще трябва да ги обръщате).

• Готовите карфиолени бухти изваждайте на кухненска хартия (3 - 4 слоя) за да се отцедят от мазнината.

• Сервирайте топли.

Подхожда им сос от кисело мляко (с или без майонеза) с чесън и копър. Също така сос бешамел със сирене и кашкавал.

Орехова торта "Стари времена"

Това е тортата на мама. Присъства на всички семейни празници, вече повече от 30 години и единствено моята майка я приготвя така, че който я опита веднага иска рецептата. Но тя е като запазена марка и колкото и пъти да съм я приготвяла у дома, все не става, и не става като тази на мама. Включително и тази, която направих и снимах специално за да впиша рецептата в блога.
На вкус е много хубава, нищо, че пак е различна. С тази рецепта се връщам години назад, в едни добри стари времена... Опитайте, може и вас да отвее назад във времето.

Продукти за блатовете (преписани точно от стария тефтер. В скобите съм дала претеглени продуктите и промените):

• 4 яйца
• 3 ч.ч. захар (540 г)
• 1 ч.ч. олио (160 мл)
• 1 ч.ч. прясно мляко (160 мл)
• 3 ч.ч. брашно (270 г)
• 1 ч.ч. едро счукани орехи (150 г)
• 1 равна с.л. сода бикарбонат (10 г бакпулвер + 1/2 ч.л. сода)

Продукти за крема:

(По оригинална рецепта тортата е с домашен крем - мляко и нишесте, плюс бучка масълце или мляко, жълтъци и брашно, и пак масълце). 

Записвам рецептата за крема, който използвах аз:

• 500 мл прясно мляко
• 5 жълтъка
• 150 г захар
• 5 равни с.л. оризово брашно (80 г)
• 100 г бисквити (Роден край с какаов крем)
• 50 г смлени (или едро счукани) орехи
• 250 г масло

Начин на приготвяне на блатовете:

• Разбиваме яйцата, захарта и олиото.
• Добавяме прясното мляко. Разбъркваме.
• След това слагаме брашното и содата (може да я угасим с няколко капки лимонов сок или оцет). Разбъркваме до хубаво смесване.
• Добавяме орехите и пак разбъркваме.

• Загряваме фурната на 200 - 210 (С) градуса.
• На дъното на тортена форма с диаметър 25 см слагаме хартия за печене.
• Изсипваме 1/4 от сместа за блатовете и печем в предварително нагрята фурна.
• Изпичаме още един такъв бял блат.
• Към останалото тесто добавяме 2 - 3 с.л. какао (Това е по желание. Може да оставите цялата торта с бели блатове, а може и да разнообразите с два бели и два какаови блата. Аз добавих и допълнително 50 г орехи към какаовата смес).

• От кафявото тесто изпичаме също два блата.

Оставяме ги да се охладят и през това време приготвяме крема:

• Разбиваме жълтъците със захарта.
• 200 мл от млякото и оризовото брашно се смесват и разбъркват на каша.
• Останалото мляко (300 мл) се кипва.
• Смесваме жълтъците и брашнената кашичка. 
• Дърпаме кипящото мляко от котлона и на тънка струйка добавяме сместа с жълтъците.
• Връщаме на котлона и като бъркаме непрекъснато изчакваме да кипне и да се сгъсти.
• Отстраняваме от котлона и оставяме да се охлади.
• Разбиваме мекото масло с миксер.
• Към него добавяме смлените бисквити и орехите.
• Към масления крем добавяме от изстиналия варен крем и разбиваме с миксер.

За подреждането на тортата използваме ринг.

• Поставяме един блат (бял или кафяв). Може да сиропирате съвсем леко със захарен сироп или сок от компот (тортата става влажна и без сиропиране, но чак след 24 часа. Ако обичате по-сочни торти предвидете сироп за блатовете).
• След това нанесете от крема и пак блат, като редувате цветовете (т.е. ако сте сложили първият блат да е бял, то следващия нека е кафяв).

• Сложете тортата в хладилник за няколко часа, колкото да се стегне кремът.
• След това освободете от ринга, намажете тортата от всички страни с крем.
• Отгоре, за съвсем автентична ретро визия, наръсете само с настърган шоколад или счукани орехи.
• Приберете отново в хладилник и изчакайте 24 часа преди да я нарежете.

Сиропирах съвсем оскъдно блатовете, защото още при печенето видях, че стоят по-плътни. А и ние не си падаме по дългото чакане. Така, че беше наложително да ги навлажня.
Следващия път ще я направя само със сода бикарбонат, никакъв бакпулвер, за да видя дали в това не е разковничето на така мечтания мамин резултат.

Да ви е сладко!
И приятни спомени по сладкишите и тортите от онези стари времена (за тези от вас, които ги помнят).

- - - - -
По рецептата за тези орехови блатове + крем от този любим сладкиш (с добавка на желатин) направих тортата за рождения ден на приятел.
Високата торта, в ролята на халба бира, не беше устойчива и за това сложих един обиколен пандишпанов блат, който я направи по-дебеличка от желаното.

Тортата е измазана с крем от 2 белтъка, 100 г захар, 120 г масло и 100 г шоколад (за него писах при торта Носталгия).
Пяната е от айсинг и меренге.
Малките елементи - дръжка, плочка, рибки и картофки са от захарно тесто (gum paste).

Ропотамско кюфте

Кюфтето, заедно с цялата му компания, е една не само вкусна, но и мощна, засищаща, леко люта, типична балканска порция удоволствие.
Рецептата взех от блога "Ухае на...", която още щом видях, започна да си прокарва място в челните позиции на набелязаните за проба рецепти.

Продукти за кюфтетата (за 7 порции):

(В оригиналната рецепта за 1 кюфте е предвидено 500 г кайма. Аз намалих на около 300 г )

• 2 кг кайма смес
• 2 големи глави кромид лук
• 2 големи скилидки чесън 
• 4 бр. сладки червени чушки (почистени от семките и дръжките)
• 1 бр. люта червена чушка (по желание)
• няколко стръка магданоз, смлян черен пипер и сол на вкус (внимавайте със солта, каймата може да е солена)
• 80 - 100 г кашкавал

Продукти за питките (ползвах тази рецепта, но без мая) :

• 300 г кисело мляко
• 1/2 ч.л. сода бикарбонат
• 1 ч.л. бакпулвер
• 1 яйце
• 1 с.л. олио
• 1 ч.л. сол
• 1 ч.л. захар
• приблизително 2 ч.ч. брашно

За намазване на питките:

• 80 г масло
• 1 ч.л. шарена сол
• 1/2 ч.л. сол (може да се пропусне)
• 1 скилидка ситно нарязан чесън

Приготвяне:

Първо направете тестото за питките и го оставете да отлежи.

• Сложете млякото, содата и бакпулвера в купа и разбъркайте. 
• След като шупне добавете солта, захарта, олиото и яйцето. Разбийте с вилица.
• Добавете брашното и оформете на топка (тестото трябва да е меко и дори малко да лепне на този етап, не добавяйте допълнително брашно).
• Покрийте купата с тестото с фолио и оставете да престои, докато подготвите каймата.

За кюфтетата:

• Сложете каймата в купа и добавете ситно нарязания кромид лук и чесън.
• Сладките чушки, заедно с лютата накълцайте с робот (или нарежете на ситно и леко ги счукайте в хаванче) и ги добавете към каймата.
• Добавете ситно нарязания магданоз, смлян черен пипер и сол.
• Омесете хубаво каймата (поне 10 минути). След това завийте купата с фолио и приберете в хладилник за около един час.
• Настържете кашкавала на едро ренде.
• От готовата кайма вземете топка (колкото юмрук или около 150 - 160 г) и я оформете на голямо сплескано кюфте (с диаметър около 8-10 см).
• Отгоре, в средата на кюфтето, сложете малко от настъргания кашкавал (12 - 15 г).
• Вземете втора топка от каймата (пак около 150 - 160 г), разстелете и нея на сплескано кюфте и го сложете върху първото.
• С помощта на фолио за свежо съхранение (сложете лист отдолу и отгоре) разточете двойното вече кюфте на питка (диаметър около 12 см). Загърнете хубаво с фолиото, оформете на правилен кръг и оставете настрани.

В блога "Ухае на..." е използван трик за оформяне на идеално кръгли кюфтета с помощта на ринг за торта. Възползвах се и аз от тази практична идея. Рецептата там е дадена стъпка по стъпка и много добре обяснена.

• След като направите всички кюфтета по начина споменат по-горе и без да махате фолиото все още, ги сложете едно върху друго и натиснете отгоре с капак. Приберете в хладилник за 30 - 40 минути (и през това време изпечете питките).

За питките (пекох ги на тиган):

• Загрейте на котлона тиган, с незалепващо покритие, леко намазан с мазнина (като за палачинки). Степента на мощност трябва да е средна (за да имат време да се изпекат, бе да прегарят).
• Разтопете маслото, сложете шарената сол, обикновената сол и чесъна.
• Откъсайте топка от тестото (с големината на яйце).
• Ако тестото лепне, то поръсете брашно на плота и омесете, докато спре да лепне.
• Разточете топката на кора, с дебелина 5 - 7 мм (диаметър около 18 - 20 см).
• Сложете питката в тигана и печете до зачервяване. След това обърнете и от другата страна.
• Готовата питка извадете и намажете веднага с чесновото масло.
• Изпечете всички питки така.
• След тях в тигана изпечете и кюфтетата (ако в тигана има паднало и загоряло брашно го забършете със салфетка или измийте и подсушете).
• Степента на мощност оставих да е умерена.

Порциите оформих така:

В чинията поставих питка, намазах я с малко домашно, предварително овкусено кьопоолу.

Отгоре сложих ропотамското кюфте и една люта (по-скоро сладко-кисела и съвсем леко люта) чушка. 

Есенно трипче - град Елена

Последните два дни от нашето пътешествие или казано с други думи, за десерт си оставихме красивата Елена. Град Елена. Консумирахме я влажна и доста добре охладена (да се разбира при дъждовно и студено време). Първият ден наистина ми се стори много студен. Още по пътя, когато решихме да се отклоним и до Велики Преслав, установих, че лятото някак много бързо си тръгна. Все едно ни помаха от експресния влак и докато вдигнем ръка за довиждане, него вече го нямаше.

Не успяхме да разгледаме Велики Преслав и да усетим енергията на старата българска столица. От пътя направих няколко снимки, но дъждът ме отказа за повече.

След това хванахме табелата към Върбишкия проход (до там не стигнахме, а и той е затворен целогодишно) и язовир Тича. Минахме през един друг малък проход, с нова асфалтова настилка и много живописен.

После се качихме към Омуртаг, вместо към първоначално заплануваната Жеравна (оставихме това красиво кътче за друг път, когато ще имаме достатъчно време).

В Елена отседнахме в хотел Елени Палас. Много гостоприемно ни посрещнаха и като цяло хотелът много ми хареса. На добро място е в центъра. Долу снимката е изглед от нашата тераса.

Следват снимки в близост до центъра.

Свободна библиотека

Един голям еленски бонбон

От Трухчевата механа (която е една от 100-те национални кръчми) си купихме популярния и емблематичен за този район еленски бут (не е от елен :)). Излишно е да казвам, че няма нищо общо с продуктите с етикет "Елена" от нашите магазини.

Леко подпечено е направо фантастично. Почти на всичко го слагам - като подправка, пестеливо, но напълно достатъчно да прероди и най-простото ястие в нещо много апетитно. Като тези чушки, например, които са пълнени с боб и ориз (постна плънка).

Няколко тънки резенчета от бут "Елена" и вече говорим за съвсем друго ястие.

Хареса ми в Елена. Хареса ми както старата част, така и центъра. Тихо, спокойно и чисто градче, дишащо балкански въздух.

Този тесен калдъръмен път ни отведе до часовниковата кула и старата църква "Свети Никола"

Торта "Шоколадова целувка"

Съвсем леко "пипнах" рецептата за "Шоколадова целувка" и направих торта, като запазих името. Защото с толкова много шоколад, би звучало обидно за самата тортата, ако я нарека просто шоколадова.

Продукти за блатовете (за диаметър 15 или 20 см - съответно за по-висока или за торта със стандартна височина (около 8 - 10 см)):

• 6 яйца
• 80 г захар
• 200 г натурален шоколад
• 4 - 5 с.л. брашно (ако са по-големи яйцата може и 6 с.л.)
• 1 ч.л. бакпулвер
• щипка сол
• 1 ч.л. разтворимо кафе + 2 с.л. топла вода

Продукти за шоколадовия крем:

• 300 г шоколад (натурален или млечен, в зависимост от вкуса)
• 200 мл течна сметана
• 30 мл прясно мляко

Продукти за сметановия крем:

• 100 мл течна сладкарска сметана
• 200 г заквасена сметана
• 2 с.л. захар
• 1 ванилия

Начин на приготвяне:

Ще ме извините, че не снимах подробно процеса, както и че няма да ви предложа парченце, но се надявам в близко време и това да се случи. Тортата е за подарък и домашните само плакнаха очички. Ще компенсирам с оферта за поизцапани муцунки, някой ден (за добрата атмосфера в дома :);)). Тогава ще открадна и парченце за блога.

Първо приготвяме шоколадовия крем:

• В метален съд поставяме сметаната, млякото и начупения (или настърган) шоколад.
• Загряваме на слаб котлон и бъркаме, докато шоколадът се разтопи напълно (не е нужно да завира).
• Отстраняваме от котлона, оставяме да се охлади и прибираме в хладилник.

След това се захващаме с блатовете:

• Включваме фурната на 180 (С) градуса.
• Кафето заливаме с топлата вода и разбъркваме.
• На водна баня разтопяваме шоколада.
• Разделяме яйцата на белтъци и жълтъци.
• Разбиваме на плътен сняг белтъците, като на малки порции добавяме 60 г от захарта.
• Разбиваме жълтъците на крем с останалите 20 г захар (яйцата трябва да са със стайна температура. Ако току-що сте ги извадили от хладилника е хубаво жълтъците да разбивате на водна баня, за да се затоплят леко.)
• Към жълтъците добавяме разтопения (но не горещ) шоколад и кафето. Разбиваме за кратко с миксер.
• Наръсваме брашното, солта и бакпулвера и пак разбиваме с миксер.
• С лъжица загребваме от белтъчния сняг и добавяме към шоколадовата смес с жълтъци. Разбъркваме бавно и внимателно, за да запазим обема, до пълното поемане на белтъците. След това отново загребваме с лъжица и пак внедряваме нежно белтъците. И така докато свършат. 
• Във форма за торта с махащи се стени поставяме хартия за печене.
• Намазваме хартията с малко олио и наръсваме с брашно (може и малко какао).
• Сипваме от шоколадовата смес ( 1/4 от общото количество за форма с диаметър 15 см и 1/3 от общото количество за форма с диаметър 20 см).
• Изпичаме блата в предварително нагрята фурна, до суха клечка (внимавайте да не го пресушите).
• Всеки блат оставяме да се охлади заедно с хартията (тъй като блатовете са крехки и нежни, след това с помощта на хартията ще ги редим на тортата).

Приготвяне на сметановия крем (продуктите трябва да са студени):

• Разбиваме течната сметана и захарта с миксер, до сгъстяване.
• Добавяме заквасената сметана и отново разбиваме.
• Ароматизираме с ванилията.

Оформяне на тортата:

• Изваждаме шоколадовия крем от хладилника и 1/3 от него смесваме с 1/3 от сметановия крем.
• Останалите 2/3 от шоколадовия крем разбиваме съвсем за кратко с миксер.
• Поставяме един блат, намазваме го тънко с шоколадов крем, след това нанасяме тънък слой от шоколадово-сметановия крем и върху него намазваме от чисто сметановия крем.
• Отгоре поставяме втория блат и повтаряме действията.
• Тортата стягаме с ринг и прибираме в хладилник за около 4 -5 часа.
• След това изваждаме, отстраняваме ринга и измазваме със сметанов крем.
• Украсяваме по желание - аз шрицовах останалия ми шоколадов крем по стените на тортата, отгоре залях с шоколадова глазура и направих един лилиум от гъм-пейст.

По същата рецепта, но с двойна доза, направих и една торта с мотиви от горска приказка.
За една прекрасна малка рожденичка. Още при създаване на проекта си я представях много пъстра, нещо като водопад от цветове. Декорацията беше изненада и с нетърпение очаквах реакцията на детето.

Няколкото поредни дъждовни дни и влагата ми скапаха част от декорацията. В последния момент установих, че част от фигурките са неизползваеми и направих нови.
Това промени първоначалния ми замисъл, но по-важно е, че детенцето си я е харесало и по думите на майката са изяли всичко до трошичка.